Обсадата на Лайтнинг

Хънтър извади бял лист хартия.

— Добро утро, дами и господа. „Лайтнинг“ влезе успешно в ниска орбита. Предстоят две включвания на маневрените двигатели, които ще изведат кораба в набелязаната орбита. Командирът на кораба Майкъл Кеслър и пилотът Клейтън Джоунс съобщават, че всички системи работят нормално. Те ще започнат програмата с опитите след пет часа, когато влязат в стабилна орбита и след тричасова почивка. Това е всичко засега. Ще разпространим съобщения за печата след час, а до два часа ще свикаме редовна пресконференция. Благодаря ви, дами и господа. — Хънтър се обърна и тръгна към контролната зала.

— Каква беше тогава цялата тази суматоха в залата преди половин час, мистър Хънтър? Има ли някаква опасност за „Лайтнинг“?

Хънтър спря и бавно се извърна. Присви очи и огледа тълпата пред себе си няколко секунди, преди да отговори.

— „Лайтнинг“ е добре. Всички обикновено са много напрегнати по време на стартовете, а по известни на вас причини бяхме особено развълнувани във връзка с този полет заради онова, което той символизира. Както казах преди малко, ще има редовна пресконференция след два часа, когато „Лайтнинг“ влезе в набелязаната орбита. Сега ще ме извините, но ме чака работа. Благодаря ви.

Тълпата от репортери го обсипа с градушка от въпроси, които Хънтър учтиво отклони, докато се връщаше в контролната зала.

На борда на „Лайтнинг“

Кеслър се привърза към седалката и видя Джоунс да прави същото. Чувствуваше се много по-удобно сега, когато бяха свалили обемистите ръждивокафяви костюми — носени задължително при излитане и при кацане, ако се наложи незабавно да катапултират, — и бяха облекли сините си комбинезони с много джобове и контактни копчета за прикрепване на дребни неща.

Кеслър посегна към химикалката, поставена в един джоб на левия му ръкав. Тя не беше обикновена. Поради безтегловността химикалът в нея беше под налягане. Хвана бележника, който плаваше над контролното табло, привързан с конец, за да не се мотае из кабината. Записа времето и кратки данни за полета.

— Хюстън, чувате ли ме?

— Да, „Лайтнинг“. Приемаме ви ясно — чу Кеслър отговора на Хънтър по радиото.

— Второ включване на СМО след две минути.

— Разбрано.

— Някакви новини за проблема с главен двигател номер едно?

— О, не, „Лайтнинг“, но това няма значение. От момента, когато изключихте двигателя, подаването на гориво към него прекъсна. Тук се тревожим единствено за евентуални повреди по кораба.

— Ние също, Хюстън, но няма да разберем, докато не излезем отвън. Между другото, направихме оглед през задните прозорци. Товарният отсек изглежда нормално.

— Добре. Точно това се канехме да ви питаме. Как сте иначе, момчета?

— Няма проблеми. Бих казал, просто поуморени. Една минута до включването.

— Добре, щом минете в новата орбита, ще имате кратка почивка, преди да излезете в открития космос. Съжаляваме, момчета, съкращаваме първата ви почивка от осем на три часа. На всички ни е необходимо да сме спокойни за вашето състояние, но не можем да сме сигурни без оглед.

— Без да се засягате, Хюстън, но Джоунс и аз предпочитаме да излезем в космоса веднага щом минем в новата орбита. Трийсет секунди до включването.

— Продължавайте броенето, „Лайтнинг“. Ще обсъдим този въпрос след включването на СМО.

— Разбрано. Двайсет секунди. Започна операцията по включването на СМО. Петнайсет секунди.

Кеслър не можеше да си го обясни, но се чувствуваше спокоен. Контролираше положението.

— Пет секунди, четири… три… две… една… включване.

Кеслър почувствува лекия откат от двата маневрени двигателя. „Лайтнинг“ увеличи скоростта, за да измени сегашната си яйцевидна орбита в кръгова на височина 256 километра.

