Првото правило на магьосника

Ричард се наведе напред.

— Ако вземем със себе си някои от тези кости, това ще ни защити ли?

Ейди пусна леката си усмивка и примигна с очи.

— Много добре. Това бъде точно каквото трябва да направите. Тези кости на мъртви притежават магията, която ще ви помогне да сте в безопасност. Но тука бъде още нещо. Слушай внимателно това, което ще ти кажа.

Ричард сключи пръсти и кимна.

— Не можете да вземете конете си, пътеката бъде твърде тясна за тях. Там бъдат места, където те не могат да минат. Не бива да се отклонявате от пътеката — бъде много опасно да го правите. И не бива да останете за през нощта. Пътуването ще отнеме един ден, една нощ и по-голямата част от следващия ден.

— Защо не можем да нощуваме? — попита Ричард.

Ейди погледна и двамата с белите си очи.

— Бъдат други неща освен зверовете в просеката. Те ще ви хванат, ако се спрете за по-дълго време.

— Неща? — попита Калан.

Ейди кимна.

— Често влизам в просеката. Ако бъдете внимателни, тя бъде достатъчно безопасна. Ако не внимавате, има неща, които ще ви хванат. — Дрезгавият й глас притихна с горчивина. — Станах прекалено самоуверена. Един ден се разхождах дълго и се уморих доста. Бях сигурна в себе си, сигурна, че съм наясно с опасностите, така че седнах край едно дърво и дремнах за малко. Само за няколко минути. — Тя постави ръка върху крака си, разтривайки го леко. — Щом заспах, в глезена ми се заби хващач.

Чертите на Калан се изостриха.

— Какво е това хващач?

Ейди мълчаливо я погледна.

— Хващачът бъде едно животно, чийто гръб целият е покрит със защитна обвивка, навсякъде от долния край има шипове. С много крака е, всеки от които завършва с остри, извити нокти, устата му е като на пиявица, със зъби навсякъде. Увива се около теб така, че само бронята му остава навън. С ноктите си се забива в плътта, за да се вкопчи здраво, така че да не можеш да го отстраниш, а след това те захапва и започва да смуче кръвта ти, като през цялото време те притиска с ноктите си.

Калан успокоително постави ръката си на рамото на Ейди. От светлината на лампата белите очи на старицата изглеждаха бледооранжеви. Ричард не помръдна, само мускулите му се напрегнаха.

— Носех брадвата със себе си. — Калан стисна очи и наведе глава. Ейди продължи: — Опитах се да убия хващача или поне да го махна от себе си. Знаех, че ако не го направя, той ще изсмуче цялата ми кръв. Бронята му бъде по-здрава от брадвата ми. Бях страшно ядосана на себе си. Хващачите бъдат едни от най-дребните животни в просеката, но те бъдат по-бързи от един заспал глупак. — Тя се вгледа в очите на Ричард. — Бъде само едно нещо, което можех да направя, за да спася живота си. Не можех да понасям повече болката; зъбите му глозгаха кокала ми. Стегнах здраво парче плат около бедрото си и прехвърлих другия си крак през един пън. Използвах брадвата, за да отсека стъпалото и глезена си.

В малката къща настъпи кратка тишина. Единствено очите на Ричард се раздвижиха, за да срещнат тези на Калан. В тях той откри съчувствие към старата жена, видя отразена собствената си мъка за нея. Не можеше да си представи какво би му струвало да вземе решение да отсече собствения си крак. Повдигна му се. Тънките устни на Ейди се разтегнаха в кисела усмивка. С едната си ръка тя се протегна през масата и хвана ръката на Ричард, с другата хвана ръката на Калан. Стисна ги здраво.

— Разказах ви тази история не за да ви накарам да ме съжалявате. А само за да не станете жертви на нещо в просеката. Увереността може да бъде опасна. Понякога страхът е този, който може да ви запази.

— Щом е така, значи наистина сме в безопасност — каза Ричард.

Ейди продължи да се усмихва и кимна един-единствен път с глава.

— Добре. Бъде още едно нещо. Бъде място на средата на пътя, където двете стени на границата се приближават много една към друга, почти се докосват. Бъде наречено Теснината. Щом стигнете до камък с размерите на тази къща, тръгнете през него, по средата, това бъде мястото. Трябва да минете през камъка. Не го заобикаляйте дори да ви се иска; там бъде смъртта. Щом стигнете от другата му страна, трябва да минете между стените на границата. Това бъде най-опасното място на просеката. — Тя постави ръка върху рамото на Калан и стисна по-здраво ръката на Ричард, отмествайки поглед от единия към другия. — От границата ще ви викат. Ще искат да отидете при тях.

