Првото правило на магьосника

Калан смаяна вдигна очи към него. Той знае. Знае, че това също е споразумение, което тя е направила вместо него.

— Не съм. Каквото и да решиш, няма да сбъркаш, сигурна съм — каза тя и отново отмести поглед встрани.

— Калан — започна той, изчаквайки, докато тя отново се обърне към него, — някое от тези момичета свързано ли е по някакъв начин със старейшините?

Тя ги погледна.

— Момичето, което стои до лявата ти ръка. Пилето й е чичо.

— Чичо! — усмивката грейна на лицето му, а ръката му не преставаше да търка ябълката в панталона. — Е, щом е така, тогава сигурно ще избера нея. Това ще бъде знак на уважение към старейшините — да избера племенницата на Пилето.

Той хвана главата на момичето с две ръце и я целуна по челото. Тя засия. Пилето засия. Старейшините засияха. Другите момичета си тръгнаха.

Калан погледна към Пилето и той я погледна приятелски, поглед, с който казваше, че съжалява. Тя извърна глава и разсеяно, с болка потопи поглед в нощта. Ричард направи своя избор. И така, мрачно си помисли тя, старейшините ще извършат церемонията и щастливата двойка ще се оттегли някъде, за да си направи бебе. Гледаше другите двойки, минаващи наблизо, ръка за ръка, щастливи от това, че са заедно. Преглътна буцата в гърлото си, сълзите. Чу как Ричард звучно отхапа от тази глупава, глупава ябълка.

И тогава старейшините и техните жени ахнаха в един глас, после започнаха да викат.

Ябълката! В Средната земя всеки червен плод беше отровен! Те не знаеха, че ябълките се ядат! Мислеха си, че Ричард яде отрова! Тя се завъртя.

Ричард беше протегнал ръка към старейшините и им казваше да замълчат, да останат по местата си. Гледаше я право в очите.

— Кажи им да седнат — каза с тих глас.

С широко отворени очи тя погледна към старейшините и им предаде думите на Ричард. Те колебливо се върнаха по местата си. Той се изтегна назад, обърнат небрежно към тях, с невинно изражение на лицето си.

— Знаете ли, в Града на елените в Западната земя, където съм роден, тези неща ги ядем непрекъснато — той отхапа още няколко пъти. Гледаха го с широко отворени очи. — Откакто се помним. Ядат ги и мъжете, и жените. Децата ни са здрави. — Отхапа още една хапка, обърна се и я погледна, докато тя превеждаше. Задъвка бавно, увеличавайки напрежението. Погледна през рамо към Пилето. — Разбира се, възможно е от тях семето на мъжа да става отровно за чуждоземните жени. Доколкото знам, подобни тестове никога не са правени.

Той погледна Калан и отхапа още веднъж, като остави думите си да потънат в тишината, след като тя привърши с превода. Момичето до него започваше да нервничи. Старейшините започнаха да нервничат. Пилето не показа чувствата си. С едната си ръка Ричард подпираше лакътя на другата, за да може да държи ябълката близо до устата си така, че всички да я виждат. Понечи да отхапе, но спря, за да предложи на племенницата на Пилето. Тя отвърна глава. Той се обърна към старейшините.

— Намирам, че са много вкусни. Наистина — той вдигна рамене. — Но, от друга страна, може би има нещо в тях, от което семето ми става отровно. Не искам да си мислите, че не желая да пробвам. Просто реших, че трябва да знаете, това е всичко. Не бих искал да се говори, че не съм изпълнил задълженията, полагащи се на всеки мъж от народа на Калните. Не е така. Силно го желая — той погали с пръст момичето по бузата. — Уверявам ви, за мен ще бъде чест. Тази прекрасна млада жена ще е чудесна майка на детето ми, сигурен съм в това — Ричард въздъхна. — Ако оживее, разбира се — той отхапа още веднъж.

