Нулев брой

— Но може би някой се страхува, че ще говорим за това, което Би Би Си премълчаха, Мусолини, Лучани.

— Добре, представи си, че отиваш и разказваш историята за Мусолини. Достатъчно неправдоподобна е и както я беше стъкмил Брагадочо, няма никакви доказателства, само налудничави изводи. Ще ти кажат, че си нервак, който, развълнуван от предаването на Би Би Си, е отприщил фантазиите си. Освен това ще играеш тяхната игра: виждате ли, ще кажат, отсега нататък всеки интригант ще измисля нова глупост. А изобилието от такива разкрития ще породи съмнения, че и разкритията на Би Би Си са резултат от журналистическа спекулация или делир, като конспирацията на хората, които казват, че американците не са кацали на Луната или че Пентагонът крие от нас съществуването на НЛО. Това предаване прави напълно безполезно и смешно всяко друго разкритие, защото нали знаеш (как беше онази френска книга?) la réalité dépasse la fiction 21 и вече никой не би могъл да измисли нищо по-добро.

— Значи казваш, че съм свободен?

— Разбира се. Кой беше казал „истината ви прави свободни“? Тази истина ще накара всяко друго разкритие да изглежда като лъжа. В крайна сметка Би Би Си направиха чудесна услуга на тези. От утре можеш да се разхождаш навън и да разправяш, че папата души дечица и после ги яде или че Майка Тереза от Калкута е заложила бомбата в Italicus, и хората ще кажат: „Така ли? Интересно“. Ще се обърнат на другата страна и ще продължат да си гледат своята работа. Главата си залагам, че утре вестниците дори няма да споменат това предаване. В тази страна вече гледат да не ни тревожат. Все пак сме виждали варварски нашествия, плячкосването на Рим, клането в Сенигалия, шестстотинте хиляди мъртви от Първата световна война, ада на Втората, колко пък да са важни няколкостотин души, които четирийсет години са кроили планове да хвърлят всичко във въздуха? Тайни служби, които играят двойна игра? Смехотворни неща в сравнение с Борджиите. Винаги сме били народ на кинжали и отрови. Ваксинирани сме: каквато и нова история да ни разкажат, казваме, че сме чували и по-лоши и че може би и тази, и онези са фалшиви. Ако Съединените щати, тайните служби на половин Европа, нашето правителство и вестниците са ни лъгали, защо да не ни лъже и Би Би Си? Единственият сериозен проблем за добрия гражданин е как да не си плати данъците, пък тези, които командват, да правят каквото си щат, и без това все гледат да се нагушат. И точка. Виждаш ли, че ми стигнаха два месеца със Симеи, за да нахитрея?

— Тогава какво ще правим?

— Преди всичко ще се успокоиш, после утре спокойно ще отида да осребря чека на Вимеркате, а ти ще изтеглиш каквото имаш в банката, ако имаш…

— От април насам спестих малко, така че имам почти колкото две заплати, десетина милиона, плюс дванайсетте, които онзи ден ми даде Симеи. Богат съм.

— Представи си, и аз съм заделила нещичко, взимаме всичко и се омитаме.

— Да се ометем? Мислиш ли, че можем да се движим без страх?

— Да, но нима искаш да продължиш да живееш в тази страна, където нещата ще продължат постарому, където ако седнеш в някоя пицария, се боиш, че съседът ти е шпионин от службите или че се кани да убие новия Фалконе, може би като взриви бомбата, докато ти минаваш оттам?

— Но къде ще отидем, ти видя и чу, че същите неща са ставали из цяла Европа, от Швеция до Португалия, да не искаш да избягаш в Турция при Сивите вълци или в Америка, ако ти позволят, където убиват президенти и мафията може да се е внедрила в ЦРУ? Светът е кошмар, мила моя. Бих искал да сляза, но ми казаха, че не може, ние сме на бърз влак без междинни станции.

— Съкровище, ще потърсим страна, в която няма тайни и всичко става на дневна светлина. Между Централна и Южна Америка такива колкото щеш. Нищо скрито-покрито, знае се на кого е картелът за дрога, кой управлява революционните банди, сядаш си в ресторанта, минава група приятели и ти представят някакъв като шеф на контрабандата с оръжие, хубавец, избръснат, напарфюмиран, с колосана бяла риза, извадена от панталоните, сервитьорите му се мазнят синьор насам и синьор натам и командирът на Гуардия Сивил отива да го поздрави. Това са държави без тайни, всичко става на дневна светлина, полицията се преструва, че е корумпирана по правилник, правителството и престъпният свят съвпадат по конституция, банките живеят от пране на мръсни пари и ако не докараш други пари със съмнителен произход, загазваш, вземат ти разрешителното за пребиваване, избиват се, но само помежду си и не закачат туристите. Бихме могли да си намерим работа в някой вестник или издателство, там имам приятели, които работят в списания за романтични връзки — хубава и почтена работа всъщност, като се замисля, разказваш глупости, но всички го знаят и се забавляват, а тези, за които повдигаш завесата, вече са го направили предния ден по телевизията. Испански ще научим за една седмица и ето че ще сме намерили нашия остров в Южните морета, мой Туситала.

Сам никога не мога да предприема нищо, но ако друг ми подаде топката, понякога успявам да вкарам гол. Но Мая е още невинна, а мен възрастта ме е направила мъдър. И ако знаеш, че си неудачник, единствената утеха е да мислиш, че всички около теб са пораженци, дори победителите.

Така че възразих на Мая:

— Мила, не мислиш ли, че постепенно и Италия ще стане като мечтаните страни, в които искаш да избягаш? Щом първо сме успели да приемем, а после да забравим всички тези неща, които ни разказа Би Би Си, значи свикваме да губим чувството за срам. Не видя ли как всички интервюирани тази вечер преспокойно разказваха как са правили това или онова и едва ли не очакваха медал? Без барокови светлосенки, без неща от Контрареформата, трафикът ще излезе en plein air, като нарисуван от импресионистите: оторизирана корупция, мафиотът официално в парламента, беглецът от закона в правителството, а в затвора само албанските кокошкари. Приличните хора ще продължат да гласуват за мошениците, защото няма да вярват на Би Би Си или няма да гледат предавания като това тази вечер, защото ще са се залепили за нещо по-траш, може би в праймтайма ще излъчват телевизионните продажби на Вимеркате, ако някой бъде убит, ще има държавно погребение. Ние ще останем извън игрите: аз ще се върна към преводите от немски, а ти ще се върнеш в списанието си за coiffeurs pour dames и зъболекарски чакални. Иначе — по някой хубав филм вечер, уикенди тук в Орта — и по дяволите всички останали. Достатъчно е да почакаме: след като окончателно се превърне в държава от Третия свят, нашата държава ще стане напълно обитаема, сякаш всичко е Копакабана и жената е кралица, жената е господарка.

Мая ми върна мира, вярата в самия мен, или поне спокойното недоверие към заобикалящия ме свят. Животът е поносим, достатъчно е да се задоволиш. Утре (както казва Скарлет О’Хара — още един цитат, знам, но вече няма да говоря от първо лице, а ще оставя само другите да говорят) е друг ден.

Остров Сан Джулио отново ще засияе под слънчевите лъчи.