Другата кралица
Другата кралица читать книгу онлайн
Драматичен разказ за преданост, предателство и политика, за страстите и страданията, белязали живота на Мери Стюарт, кралицата на Шотландия — един от най-трагичните, романтични и вълнуващи женски образи в световната история, представен от авторката на „Другата Болейн“.
Романите на Филипа Грегъри са сред десетте най-продавани книги в Обединеното кралство и Съединените щати.
„Другата кралица“ е посветен на годините, които Мери Стюарт преживява в плен. Бягайки от бунтовниците в Шотландия, Мери се доверява на обещанието на братовчедка си Елизабет за убежище, но се оказва затворничка на Джордж Талбот, граф Шрусбъри и властната му съпруга, Бес от Хардуик.
Новобрачните приемат обречената кралица, сигурни, че ролята на нейни домакини и тъмничари може да им донесе единствено полза. За свой ужас те откриват, че домът им се превръща в епицентър на интриги срещу Елизабет, а бракът им е застрашен от безнадеждната страст на Джордж към красивата млада кралица. Но ако предаността му към кралицата на Англия бъде изместена от любовта му към кралицата на шотландците, той ще отиде на ешафода.
Английските лордове заговорничат с Испания и графовете от Севера, за да освободят Мери — този заговор ще бъде най-голямата заплаха, пред която Елизабет се е изправяла. Но тогава великият шпионин Сесил залага капан, за да улови всички тях, като отправя кралицата на шотландците по пътя й към нейната смърт във Фодърингей.
Това е историята на две съпернички, борещи се за един мъж, на две кралици, съревноваващи се за надмощие, и на една забележителна жена, която е готова по-скоро да умре, отколкото да отхвърли принципите си или нуждата си от свобода.
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
— Тя трябва да бъде свободна — казвам непредпазливо на Бес. — Когато я виждам така, разбирам, че тя трябва да бъде свободна.
— Определено е трудна за опазване — казва тя без следа от романтични нотки в гласа.
Септември 1569, замъкът Тътбъри: Мери
Ботуел,
Сега ме отвеждат в замъка Тътбъри. Лордовете от Севера и Хауърд ще се вдигнат на бунт за освобождаването ми на шести октомври. Ако можеш да дойдеш, ще командваш армията на Севера и ние отново ще потеглим в битка, в която можем единствено да спечелим. Ако ли не, пожелай ми късмет. Имам нужда от теб. Ела.
Кълна се в Девата, това е последният път, в който ще позволя да бъда отведена обратно в този омразен затвор, какъвто е замъкът Тътбъри. Сега отивам кротко, но това е последният път, в който ще ме отведат нагоре по виещия се път до тази воняща тъмница, където слънцето никога не огрява в стаята ми и където вятърът духа постоянно и студено над равните поля. Елизабет се надява, че ще умра от студа и влагата тук, или от болест, причинена от зловонните влажни мъгли откъм реката; но тя греши. Аз ще я надживея. Кълна се, че ще я надживея. Ще трябва да ме убие, ако иска да носи траур за мен. Няма да изнемощея и да умра, за да й угодя. Ще вляза в замъка сега, но ще си тръгна от него начело на моя собствена армия. Ние ще влезем в Лондон и аз ще хвърля Елизабет в тъмница, и ще я видим колко дълго ще издържи в някой избран от мен влажен замък.
Могат да ме докарат припряно тук, могат да ме отведат чак обратно до замъка Болтън, ако искат, но аз съм кралица на приливите и отливите и точно сега течението се движи бързо за мен. Няма да ме държат в плен повече от още една седмица. Не могат да ме задържат. Това е краят за семейство Шрусбъри: те още не го знаят, но всеки момент ще бъдат унищожени. Лордовете от Север ще дойдат да ме отведат с Норфолк начело. Датата е уговорена — ще бъде шести октомври — и аз ще отброявам дните на царуването си от тази дата. Ние ще бъдем готови: аз съм готова сега. Тогава моите тъмничари ще станат мои затворници, и аз ще се отнасям с тях, както пожелая.
В момента Норфолк сигурно призовава арендаторите си: хиляди ще откликнат на неговия призив. Лордовете от Севера ще съберат голямата си армия. Всичко, което семейство Шрусбъри постигат, като ме довеждат тук, в най-окаяната си тъмница, е че ме затварят на място, където може лесно да бъда открита. Всички знаят, че ме държат в Тътбъри, всички знаят пътя до замъка. Армията на Севера ще дойде да ме спаси след броени седмици, и двамата Шрусбъри могат да избират дали да умрат, като отбраняват мръсния си замък, или да ми го предадат. Усмихвам се при мисълта за това. Те ще дойдат при мен и ще ме помолят да им простя и да си спомня, че винаги са се отнасяли любезно с мен.
Към самия граф изпитвам уважение: всеки би му се възхитил; и доста харесвам Бес: тя е добросърдечна жена, макар и много вулгарна. Но това ще доведе до техния край, може би до тяхната смърт. Всеки, който застане на пътя ми, между мен и свободата ми, ще трябва да умре. Уреченият ден е шести октомври и те трябва да бъдат готови, както съм готова аз: за победа или за смърт.
