Дете на времето

Тя трепна при неочакваното жилване, но веднага пое дълбоко въздух и почти без усилие възстанови непоклатимото си самообладание.

— „Изтощение“ е доста силна дума за състоянието ми в момента. Да приемем, че искам да съсредоточа усилията си в една-единствена област. Както виждате, до момента те са твърде разнопосочни.

— Ах, да. Точно така. — Хоскинс я гледаше със смесени чувства — на респект и благоговение. Гласът й бе великолепен дълбок алт, веждите — симетрично очертани, имаше невероятно добра стойка, беше изключителна във всяко отношение, и може би затова изглеждаше някак нереална.

След кратко мълчание Хоскинс попита:

— И какво точно ви накара да кандидатствате за тази работа, освен че ще ви позволи да насочите енергията си в една-единствена област?

— Привлече ме същността на експеримента.

— Аха. Бихте ли се изяснили?

— Както е известно на всеки добър детски писател, светът на детето е коренно различен от света на възрастния. Детският свят е съвсем друг, в него ценностите, предположенията и действителността са съвършено различни. С остаряването повечето от нас безвъзвратно преминават в другия свят и забравят детството. При работата ми с деца съм опитвала да проникна в мислите им и да ги разбера, доколкото ми позволяват ограниченията на възрастта.

Хоскинс се опита да прикрие изненадата си и попита:

— Значи смятате, че децата са чужди нам същества?

— Да. В преносен смисъл. Явно не говоря в прекия смисъл.

— Явно. — Той намръщено плъзна поглед по биографичната й справка. — Не сте се омъжвали досега?

— Не — хладно отвърна тя.

— И предполагам, нямате деца?

— Преди години сериозно мислих по въпроса, но от грижите за децата в работата си получавам усещане, което напълно ме удовлетворява.

— Да. Предполагам. И така. Преди малко казахте, че според вас светът на децата в основата си е чужд по природа на нашия. Какво общо има това с мотива ви да кандидатствате за тази работа?

— Ако приемем за чиста монета забележителното описание на експеримента, което ми дадоха, ще трябва да се грижа за дете — съвсем в буквалния смисъл на думата — от някакъв чужд свят. Не от друго място, а от друго време. Въпреки това ситуацията по същество е същата. Радва ме възможността да изследвам основните различия между подобно дете и нас, като наблюдавам паралактическото преместване, което може да изясни някои проблеми, свързани с работата ми.

Хоскинс не сваляше очи от нея.

Не — мислеше той. — В нея няма нищо истинско. Някакъв съвършен андроид, медицинска сестра-робот. Само че още не бяха усъвършенствали роботите до такава степен. Значи е човек от плът и кръв. Но поведението й определено не бе обичайно за човек.

— Да допуснем, че не ви е толкова лесно — започна Хоскинс, — че се появят проблеми в общуването. Много е възможно детето да има говорни проблеми. Всъщност съществува голяма вероятност то въобще да не може да говори.

— То?

— Той, тя. Още не можем да кажем какво е. Знаем, че детето ще пристигне след около три седмици и че дотогава няма да разполагаме с никаква информация за него.

Това като че не я засягаше.

— Имам предвид всички рискове. Детето може да е уродливо по отношение на глас, тяло, може да е умствено недоразвито. Да, може да се наложи да се отнасяте към него като към дете с много забавено развитие. Все още не знаем. Ще ви поверим едно абсолютно непознато същество.

— Готова съм да приема това предизвикателство — отговори тя. — Както и всяко друго. Предизвикателствата ме привличат, доктор Хоскинс.

Той не се съмняваше. Условното, дори двусмислено описание на експеримента не бе провокирало никаква реакция от нейна страна. Изглеждаше готова да се справи във всякаква ситуация, без да се интересува от причините и последиците. Не му бе трудно да разбере защо Сам Айкман бе толкова възхитен от нея.

Хоскинс замълча за момент, колкото да й даде възможност да заговори. Мариан Левие не се поколеба да се възползва от нея.

Бръкна в дипломатическото си куфарче и извади оттам ръчен компютър с размерите на голяма монета.