Старейшините започнаха неспокойно да се споглеждат. Никой не каза нито дума. Настроението сред тях определено се беше променило. Те вече не владееха положението; владееше го Ричард. Всичко стана за секунди. Те само се оглеждаха наоколо, без да смеят да помръднат. Без да ги поглежда, Ричард продължи:

— Разбира се, всичко зависи от вас. Аз съм готов да опитам, но си помислих, че е добре да знаете за начина на живот в родината ми. Помислих си, че няма да е честно да не ви го кажа — в този миг Ричард се обърна към тях, страховито смръщил вежди, в гласа му се долавяше заплашителна нотка. — Така че ако старейшините, подтиквани от своята мъдрост, ме помолят да не изпълнявам това си задължение, ще ги разбера и изпълнен със съжаление, ще се съобразя с желанията им.

Не сваляше от тях настойчивия си поглед. Савидлин се ухили. Останалите петима нямаха намерение да предизвикват Ричард и затова се обърнаха към Пилето с погледи, настоятелно молещи за указания. Той стоеше спокоен, по загрубялата кожа на врата му се стичаше струйка пот, сребристата му коса покриваше раменете му, облечени в еленова кожа, очите му задържаха за миг погледа на Ричард. Устата му се разтегна в лека усмивка, която се отрази и в погледа му, и той леко кимна на себе си.

— Избухливи Ричард — гласът му беше равен и силен, тъй като го слушаха не само старейшините, но и цялата тълпа, събрала се около навеса, — тъй като идваш от друга страна и семето ти може да е отровно за тази жена… — той повдигна вежда, съвсем леко навеждайки се напред, — …която е моя племенница — погледна я, после върна погледа си върху Ричард, — те молим да не се придържаш към тази традиция; да не я правиш своя жена. Съжалявам, че го поисках от теб. Зная, че очакваше с нетърпение да дариш народа ни с твое дете.

Ричард кимна сериозно.

— Да, така е. Но ще трябва просто да се примиря с провала си и да се опитам да накарам народа на Калните, моя народ, да се гордее с мен по друг начин — Ричард продължаваше играта по свои правила: вече нямаше да им позволи да се отмятат; вече беше един от тях и това не можеше да бъде променено.

Останалите старейшини си отдъхнаха с облекчение. Всички закимаха, твърде доволни, че нещата приключиха по приемлив за него начин. Младата жена се усмихна на чичо си с облекчение и си отиде. Ричард се обърна към Калан; лицето му не издаваше чувствата му.

— Има ли още условия, за които не знам?

— Не — Калан се почувства неловко. Не знаеше дали е доволна, задето Ричард не си взе жена, или пък е нещастна, защото разкри предателството й.

Той се обърна към старейшините.

— Присъствието ми тук необходимо ли е повече тази вечер?

Петимата с радост удовлетвориха желанието му да се оттегли. Савидлин изглеждаше малко разочарован. Пилето обяви, че Търсачът е велик спасител на народа им, че е поел с достойнство задълженията си и че ако е уморен от днешните битки, може да бъде извинен.

Ричард стана бавно и се изправи над нея. Ботушите му спряха точно отпред. Калан знаеше, че я гледа, но не повдигна очи от пода.

— Един съвет — каза той с глас, който я изненада с нежността си, — тъй като никога преди не си имала приятел. Приятелите не търгуват с правата на приятелите си. Или със сърцата им.

Тя нямаше сили да погледне нагоре към него.

Ричард пусна огризката от ябълката в скута й и се загуби в тълпата.

Потънала в облак самота, Калан седеше под навеса при старейшините и гледаше треперещите си пръсти. Останалите наблюдаваха танцуващите. С неимоверни усилия започна да брои ударите на барабана, за да овладее дишането си и да не се разплаче. Пилето се приближи и седна до нея. Тя установи, че компанията му й подейства освежително.

Той повдигна вежда насреща й и се наведе напред.

— Бих желал някой ден да се срещна с магьосника, който го е избрал. Ще ми се да го питам откъде намира такива Търсачи.

Калан се изненада, че все още може да се смее.

— Някой ден — каза тя и му се усмихна, — ако съм жива, ако победим, ти обещавам да го доведа тук. Той също е забележителен като Ричард.

Пилето повдигна вежда.

— Ще наточа остроумията си, за да мога да се защитавам в схватката.

Тя опря глава на рамото му и започна да се смее, докато смехът й премина в плач. Той бащински я прегърна през раменете.

— Трябваше да те послушам — проплака тя. — Трябваше да го попитам какво би искал да направи. Нямах право да постъпвам така.