Првото правило на магьосника

— Магьосница? — попита объркано Зед. — Магьосница?

— Точно това казах, магьосница! — Тъмните очи на Джон се преместиха върху Калан и Ричард. — Това не засяга вас двамата. Имаме работа със стареца. Вървете си или ще пострадате като него. — Ричард не можа да повярва, че тези хора могат да говорят подобни неща.

Калан пристъпи напред, заставайки пред Зед, и щом се спря, диплите на роклята се завъртяха около краката й. Тя стисна юмруци до тялото си.

— Вървете си — предупреди ги тя с глас, в който имаше заплаха, — преди да съжалявате за това, което искате да направите.

Мъжете се спогледаха, някои от тях се ухилиха глупаво, други направиха под мустак груби коментари, трети се изсмяха. Смехът им затихна.

— Значи — подигравателно каза Джон, — имаме работа с две магьосници.

Мъжете се оживиха и закрещяха, размахвайки оръжията си. На облото, масивно лице на Джон се изписа предизвикателна усмивка.

Ричард бавно, но с решителна стъпка мина пред Калан, като с едната си ръка избута назад и нея, и Зед. Гласът му остана спокоен, приятелски.

— Джон. Как е Сара? Не съм ви виждал вас двамата от известно време. — Джон не отговори. Ричард огледа внимателно лицата на останалите. — Познавам мнозина от вас, познавам ви като добри хора. Това не е нещо, което бихте искали да направите. — Той отново погледна Джон. — Прибери хората си и се връщайте при семействата си. Моля те, Джон!

Джон насочи сопата си към Зед.

— Старецът е магьосница! Ще му видим сметката. — Той посочи Калан. — И на нея! Ако не искаш да те сполети същото, Ричард, върви си по пътя!

Тълпата изрази съгласието си с викове. Горящите факли пращяха и пукаха и въздухът миришеше на запалена трева и пот. Когато стана ясно, че Ричард няма да си тръгне, тълпата се придвижи напред.

За отрицателно време мечът напусна ножницата. Мъжете отстъпиха крачка назад, когато чуха как нощният въздух се изпълва с металическото звънтене. Лицето на Джон беше почервеняло от гняв. Звънтенето заглъхна, чуваше се единствено пращенето на горящите факли. През тълпата премина шепот, че Ричард е на страната на двете магьосници.

Джон се приближи към Ричард, размахвайки сопата си срещу него. Мечът изсвистя във въздуха, разсичайки оръжието на Джон с трясък. В юмрука му остана да стърчи само назъбеният край на сопата. Отсеченото парче дърво се завъртя в тъмнината, тупвайки на земята с тъп звук.

Джон замръзна на мястото си с единия крак във въздуха, другия на верандата, острието на меча подпираше широкото му лице. Гладкото острие блестеше на светлината на факлите. Ричард, напрегнал мускули, за да не се поддаде на желанието си, бавно се наведе напред и повдигайки с меча главата на Джон, го накара да погледне към него. С глас малко по-силен от шепот, но толкова вледеняващо студен, че Джон се замръзна на мястото си, Ричард каза:

— Още една стъпка, Джон, и главата ти пада — Джон не помръдна, не си пое въздух. — Назад — изсъска Ричард.

Мъжът направи каквото му бе заповядано, но когато се върна при другарите си, отново придоби смелост.

— Не можеш да ни спреш, Ричард, тук сме, за да спасим семействата си.

— От какво? — изкрещя Ричард. Той посочи с меча един от другите мъже. — Франк! Когато жена ти беше болна, не беше ли Зед този, който й донесе лек, и тя се почувства добре? — Насочи меча към друг. — И ти, Бил, не дойде ли да питаш Зед за дъждовете, да разбереш кога ще вали, та да могат другарите ти да ожънат нивите ти? — Той замахна с меча обратно към нападателя си. — Джон, а когато малкото ти момиченце се загуби в гората, не беше ли Зед този, който цяла нощ наблюдава облаците, а след това сам излезе навън и я намери, и я върна при теб и Сара жива и здрава? — Джон и неколцина от останалите сведоха очи към земята. Ричард ядосано прибра меча си обратно в ножницата. — Зед е помагал на повечето от вас. Помагал ви е да се излекувате от треска, да намерите изгубените си любими същества и свободно е поделял с вас всичко свое.