— Донесла съм — подзе тя — програмата, която разработвам, откакто по компютърната мрежа се разпространи съобщението, че търсите кандидат за експеримента. Тя е модификация на едно изследване, което проведох с умствено изостанали деца преди седем години в Перу — шест алгоритъма за определяне на комуникативния поток. В повечето случаи те заобикалят второсигнални пътища в мозъка и…

— Благодаря ви — спокойно я прекъсна Хоскинс, без да откъсва поглед от уреда в протегнатата й ръка, като че в нея имаше бомба, — но има ред правни усложнения, поради които засега не мога да се запозная с програмата ви, преди окончателно да постъпите на работа в СТАСИС ЛИМИТЕД. Естествено, след като сключите договор, с удоволствие ще обсъдим с вас подробно досегашните ви изследвания. Но дотогава…

— Естествено — отвърна тя. Страните й потънаха в червенина. Разбра, че допусна тактическа грешка — нетърпение, дори самоизтъкване. Хоскинс наблюдаваше усилията й да възвърне самообладание. — Положението ми е ясно. Беше глупаво от моя страна да се опитвам да прескоча формалностите по този начин. Но, доктор Хоскинс, надявам се, разбирате, че зад впечатляващата външност аз съм научен работник с целия ентусиазъм, присъщ на току-що завършил студент, решен да разкрие тайните на Вселената и че понякога, въпреки че ми е добре известно кое е допустимо и редно, престъпвам обичайния протокол единствено поради непреодолимото желание да вникна в същността на…

Хоскинс се усмихна.

— Разбира се, доктор Левие. Не е фатално да се греши поради ентусиазъм. Този разговор бе изключително полезен. Ще ви се обадим веднага щом вземем решение.

Тя го погледна особено, сякаш озадачена, че не й предлагат да започне веднага. Все пак има благоразумието да каже само „много благодаря“ и „довиждане“.

На вратата спря, обърна се и го дари с високоволтова усмивка. После си тръгна, оставяйки в съзнанието на Хоскинс отпечатан нажежен до бяло образ.

Ама че жена — помисли той, извади носна кърпичка и попи челото си.

Втората кандидатка бе съвсем различна. Първо — беше двадесет години по-възрастна, второ — у нея нямаше и следа от елегантността, студенокръвието, нетърпението на Мариан Левие. У нея нямаше нищо андроидно. Дороти Нюком беше внушителна, с плът, щедро дарена от природата. Не носеше бижута, облечена беше семпло, дори небрежно, излъчваше спокойствие, лицето й бе приветливо.

Обкръжена сякаш със златен ореол майчинска топлота, отговаряше точно на представата на всяко дете за идеалната баба. Изглеждаше толкова обикновена и добродушна, та беше трудно човек да повярва, че зад гърба й стои необходимият опит в педиатрията, психологията и класическата химия. Но така беше вписано в данните. Освен това изненадващо се споменаваше и диплома по антропологична медицина. Едновременно с всички чудеса на двадесет и първи век все още тук-там на Земята съществуваха райони със запазена примитивна цивилизация и Дороти Нюком бе работила в шест-седем от тях — Африка, Южна Америка, Полинезия, Югоизточна Азия. Нищо чудно, че бе получила одобрението на Айкман. Жена, която би могла да послужи като модел за статуя на майчината любов и която освен това имаше опит с деца от исторически изостанали общества.

Като че ли отговаряше точно на всички изисквания. След прекаленото, потискащо съвършенство на страхотната Мариан Левие Хоскинс се почувства спокоен в присъствието на тази жена и едва преодоля силното си желание да й предложи мястото веднага, без дори да разговаря с нея. Не за първи път щеше да си позволи да се поддаде на спонтанно хрумване. Но успя да се овладее.

И тогава, за негова огромна изненада, преди да бяха минали и пет минути от началото на срещата, Дороти Нюком сама проигра шанса си. До този фатален миг всичко вървеше прекрасно. Тя бе човечна и предразполагаща. Обичаше децата, разбира се. Самата тя имала три и дори, тъй като била първо дете в голямо семейство, а майка й все боледувала, от малка се грижела за многобройните си братя и сестри. Освен това имаше необходимата професионална подготовка. Носеше отлични препоръки от болниците и клиниките, в които бе работила. Бе се справяла в най-необичайни и тежки условия сред отдалечени племена, предано се бе грижила за деца с всякакви недъзи и с нетърпение очакваше да се заеме с уникалния експеримент на СТАСИС.