Не аз избрах този път. Аз дойдох при Елизабет в нужда, като родственица, молеща я за помощ. Тя се отнесе с мен като с враг и сега се отнася към собствените си лордове и собствения си братовчед като към врагове. Всеки, който мисли, че тя е велика кралица, би трябвало да отбележи следното: в своя триумф тя беше мнителна и не прояви великодушие и щедрост. Когато е в опасност, тя бива завладяна от паника. Тя ме докара до отчаяние, а тях тласна към бунт. Няма да има кого друг да вини, освен себе си, когато щурмуват замъка й, хвърлят я в Тауър и я изпратят на ешафода, на който умря майка й. Тя и върховният й съветник Сесил имат такива мнителни, озлобени умове, че са си представяли собствения си провал, и така го предизвикаха. Както постъпват винаги страхливите и мнителни хора: те си представяха най-лошото и го превърнаха в реалност.
Имам писмо от посланика си, епископът на Рос, Джон Лесли, който е в Лондон и следи как се руши властта на Елизабет. Намерих го затъкнато в седлото си, когато яхнахме припряно конете си, за да потеглим към Тътбъри. Дори в ужасеното бързане да стигнем от Уингфийлд до замъка Тътбъри някой предан човек е имал време да ми услужи. Дори конярите на Шрусбъри вече са на моя страна. Бес и съпругът й са жертва на предателство в собственото си домакинство. Домът е пълен с шпиони, добре платени с испанско злато, които очакват да ми служат. Бележката на Лесли, набързо надраскана на смесица от френски и шифрован език, ми съобщава за паника в Лондон, за това, че Елизабет е обезумяла от страх заради получаваните на всеки час съобщения за бунтове, които избухват из цялата страна.
На лордовете от Севера е заповядано да се явят при Елизабет в Лондон под страх от смъртно наказание, а те не се подчиниха на нареждането й. Те свикват хората си и веднага щом съберат армия, ще дойдат да ви отведат. Потвърдиха, че уреченият ден е шести октомври. Бъдете готова.
Норфолк също е готов. Той не се подчини на нареждането й да се яви в двора, и избяга в дома си, Кенингхол, в Норфолк, за да събере армията си. Цяла източна Англия ще се отзове на призива му да го последва в поход.
Дворът преустанови пътуването си и се втурна обратно към Лондон: сега подготвят замъка Уиндзор за обсада. Свикват въоръжените отряди да отбраняват Лондон, но те не могат да бъдат събрани и въоръжени навреме. Половината граждани укриват имуществото си и бягат от централната част на града. Нощем всичко е пусто, навсякъде владее страхът. След броени седмици испанците ще стоварят на суша армия от Ниските земи, за да защитава вашата кауза, а чрез своя банкер Ридолфи изпратиха злато, което предадох на Норфолк, за да плати на вашите войници.
Победата ще бъде наша, това е въпрос на броени седмици.
Смачквам писмото и го пъхам в джоба си. Ще го изгоря веднага щом спрем за вечеря. Яздя с ръце, отпуснати върху юздите, почти без да усещам коня под себе си. Мислено си представям Елизабет, моята братовчедка, как се втурва към замъка Уиндзор, оглежда придворните си и вижда във всяко лице прекалено ентусиазираната усмивка на предателството. Знам как е, сама съм го виждала. Тя ще почувства, както почувствах аз в Холируд, че няма никой, на когото може да се довери; ще разбере, както разбрах аз в Дънбар, че подкрепата за нея пресъхва и че нейните последователи й обещават верността си в същия миг, когато я изоставят. Сега тя знае, че дори Дъдли, нейният приятел от детинство и неин любим от години, е заговорничил с Норфолк да ме спаси. Собственият й любим, собственият й братовчед, и всички лордове от Частния й съвет, до един са на моя страна. Всички лордове в нейния двор искат да ме видят освободена. Обикновените хора са ми предани от все сърце и душа. Тя е напълно предадена. Когато се възкачи на престола, я наричаха „нашата Елизабет“, а сега тя изгуби обичта им.
Мисля си за Шрусбъри, който язди мрачно до мен, как бърза напред, за да ме повдигне и да ми помогне да сляза от седлото, за тихата наслада, която изпитва, когато е в моята компания на вечеря, за дребните му подаръци и неизменната му вежливост. Той е положил клетва като неин васал, но аз го спечелих на своя страна. Спечелих на своя страна всеки лорд в Англия. Знам това. Виждам го в Шрусбъри и във всеки мъж в домакинството на Бес. Всички те копнеят да ме освободят.
Октомври 1569, замъкът Тътбъри: Бес
Половината неща, от които имаме нужда, са оставени в Уингфийлд, и по никакъв начин не мога да купя пресни зеленчуци в кръг от двайсет мили. Запасите в околността са изчерпани, а мъжете избягаха, за да се присъединят към армията на Севера, която се събира в Бранспат под командването на графа на Уестморланд, като се кълне във вярност на шотландската кралица и обявява свещена война в името на Римокатолическата църква. Страната вече се готви за война, а когато изпращам управителя си на пазара, той казва, че не искат да му продадат нищо: чувства се така, сякаш самият той е врагът.
