Господарят на светлината

— Ами Бог Агни?

— Рейтингът му е значително по-нисък. Той изглежда не е такъв ярък анти-акселерист, каквато е мадам Кали.

— Разбирам.

— Може би затова макар и добър бог, той не е велик.

— Да. Кой би могъл да отрови Брама?

— Нямам представа. Ти имаш ли?

— Още не.

— Бог Яма, ще го откриеш ли?

— Да, веднага щом приема Облика си.

— Вие сигурно искате да обсъдите нещата насаме?

— Искаме.

— Тогава ще ви оставим. След един час заедно ще обядваме в Павилиона.

— Да.

— Да.

— Довиждане…

— До скоро.

— До скоро.

— Господарко?

— Да?

— Със смяната на тялото автоматически се извършва и развод, ако не е подписан брачен договор с продължение.

— Така е.

— А Брама трябва да е мъж.

— Да.

— Откажи.

— Господарю мой…

— Ти се колебаеш?

— Всичко е толкова неочаквано, Яма.

— И ти се замисляш дори и за миг върху това предложение?

— Длъжна съм.

— Кали, ти ме измъчваш.

— Нямах такова намерение.

— Настоявам, да се откажеш от това предложение.

— Аз съм пълноправна богиня, а не само твоя жена, Бог Яма.

— Какво значи това?

— Че сама взимам решенията си.

— Ако приемеш, Кали, това ще означава, че между нас всичко е свършило.

— Няма съмнение.

— Но какво, в името на риши, е акселеризмът, ако не буря в чаша вода? Защо всички така неочаквано са се опълчили срещу него?

— Сигурно, защото изпитват нужда да се опълчат срещу нещо.

— А защо избират тебе да го оглавиш?

— Не знам.

— Може би, скъпа моя, ти имаш някоя специална причина, да бъдеш анти-акселеристка?

— Наистина не знам.

— Макар и според божествените представи да съм млад, не веднъж са ми разказвали, че героят, с който си тръгнала в ранните дни на този свят — Калкин — бил същият този Сам. Ако имаш причини да ненавиждаш своя едновремешен Господар и той наистина е бил Сам, тогава разбирам защо те избират да поведеш борбата срещу зароденото от него движение. Вярно ли е?

— Може би.

— В такъв случай, ако ме обичаш, и наистина си моя жена, позволи на някой друг да стане Брама.

— Яма…

— Дадоха ти час за решение.

— И аз вече реших.

— Какво?

— Съжалявам, Яма…

Яма напусна Градината за Наслаждения преди да започне обяда. Макар подобно поведение да се считаше за грубо нарушение на етикета, от всички богове Яма имаше славата на най-недисциплинирания и прекрасно го осъзнаваше, както и причините, които се криеха зад това мнение. Ето защо той напусна Градината за Наслаждения и се отправи към мястото, където свършват небесата.

Целия ден и последвалата нощ прекара той на Края на света и никой не го потърси. Посети и петте стаи в Павилиона на Мълчанието. С никой не сподели мислите си, сам си бе събеседник. На сутринта се завърна в Небесния град.

И там научи за смъртта на Шива.

Тризъбецът му бе прогорил още една дупка в купола, но главата на неговия притежател бе смазана с някакъв тъп предмет, който все още не бяха успели да намерят.

Яма посети своя приятел Кубера.

— Ганеша, Вишну и новия Брама вече се обърнаха с предложение към Агни да заеме мястото на Разрушителя — съобщи му Кубера. — Мисля, че ще приеме.

— За Агни е превъзходно — отбеляза Яма. — Кой уби Бога?

— Много мислих върху това, — рече Кубера, — и стигнах до извода, че в случая с Брама, трябва да е някой достатъчно близък, за да пие с него от отровеното питие, а при Шива — достатъчно познат, за да съумее да го изненада. Но не можах да се придвижа по-нататък в разсъжденията си.

— Един и същ човек?

— Обзалагам се.

— Възможно ли е това да е част от някакъв акселеристки заговор?

— Трудно е да повярвам. Симпатизантите на акселеризма не разполагат с реално действаща организация, като се има предвид, че течението съвсем наскоро се завърна в Небесата. По-скоро заговор. Но най-вероятно да са действия на един единствен човек, неподкрепен от никаква организация.

— Какви други причини може да има?

— Вендета. Или някое дребно божество, което мечтае да се издигне в главен бог. Защо изобщо някой ще убие друг?