Някой се провикна от дъното на тълпата:

— Само магьосница може да направи всичко това!

— Той с нищо не е навредил на нито един от вас! — Ричард ходеше напред-назад по верандата, вперил очи в хората под него. — Никога не е навредил на нито един от вас! На повечето е помагал! Защо искате да причините болка на приятел?

За няколко мига мъжете в тълпата смутено зашумяха, след това убедеността им в това, което правят, се върна.

— Повечето от тези неща са магия! — изкрещя Джон. — Магьосничество! Нашите семейства не са в безопасност, докато той е тук!

Преди Ричард да отговори, Зед го хвана за ръката и го издърпа назад. Той почувства върху себе си усмихнатото лице на стареца. Зед не изглеждаше разтревожен ни най-малко. Ако не друго, поне очевидно се забавляваше.

— Много впечатляващо — прошепна той. — Впечатлен съм силно и от двама ви. Бихте ли ми позволили да се намеся? — Той повдигна вежда, след което се обърна към присъстващите. — Добър вечер, господа. Радвам се да ви видя — някои от мъжете отвърнаха на поздрава му. Някои смутено повдигнаха шапки. — Ако бъдете така добри, преди да ме разкъсате, позволете ни за миг да задържим вниманието ви, аз и моите двама приятели тук. — Всички кимнаха в знак на съгласие. Зед избута леко назад към къщата Ричард и Калан, отдалечавайки ги от тълпата, и се приближи към тях.

— Един урок за силата, приятели — Той постави клечестия си пръст на носа на Калан. — Твърде къс. — След това постави пръст и върху носа на Ричард. — Твърде дълъг. — Сложи пръста си върху собствения си нос. — Точно колкото трябва. — Хвана в шепата си брадичката на Калан. — Ако ти бях позволил да направиш това, скъпа моя, тази нощ щяхме да копаем гробове. И сред тях щяха да са и нашите три гроба. Но все пак беше много благородно. Благодаря за загрижеността ти към мен. — Постави ръка върху рамото на Ричард. — Ако те бях оставил да направиш това, щеше да има нужда от много повече гробове и ние тримата щяхме да сме единствените оцелели, които трябваше да ги изкопаят. Твърде стар съм, за да направя толкова много дупки в земята, пък и имаме по-важни дела за вършене. Но и ти постъпи много благородно; достойно им предостави себе си. — Потупа Ричард по рамото, след което постави по един пръст под брадата на всеки от тях.

— А сега искам вие двамата да ме оставите да се заема с нещата. Проблемът не е в това, което вие двамата разправяте на тези хора. Проблемът е, че те не ви чуват. За да ви чуят, трябва най-напред да привлечете вниманието им. — Той повдигна вежда и ги погледна един след друг. — Гледайте и запомняйте каквото можете. Чуйте думите ми, но те няма да ви въздействат. — Той отмести пръста си и се измъкна покрай тях, усмихвайки се и махайки с ръка на мъжете.

— Господа. О, Джон, как е малкото ти момиченце?

— Добре е — измънка той, — но на една от кравите ми й се роди двуглаво теле.

— Наистина ли? И как мислиш е станало това?

— Мисля, че е станало, понеже ти си магьосница!

— Ето, пак го казваш — Зед объркано поклати глава. — Не разбирам. Наистина ли, господа, искате да ме унищожите, понеже си служа с магия, или просто искате да ме унижите, като ме наричате жена?

Долу в тълпата се почувства известно смущение.

— Не знаем за какво говориш — каза някой.

— Ами нищо сложно. Магьосница е дума за момиче. Думата за момче е магьосник. Разбирате ли за какво говоря? Ако ме наричате магьосница, все едно че ме наричате момиче. Ако искате да кажете, че съм магьосник, е, тогава това е съвсем различно обвинение. И така, какво имате предвид? Момиче или магьосник?

Тълпата се обърка още повече, след това Джон се обади с ядосан глас:

— Имаме предвид, че си магьосник, и имаме намерение да те накараме да си платиш за това!

— Така, така, така — каза Зед, потупвайки замислено долната си устна с пръст. — Не мога да разбера защо всички вие се държахте толкова смело. Наистина много, много смело.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джон.

Зед повдигна рамене.