— Трийсет секунди. Системите работят нормално. Количеството гориво в общия резервоар спадна на четирийсет процента — докладва Кеслър. При нормални условия трябваше да имат повече гориво в общия резервоар на маневрените двигатели. — Една минута. Налягането на горивото и окислителя нормално. Налягането на хелия… Хюстън, възникна нов проблем. — Компютрите с общо предназначение спряха автоматично маневрените двигатели, когато налягането на хелия в левия двигател спадна под допустимата граница. Той погледна Джоунс.

— По дяволите. Сигналните лампи показват червено и за двата двигателя — рече Джоунс.

Кеслър погледна контролното табло и се увери, че Джоунс е прав. Посегна и изключи и двата двигателя.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Двигателите СМО изключиха трийсет секунди по-рано. Новата орбита е на две-три-две километра.

— Хюстън — започна Кеслър. — Налягането на хелия в левия СМО продължава да спада. Какво става? Вече изключих и двата двигателя.

— Чакайте, „Лайтнинг“ Проверяваме.

Кеслър въздъхна, просто не му се вярваше, че всичко това се случва на него. Свали шлемофона си. Джоунс направи същото.

— Какво мислиш, Текс?

— Не зная, но започвам да се тревожа малко за този кораб. Ако това беше станало при навлизането в земната атмосфера, щяхме да се насадим добре.

Кеслър се намръщи. Джоунс беше абсолютно прав. Ако маневрените двигатели откажеха, когато навлизат в атмосферата, никой не можеше да каже къде „Лайтнинг“ ще доближи земята. Най-вероятно твърде далеч от най-близката подходяща писта за кацане, и то ако някак си съумеят да останат живи, без да изгорят при влизането в атмосферата под неподходящ ъгъл и при неподходяща скорост.

— Но, по дяволите — продължи Джоунс. — Струва ми се, че няма защо да се тревожим, тъй като шибаните двигатели вече изобщо няма да включат.

Кеслър бавно поклати глава и въздъхна.

— По дяволите! — Сложи шлемофона. Джоунс направи същото. — Какво става, Хюстън?

— „Лайтнинг“, диагностиката показва силен теч в газопровода от левия резервоар с хелий към левия маневрен двигател. Току-що забелязахме също, че нивото на горивото в левия резервоар пада.

— Искрено се надявам, че тече към космоса, а не вътре — отбеляза Кеслър, докато гледаше на контролното табло данните за налягането. На него засвяткаха още няколко червени лампички.

— Дявол да го вземе! — Джоунс дръпна шлемофона си, развърза се и се придвижи към задните прозорци. Той включи осветлението в товарния отсек.

— Какво казахте, „Лайтнинг“?

— Джоунс проверява дали няма теч в товарния отсек. Споделям опасенията му дали ще останем цели, Хюстън. — Кеслър поклати глава при мисълта, че корабът ще се напълни с хидразин¹⁴. За разлика от хелия хидразинът се възпламенява незабавно при досег с всякаква газова смес, съдържаща кислород.

— Смятаме, че течът е в космоса, „Лайтнинг“.

— Хей, Майк — извика Джоунс откъм кърмата. — Кажи им, че не виждам никакъв теч тук. Всичко изглежда нормално.

— Хюстън, Джоунс не вижда теч вътре. Сигурно тече навън. Налягането на хидразина в левия маневрен двигател продължава да пада. Налягането на хелия също. Някакви идеи?

— Съобщете данните за налягането в десния двигател.

Кеслър огледа нивата.

— Налягането на хелия и на хидразина в десния двигател нормални.

— Правим диагностика, „Лайтнинг“, но ако съдим по контролните лампички, изглежда, има голяма повреда в СМО. И двата двигателя дават отказ.

Кеслър знаеше много добре какво означава това. Тези двигатели бяха най-важното средство за намаляване скоростта на „Лайтнинг“ при навлизане в земната атмосфера.

— Някаква възможност да използваме четирите кърмови реактивни двигателя за излизане от орбита? — попита той. Те бяха предназначени главно за пространствено ориентиране на кораба.

— Ще изпробваме на тренажора, „Лайтнинг“. Междувременно, отдъхнете малко. Начало на излизането в космоса след четири часа.

— „Лайтнинг“ настоява за разрешение да започнем незабавно операциите за излизане в космоса. Ние сме пилоти, сър. Трябва да разберем веднага състоянието на кораба.