Обсадата на Лайтнинг

— Проклет да си, Стоун. Ка… карай. Убий ме… копеле мръсно. Убий ме… както уби Потър.

Потър? Какво, по дяволите, става?

— Кажи ми кой даде нареждането! Кажи ми!

— Ти си… обречен, Стоун.

— Кажи ми, глупак такъв! Кой се разпореди?

— Ти не… чаткаш, нали? Ти си… набелязан за ликвидиране, идиот.

Кемрън отпусна ръка. Агентът падна по гръб. Набелязан за ликвидиране?

Сирените приближаваха. Кемрън пусна колта и хукна към двойната врата. Фоайето на летището изглеждаше спокойно. Кемрън се смеси с тълпата и се отправи към своя изход. Погледна часовника си. Целият инцидент беше продължил по-малко от две минути. Все още имаше време да хване самолета.

10.

Ленгли, Вирджиния

След едни доста интересни трийсет минути в архива на Отдела за компютърно обслужване Пруит влетя в кабинета на Хигинс и видя, че го няма. Погледна часовника си. Пет и половина следобед. Хигинс винаги остава и след шест. Къде ли се е дянал? Излезе от кабинета и видя, че секретарката на Хигинс се задава от дамската тоалетна. Отиде до нея.

— Къде е той?

Секретарката, жена на средна възраст, известна в целия отдел с навика си да пуши в тоалетната, се помъчи да остане по-далеч от Пруит. Той подуши начаса, че пак е пушила. При други обстоятелства щеше да я порицае, но сега мислеше за по-важни неща.

— Той излезе, сър.

— Бихте ли ме свързали с него?

— Веднага, сър.

— Благодаря. Трябва да обсъдим нещо много важно.

Пруит се върна в кабинета на Хигинс, който преди години беше негов собствен, преди да получи повишението. Хигинс определено го беше видоизменил доста. Повечето от старите мебели на Пруит бяха подменени с по-модерни. Началниците на отдели в ЦРУ разполагаха с известен бюджет за обзавеждане. На по-високия пост отговаряше и по-голям бюджет. Пруит не поиска да се възползва от възможността да купи нова мебелировка след последното си повишение. Старият му шеф, който беше убит, му беше добър приятел. Пруит беше запазил кабинета почти непокътнат по сантиментални причини, както и от уважение. До ден-днешен той още ползваше въртящия се кожен стол и дъбовото бюро на своя предшественик.

Пруит усети мирис на изгоряло и веднага реши, че секретарката на Хигинс е пушила в кабинета. След секунди разбра, че не е цигарен дим, а нещо, което е било изгорено тук. Пруит разпозна миризмата, защото понякога сам беше горил строго секретни материали и поверителна информация, преди да се сдобие с машинка за рязане на хартия. Тогава и него го мързеше да отиде до средата на коридора при най-близкия апарат за унищожаване на секретни документи. Някои от началниците му използваха специалните сандъчета за съхраняване на секретни отпадъци, каквито имаше навсякъде в сградата. Той никога не ги употребяваше. Не им се доверяваше. Предпочиташе да гори писма и кратки документи в металическата кутия за отпадъци, която беше завещал на Хигинс, когато получи машинката за рязане.

Пруит огледа бързо кабинета и откри кутията до бюрото на Хигинс. Тръгна към нея и видя вътре няколко изгорели листа хартия. Оказа се прав. Хигинс беше прихванал един от лошите стари навици на Пруит.

Пруит коленичи до кутията, наведе я и я огледа отблизо. Запаленото беше изгоряло изцяло. Забеляза два листа хартия, съвсем овъглени и набръчкани, но все още цели. Бяха скрепени в единия ъгъл с кламер. Трети лист вече беше натрошен. Пруит не можа да се сдържи. Нещата се връзваха. Докато разследваше убийството на Джордж и повредата в компютъра, беше поговорил със служителката в архива, където намери разпечатката от компютъра и придружителната бележка, оставени там от Джордж предишния ден. В бележката пишеше, че е направено копие от разпечатката, което е предадено в отдел „Европа“. Оттам то сигурно е отишло до Хигинс. В разпечатката се изброяваха три събития в НАСА с възможна връзка помежду им — смъртта на Клод Гийю, на инженерката от „Рокетдайн“ и на учените от Атена. Сега Пруит искаше да разбере защо Хигинс не бе разисквал това с него, преди да бъде наредено ликвидирането на Стоун.

