Првото правило на магьосника

Старите владетели, онези, свалените, бяха задържани в Ейдиндрил със статут на нещо не много по-различно от роби. Изповедниците ги вземаха със себе си, когато пътуваха в други земи, караха ги да им носят провизиите и различни ритуални предмети. Преди Изповедниците имаха много повече ритуали отколкото сега. Както и да е, това произвело необходимото впечатление.

— Не разбирам — каза Ричард. — Кралете и кралиците обикновено притежават власт. Нямало ли е кой да ги защити? Охрана или някой друг, който да се грижи за безопасността им? Как е могъл един Изповедник да се добере до крал или кралица, за да ги докосне.

— Да, имали са охрана, всъщност много охрана, но не е толкова трудно, колкото изглежда. Изповедникът докосва някой, примерно един страж, и той вече е неин, той я води до друг, който също бива докоснат, и така скоро тя се оказва вътре. Всеки, който докосне, може да я заведе при следващия над него, така съмишлениците й се увеличават непрекъснато. Проправяйки си път между доверените постове и съветници, тя се оказва при краля или кралицата по-бързо, отколкото можеш да си представиш, и често това става наистина за нула време, преди да е настанала паника. Може да го направи всеки Изповедник. За Майката Изповедник е дори още по-лесно.

Майката Изповедник, заедно с група свои сестри, може да мине като чума през замъка. Не че в подобно начинание няма риск, много Изповедници умират, целта си е струвала усилията, поне така са си мислели тогава. Ето защо никоя земя не остава затворена пред Изповедниците, дори да не допуска в себе си никой друг.

Да не допуснеш Изповедник в страната си, е равносилно на това да признаеш вина и е достатъчна причина за отнемането на властта на някой владетел. Ето защо Калните например ме пуснаха в земите си, макар обикновено да не допускат вътре чужденци. Ако забраниш достъпа на Изповедник до владенията си, това може да повдигне въпроси и съмнения. Владетел, въвлечен в какъвто и да е заговор, с готовност осигурява на Изповедника свободен достъп, за да се опита да прикрие подмолните си действие.

В онези времена сред Изповедниците имало такива, които изпитвали непреодолимо желание да използват силата си, както смятат за правилно, за да изкоренят всичко, което смятали за злодеяние. Магьосниците използвали влиянието си, за да овладеят това положение, но усърдието на Изповедниците показало на всички на какво са способни те. Но тогава времената били различни.

Да отнемеш властта от владетел. Различни или не, на Ричард му бе трудно да разбере всичко това, да го оправдае.

— Какво е давало право на Изповедниците да постъпват така?

Тя бавно поклати глава.

— Това, което правим сега ти и аз, дали е много по-различно от онова, което са правили те в миналото? Да отнемеш властта на владетел? Всички ние правим това, което си мислим, че е необходимо, което ни се струва правилно.

Той с неудобство прехвърли тежестта си на другия крак.

— Разбирам накъде биеш — призна накрая. — Правила ли си го преди? Да свалиш владетел от престола му?

Тя поклати глава.

— Владетелите все още дават мило и драго, за да не привличат вниманието ми. С Търсача е почти същото. Поне така е било някога, преди ние с тебе да се родим. Тогава Търсачите са били по-уважавани, внушавали са повече страх, отколкото Изповедниците — тя го погледна многозначително. — Те също са сваляли владетели от престола. В днешно време поради факта, че Старият магьосник беше пренебрегнат и мечът започна да служи на политически интереси, на Търсачите се гледа с по-друго око; като на нещо не много повече от пионки, от крадци.

— Не съм сигурен, че нещата са се променили особено — каза Ричард повече на себе си, отколкото на нея. — През повечето време се чувствам съвсем като пионка, движена от някой друг. Дори от Зед и…

Той затвори уста и не довърши мисълта си; тя го направи вместо него.

— И от мен.

— Не исках да кажа това. Понякога ми се иска никога да не бях чувал за Меча на истината. Но в същото време не мога да допусна Рал да победи, така че съм обвързан със задължението си. Предполагам, че нямам друг избор и точно това е, което ненавиждам.