— Кой? — попита Калан.

Ейди се наведе към нея.

— Мъртвите. Може да е всеки познат, който бъде мъртъв. Майка ти.

Калан прехапа горната си устна.

— Наистина ли са те?

Ейди поклати глава.

— Не знам, дете. Но не вярвам да бъдат.

— И аз не мисля, че са те — каза Ричард повече за собствено успокоение.

— Добре — каза Ейди дрезгаво. — Не спирайте да мислите за това. Ще ви помогне да устоите. Ще бъдете изкушавани да отидете при тях. Поддадете ли се, сте загубени. И помнете, докато сте в Теснината, е по-важно да се придържате към пътеката, отколкото през целия останал път. Стъпка-две встрани и сте отишли твърде далеч; стените на границата бъдат толкова близо. Няма да имате възможност да пристъпите обратно. Никога.

Ричард въздъхна дълбоко.

— Ейди, границата отслабва. Преди да го ударят, Зед ми каза, че усеща промяната. Чейс спомена, че преди не се е виждало през нея, а сега отвъдните същества излизали. Мислиш ли, че все още е безопасно да се минава през Теснината?

— Безопасно? Никога не съм споменавала бъде безопасно. Никога бъде безопасно да се минава през Теснината. Мнозина алчни, но не достатъчно силни с воля са се опитвали да преминат през нея и никога не са стигали от другата страна. — Тя се наведе към него. — Докато границата бъде все още тук, тук трябва да бъде и просеката. Придържайте се към пътеката. Помнете за какво сте тръгнали. Помагайте си един на друг, ако бъде нужда, и ще успеете да преминете от другата страна.

Ейди се вгледа в лицето му. Ричард премести погледа си върху зелените очи на Калан. Запита се дали двамата с нея ще успеят да устоят на границата. Спомни си колко силно е изкушението да влезеш вътре, да копнееш за нея. В Теснината границата ще ги притиска и от двете страни. Знаеше колко се страхува Калан от отвъдния свят, със сериозни основания; та нали е била там. Той самият не гореше от желание да се приближава много-много.

Замислен, Ричард се намръщи.

— Каза, че Теснината е в средата на пътя. Няма ли да е нощ? Как ще съумеем да останем на пътеката?

Ейди постави ръка на рамото на Калан, за да си помогне да се изправи.

— Ела — каза тя и пъхна патерицата под мишницата си. Те бавно тръгнаха след нея към лавиците. Тънките й пръсти сграбчиха една кожена кесийка. Тя отпусна връзката й и изсипа нещо на дланта си.

Обърна се към Ричард.

— Дай си ръката.

Той обърна дланта си нагоре и я вдигна пред нея. Тя постави ръката си върху неговата и той почувства нещо гладко и тежко. Ейди тихичко промърмори няколко думи на родния си език.

— Думите означават, че ти давам това по собствено желание.

В ръката си Ричард видя камък с големината на яребиче яйце. Гладък и лъскав, той беше толкова тъмен, че му се струваше, че може да изсмуче светлината на цялата стая. Не успя да види нищо друго освен лъскавата повърхност. Под нея имаше черна празнота.

— Това е нощен камък — каза тя премерено дрезгаво.

— И какво да правя с него?

Ейди се поколеба, погледът й за кратко се стрелна към прозореца.

— Щом бъде тъмно и имаш достатъчно нужда, извади нощния камък и той ще ти свети толкова, че да можеш да виждаш пътя си. Той работи единствено за господаря си, и то само ако му е даден с добрата воля на предишния господар. Ще кажа на магьосника, че е у теб. Той притежава магия, с която може да го открие, така че ще знае къде сте.

Ричард се поколеба.

— Ейди, това сигурно е много ценно. Чувствам се недостоен да го приема.

— Всяко нещо е ценно при определени условия. За човек, умиращ от жажда, водата е по-ценна от злато. За давещия се водата не значи нищо освен беда. Точно сега ти бъдеш много жаден. Аз жадувам Мрачния Рал да бъде спрян. Вземи нощния камък. Ако се чувстваш задължен, някой ден можеш да ми го върнеш.