— Имаш ли конкретен обект за подозрения?

— Най-големият проблем, Яма, ще бъде не да се открият заподозрени, а да бъдат елиминирани. Предадоха ли ти вече разследването?

— Не съм уверен, че ще го направят. Може би. Но аз ще открия извършителя и който и да е той — ще го убия.

— Защо?

— Имам нужда да върша нещо, да…

— Да убиваш?

— Да.

— Съжалявам, приятелю.

— Аз също. Но това е моя привилегия — и намерение.

— Бих предпочел да не разговаряш с мен по тези въпроси. Те са строго поверителни.

— Няма да кажа на никого, ако и ти не кажеш.

— Уверявам те, че няма.

— Ще наглеждам кармичните изследвания — психотестуването.

— Точно него имах предвид.

— Довиждане, приятелю. Довиждане, Яма.

И Яма напусна Павилиона на Локапалите. А малко след това влезе богинята Ратри.

— Приветствам те, Кубера.

— Приветствам те, Ратри.

— Защо седиш тук в усамотение?

— Защото нямам с кого да споделя самотата си. А ти защо идваш — сама?

— Защото нямах с кого да разговарям — до този момент.

— Разговор ли търсиш, или съвет?

— И двете.

— Седни.

— Благодаря ти. Страхувам се.

— И може би си гладна?

— Не.

— Вземи си плод, ще ти налея и сома.

— Добре.

— От какво се страхуваш и как да ти помогна?

— Видях Бог Яма да излиза оттук…

— Да.

— И когато надзърнах в лицето му, осъзнах че той наистина е Бог на Смъртта и че на този свят има сили, от които дори боговете се страхуват…

— Яма е силен и той е мой приятел. Смъртта е могъща, и не е приятел никому. Той и тя съществуват заедно и това е странно. Агни също е силен и е Огънят. И той е мой приятел. Кришна може да бъде силен, ако пожелае. Той износва телата с невероятна скорост. Пие много сома, твори музика и преследва жените. Ненавижда както миналото, така и бъдещето. Той също е мой приятел. Аз съм последният от локапалите и не съм силен. Каквото и тяло да получа, то бързо затлъстява. По-скоро съм баща, отколкото брат на моите трима другари. Мога да възприема тяхната любов към алкохола, музиката и жените, защото тези неща са присъщи на живота и затова ги обичам не само като богове, но и като хора. Но Яма, ме плаши не по-малко от теб, Ратри. Когато приеме своя Облик, той се превръща във вакуум, който кара мен — нещастния дебелак, да трепери от ужас. И тогава той няма приятели. Така че, не се притеснявай, че се боиш от него. Ти знаеш, богиньо на Нощта, — когато някой бог е в затруднение, неговият Облик му се притичва на помощ, както например сега — над беседката се спусна здрач, макар да е далеч деня от своя край. Знай, че си срещнала един твърде разтревожен Яма.

— Той се върна толкова неочаквано.

— Да.

— Мога ли да попитам защо?

— Страхувам се, че това е тайна.

— Има ли нещо общо с Брама?

— Защо питаш?

— Мисля, че Брама е мъртъв. Боя се, че Яма е повикан, за да открие неговия убиец. Той ще ме намери, дори ако спусна над Небесата нощ, дълга столетия, а аз не смея да погледна в лицето на вакуума.

— А ти какво знаеш за това предполагаемо убийство?

— Мисля, че аз съм последната видяла Брама жив, или първата, която го е намерила мъртъв, в зависимост от онова, което означаваха неговите конвулсии.

— Опиши ми обстоятелствата.

— Вчера, рано сутринта го посетих в Павилиона, с надежда, че ще успея да го убедя, да превърне гнева си към нещастната Парвати в милост и да й позволи да се върне в Небесата. Казаха ми, че ще мога да го открия в неговата Градина за Наслаждения и аз се отправих натам…

— Казаха ти? Кой ти каза?

— Една от неговите жени. Не си спомням името й.

— Продължавай. Какво се случи после?

— Открих го в краката на синята статуя, която свири на виина. Тялото му се гърчеше. Беше спрял да диша. Малко след това се преустановиха и конвулсиите и той застина. Не се чуваха ударите на сърцето, не се долавяше и пулс. Тогава повиках частица от Нощта, увих се в сянката й и избягах от Градината.