Господарят на светлината

— Ти си Господарят на Светлината.

— Върви и отнеси моето послание. Можем да си поговорим за религия и някой друг път.

— Значи казваш, че локапалите сте Яма, Кришна, Кубера и ти самия?

— Да.

— Значи той наистина е жив. Преди да си тръгна, Сам, кажи ми… можеш ли да сразиш Бог Яма в битка?

— Не зная. Струва ми се, че не. Едва ли някой би могъл.

— А може ли той да те победи?

— Вероятно, ако битката е честна. При всички наши срещи в миналото, или съм имал късмет, или съм успявал да го надхитря по някакъв начин. Наскоро се дуелирах с него и трябва да призная, че няма равен. Той е ненадминат експерт по всички методи за унищожение.

— Разбирам — отвърна Тарака, докато и другата му ръка се изгуби в облак дим. — Е, тогава, лека нощ, Сидхартха. Ще занеса посланието ти.

— Благодаря ти, лека нощ и на теб.

Тарака се превърна в дим и се изгуби в бурята.

Един смерч високо над света — Тарака.

Бурята бушува около него, но той почти не забелязва нейната сляпа ярост.

Гръмотевици разцепват поройния дъжд и Божественият мост е потънал в мрака.

Но и това не го безпокои.

Защото той е Тарака, господарят на Адския кладенец…

И той е бил най-могъщото същество на този свят, до появата на Обуздателя.

А сега Обуздателят му съобщи, че има един още по-велик… и отново ще се бият рамо до рамо.

Колко високомерен бе той със своята Сила и червените си одежди! В онзи ден. Само преди половин столетие. Край бреговете на Ведра.

Ако успее да унищожи Яма-Дхарма, да победи Смъртта, ще докаже, че Тарака е най-силният…

А да докаже това е далеч по-важно от разгрома на боговете, които все някога ще напуснат този свят, защото не са ракашаси.

Ето защо, посланието на Обуздателя към Нирити — с което според Сам последния неминуемо ще се съгласи — ще остане ведомо само на бурята, а Тарака ще погледне нейния пламък и ще се увери, че тя не лъже.

Защото бурята никога не лъже… и отговорът й винаги е не!

В лагера го въведе черният стотник. Изглеждаше великолепно в своите блестящи доспехи и не беше пленник — просто се приближи към поста и заяви с ясен глас, че носи послание за Нирити. Именно поради тази причина, стотникът реши да не го убива веднага. Той взе оръжията му и го поведе към лагера разположен в гората над Лананда, а сетне го остави под стража, докато съобщи на началството.

Нирити и Олвег се бяха разположили в черната палатка. На масата пред тях бе разтворена картата на Лананда.

След като въведоха пленника, Нирити освободи стотника и го огледа от глава до пети.

— Кой си ти? — запита той.

— Ганеша от Града. Онзи, който ти помогна да избягаш от Небесата.

Нирити потъна в мълчание.

— Да, помня единствения си приятел от онези дни — отвърна най-сетне той. — Защо си дошъл?

— Защото настъпи подходящият момент. Ти поведе своя кръстоносен поход.

— Да.

— Бих искал да го обсъдя с теб.

— Говори тогава.

— А този приятел?

— Да говориш пред Ян Олвег — все едно да говориш пред мен. Кажи какво си намислил.

— Олвег?

— Да.

— Така значи. Дойдох да ти съобщя, че Боговете от Града са слаби. Прекалено слаби, както ми се струва, за да те победят.

— Чувствах, че е така.

— Но не са чак толкова слаби, че да не успеят да ти нанесат тежък удар, когато решат да предприемат някакви действия. И ако изберат подходящ момент и хвърлят всичките си сили, възможно е да настъпи равновесие.

— Когато влизах в битката имах и това пред вид.

— Но по-добре, ако победата ти не е толкова скъпо струваща. Знаеш, че съм стар привърженик на християнството.

— И какво си намислил?

— Съгласих се, да развърна против теб партизанска война само за да получа възможност да се срещнем и да ти съобщя, че Лананда е твоя. Боговете няма да я защитават. Ако продължиш и нататък настъплението в същия дух — без да укрепваш завоюваните пунктове — Брама ще те остави да вземеш и Хайпур. Но когато наближиш Килбар и войските ти са изтощени от трите сражения, дългия преход и нашите партизански атаки, тогава Брама ще се спусне върху теб с цялата мощ на Небесата и може би там ще срещнеш своето поражение. Всички сили на Небесния град са приведени в пълна бойна готовност. Ще те чакат пред вратите на четвъртия град по реката.