Калан скръсти крака под себе си и се усмихна тъжно.

— Ричард, сега, когато разбра коя съм, се надявам да помниш, че и при мен е същото. Аз също нямам избор. Но при мен е дори по-лошо, защото аз съм родена със силата си. Ти поне можеш, ако пожелаеш, да върнеш меча, когато всичко това приключи. Аз съм Изповедник до края на дните си — тя млъкна за малко, след това прибави. — Откакто те познавам, съм готова да платя всякаква цена, за да се откажа от силата си и просто да бъда нормална жена.

Ричард не знаеше какво да прави с ръцете си, така че взе една съчка и започна да чертае линии в прахта.

— Все още не разбирам, защо сте наречени „Изповедници“? Какво означава това „Изповедник“? — с огромно усилие той успя да вдигне поглед към нея.

Лицето на Калан придоби такова болезнено изражение, че той изпита съжаление към нея.

— Такава ни е работата. Ние сме последните арбитри на истината. Поради тази причина магьосниците са ни дали тази сила още в незапомнени времена. По този начин служим на хората.

— Последни арбитри на истината — намръщено повтори той. — Нещо като Търсачи.

Тя кимна.

— В целите си Изповедниците и Търсачите са свързани. По някакъв начин ние сме двата края на една и съща магия. В стари времена магьосниците са били нещо като владетели, но били отчаяни от вилнеещата наоколо им корупция. Мразели лъжите и измамите. Търсели начин да попречат на корумпираните владетели да използват властта си, за да мамят и заробват хората. Разбираш ли, тези безскрупулни владетели просто обвиняват политическия си враг в престъпление, след което го екзекутират, като без да се замислят, опетняват честта му и го елиминират.

Магьосниците търсели начин да спрат това. Начин, който да не оставя място за съмнение. И така създали магия, на която вдъхнали собствен живот. Създали Изповедниците от избрана група жени. Избора си направили много внимателно, тъй като веднъж вложена в тях, магията започва да живее свой живот и преминава от поколение на поколение — завинаги — тя разсеяно погледна съчката, с която той все още драскаше по земята. — Използваме силата си, за да установим истината в случаите, когато това е важно. В днешно време това става предимно за да удостоверим със сигурност, че даден осъден на смърт човек е наистина виновен. Щом осъдят някой на смърт, го докосваме и след това, щом веднъж е наш, го караме да се изповяда.

Ричард установи, че стои наклонен напред със замръзнала в ръката съчка. Когато тя продължи, той с усилие помръдна ръката си.

— Веднъж докоснат, дори и най-жестокият убиец прави каквото му заповядаме и признава престъпленията си. Понякога в съда не са сигурни дали са хванали когото трябва, тогава викат Изповедник, за да установи истината. В повечето страни законът гласи, че никоя смъртна присъда не може да бъде изпълнена, без преди това да има изповед, така че всички да са сигурни, че тя ще бъде изпълнена върху правилния човек, че виновният няма да се измъкне, че това не е акт на политическо отмъщение.

Някои народи в Средната земя не прибягват до услугите на Изповедник; Калните например. Те не приемат нищо, което смятат за външна намеса. Но въпреки това се страхуват от нас, тъй като знаят на какво сме способни. Уважаваме желанията на такива народи. И въпреки това бихме ги принудили да прибягнат до нас, ако заподозрем измама. Така или иначе, на повечето места ни използват. Намират го за целесъобразно.

Изповедниците първи разкриха заговора и подмолните действия на Мрачния Рал. Единствената причина магьосниците да създадат Изповедниците, и преди всичко Търсачите, е точно тази — разкриването на подобни важни истини. Мрачният Рал не беше доволен, че разкрихме плановете му.

В редки случаи, когато следва да бъде изпълнена смъртна присъда, без да е направена изповед, осъденият сам иска Изповедник, за да може да направи истинска изповед и по този начин да докаже невинността си. Навсякъде из Средната земя осъденият има това право.