Пруит почувствува отново болката в гръдния кош. Току-що бе сдъвкал два антиацида и разбра, че ще трябва да вземе още, за да успокои спазмите в стомаха. Бръкна в джоба си, взе опаковката и пъхна още една таблетка в устата си.

Твърде много въпроси, твърде много неща, които не разбираше. Защо Хигинс му каза, че трима от убитите в склада са френски полицаи, когато в разпечатката на Джордж пишеше ясно, че са „неидентифицирани мъже“? Това ли е противоречивата информация относно Кемрън, която Джордж споменаваше в бележката? Нещо не беше както трябва.

Той стана и загледа сгърчените и овъглени листа. Дали това не са копието от разпечатката и придружителната бележка, които Джордж е изпратил на…? Присви очи и погледна купчината писма върху бюрото. Ами ако Хигинс изобщо не е прочел бележката на Джордж? Пруит посегна към книжата в ъгъла на бюрото и бързо ги прегледа. Бележката не беше между тях, което означаваше, че ако архиварката не бърка, Хигинс трябва да я е прочел. Погледът на Пруит се насочи отново към кутията за отпадъци.

— По дяволите. Не мога да повярвам, че ще направиш това, Том — каза си той, докато вземаше чист лист хартия от бюрото на Хигинс. Коленичи пак до кутията и я наклони под ъгъл 45 градуса. Подпъхна чистия лист под изгорелите и бавно я изправи на ръба й. Овъглените листа легнаха леко върху бялата хартия. Пруит бавно я издърпа от кутията, подгъвайки краищата й, за да не изпаднат овъглените листа. Стана и поклати глава, разочарован в себе си, че не вярва на Хигинс. Но при тези обстоятелства…

Изправи кутията с крак и бавно излезе навън.

— Свързахте ли се с него? — попита той секретарката.

— Не, сър. Звънях му вече два пъти. Ще опитам пак.

— Благодаря… кажете ми, тази кореспонденция на бюрото му от вчера ли е или от днес?

— Всичко е от тази сутрин, сър. Мистър Хигинс винаги преглежда пощата си за деня, преди да си тръгне вечерта.

— Благодаря ви още веднъж.

Странно. Много странно. Защо той не ми каза нищо вчера за откритията на Джордж? И защо не отговаря по телефона? Хигинс трябваше да бъде на разположение двайсет и четири часа в денонощието — затова носеше със себе си специален радиотелефон.

Пруит тръгна към кабинета си, крачеше много бавно, мъчейки се да сведе до минимум риска да раздвижи крехките парченца хартия. Някой с подходящи инструменти би могъл да разчете част от написаното, ако ги запази цели, но ако се разчупят, няма никакви шансове.

Добра се до кабинета си.

— Здравейте, сър — посрещна го Тами. — Божичко, божичко, какво е това, дето…

— Свържи ме с ФБР — прекъсна я Пруит, — отдела за микроскопен анализ. Побързай!

Отвори вратата на стаята си и внимателно отиде до бюрото, положи леко върху него белия лист. Овъглените листа все още бяха цели. Пруит ги загледа. Вроденото любопитство надделя над чувството за доверие. Трябва да разбере какво крият тези парчета хартия, а ФБР разполагаше с необходимите за това инструменти.

Някъде над северния атлантик

Кемрън свали слушалките и облегна глава. Филмът беше не по-малко отегчителен от полета. Беше опитал безуспешно да заспи на два пъти през последния час, но възбудата от последните няколко дни не го напускаше, адреналинът все още беше в кръвта му. Досега му вървеше. Успя да оцелее въпреки плановете на някой да бъде убит. Още веднъж прехвърли в ума си възможностите. Един от подозрителните е шефът на европейския отдел Хигинс — по простата причина, че той би трябвало да бъде единственият човек, с когото би се свързал Потър преди операцията по ликвидирането. Хигинс знае, че Кемрън е запознат с процедурите на ЦРУ в такива случаи. Следователно, когато опитът за убийство в Ботаническата градина успя само наполовина, Хигинс би трябвало да допусне следното: Кемрън се е сетил, че единствен той е знаел за срещата. Тоест вината е у Хигинс. Ами ако някой е засякъл обаждането на Потър до Хигинс? А защо не и моя разговор с Потър?, мислеше си Кемрън, припомняйки си сивия камион, паркиран до страничната врата на посолството. В такъв случай Хигинс не е виновен. Може би Потър е нечист и са го убили, защото е знаел твърде много за плановете на Атена. Може би някой в Атена е сметнал, че Потър е излишен товар. Кемрън притвори очи за малко. Възможности.