— Ясно. Полезно е да го знаеш. Значи те се страхуват от онова, което им нося.

— Разбира се. Ще го занесеш ли до Килбар?

— Да. И ще победя в Килбар. Преди атаката на града ще изпратя да донесат най-силните ми оръжия. Пазех ги за щурма на Небесния град, но сега ще стоваря унищожителната им мощ върху моите врагове, когато се появят за да защитават обречения Килбар.

— Те също разполагат със свръхсилни оръжия.

— Значи, когато се срещнем изходът не ще е нито в техни, нито в наши ръце.

— Но има начин да се наклонят везните, Ренфрю.

— Така ли? И какво още си намислил?

— Сред полубожествата цари несъгласие с политиката на Града. Те биха искали да се продължи кампанията срещу акселеризма и последователите на Татхагата. Разочаровани са, че това не стана веднага след Кинсет. Освен това, Бог Индра бе призован обратно от източния континент, където воюваше срещу вещиците. Индра също ще застане на страната на полубожествата — а неговите сподвижници са разгорещени от досегашните битки.

Ганеша нагласи наметалото си.

— Продължавай — рече нетърпеливо Нирити.

— И когато се изправят пред Килбар, — продължи Ганеша, — част от тях може би няма да са на страната на защитниците.

— Аха. А ти, Ганеша, какво ще спечелиш от всичко това?

— Удовлетворение.

— И нищо повече?

— Надявам се някой ден да си припомниш за моето посещение.

— Не се съмнявай. Няма да го забравя и ти ще бъдеш възнаграден, по-късно… Стража!

Покривалото на палатката се вдигна и стотникът, който доведе Ганеша застана на прага.

— Ескортирайте този човек докъдето пожелае и го освободете — нареди Нирити.

— Нима ще му повярваш? — запита Олвег след като събеседникът им излезе.

— Да, — отвърна Нирити, — но своите сребърници ще получи по-късно.

Локапалите се бяха събрали на съвет в стаята на Сам в хайпурския Дворец на Карма. Присъстваха също Так и Ратри.

— Тарака съобщи, че Нирити е отказал да приеме нашите условия — започна Сам.

— Чудесно — възкликна Яма. — А аз се опасявах, че ще ги приеме.

— Утре сутринта те ще атакуват Лананда. Тарака смята, че градът ще падне. Малко по-трудно ще е отколкото при Махартха, но той е сигурен, че ще победят. Аз също.

— И аз.

— И аз.

— А след това ще поеме насам — към Хайпур. После ще дойде ред на Килбап, Хамса и Гаятри. Някъде по протежение на този маршрут, Нирити ще очаква да бъде нападнат от боговете.

— Естествено.

— И така — ние сме точно по средата и имаме няколко възможности. Вече не можем да разчитаме на съюз с Нирити. А дали можем да сключим такъв с Небесата?

— Не! — извика Яма. — Сам, ти всъщност на чия страна си?

— На акселеризма — отвърна той. — И ако успея да го утвърдя с преговори и без ненужно кръвопролитие, това само би ме радвало.

— Бих предпочел да съм в съюз с Нирити, пред този с Небесата!

— Тогава да гласуваме, както направихме, когато обсъждахме въпроса с Нирити.

— И ще ти е нужен само един глас за да спечелиш.

— Такива бяха условията, при които се съгласих да вляза в кръга на локапалите. Вие пожелахте да ви стана водач, а аз настоях равните гласове да се броят в моя полза. Но нека преди гласуването да изясня моите съображения.

— Добре — говори!

— Доколкото разбирам, през последните години Небесата са изработили по-либерално отношение към акселеризма. Официална промяна в позицията няма, но вече не се предприемат стъпки срещу него — може би заради тежкия удар, който им бе нанесен при Кинсет. Прав ли съм?

— По същество.

— Изглежда са стигнали до извода, че ще им излезе твърде скъпо, ако реагират така всеки път, когато Науката надигне уродливата си глава. В онази битка срещу тях се сражаваха хора, човешки същества. Срещу Небесата. А хората — за разлика от нас — имат семейства, обвързани са с родствени връзки, които ги правят слаби и най-вече ги сковава необходимостта да пазят чисти кармичните си записи, ако искат отново да се преродят. И въпреки това те се сражаваха. Изглежда точно това е смекчило позицията на Небесата през последните години. Не им остава нищо друго освен да го признаят. Биха могли дори да спечелят, като му придадат облика на божествена милост. Ето защо смятам, че те са готови да се съгласят на онзи съюз, който ни отказа Нирити…