Краят на вечността

Няколко пъти Финдж кимна бавно с глава. Изглежда, че разговорът го забавляваше. Харлан настръхна.

— Тя е тук с определена цел — спокойно съобщи Финдж. — Има специална, крайно важна задача. Пребиваването й в Сектора е само временно. Така че засега ще трябва да се примирите с присъствието й.

Брадичката на Харлан потрепера. Финдж ловко се бе измъкнал, насочвайки упрека на Техника срещу него самия. По дяволите всяка предпазливост! Сега вече ще му каже всичко.

— Досещам се каква може да бъде „специалната, крайно важна задача“ на тази жена. Никой няма да ви разреши да живеете заедно така явно.

Той се обърна тромаво и се отправи към вратата. Гласът на Финдж го спря:

— Вижте, Техник, отношенията ви с Туисъл може би са ви дали погрешна представа за важността на собствената ви персона. Ще трябва да я коригирате! А между другото, кажете, Техник, имали ли сте някога (той се поколеба, търсейки най-подходящата дума) приятелка?

Все така с гръб към него Харлан с ревностна и оскърбителна точност цитира Устава:

— „За да се избегне излишното привързване към определена епоха, Вечните не могат да се женят. За да се избегне излишното привързване към семейната среда, Вечните не бива да имат деца.“

— Не ставаше дума за брак или деца — съвсем сериозно каза Компютърът.

Харлан продължи да цитира:

— „Краткотрайни съюзи с жени от Времето могат да се сключват само след одобрение от Централния Разчетен Комитет при Съвета на Времето, и то при благоприятна Прогноза за Съдбата на Временните. Оттам нататък съюзите протичат в строго съответствие с изискванията на определени пространствено-хронологични указания.“

— Точно така. А вие, Техник, обръщали ли сте се някога с такава молба към Комитета?

— Не, Компютър.

— Имате ли изобщо подобни намерения?

— Не, Компютър.

— А не би било зле. Това ще разшири кръгозора ви. Навярно тогава ще ви занимават по-малко детайлите в тоалета на жените и въображаемите им интимни отношения с тоя или оня Вечен.

Онемял от ярост, Харлан изхвръкна от кабинета.

С всеки изминат ден пътешествията в 482-ия ставаха за Харлан все по-трудни, въпреки че продължителността им никога не надвишаваше два часа.

Душевното му равновесие бе разстроено и той знаеше причината. Финдж. Финдж с неговите вулгарни съвети относно съюзите с жени от Времето.

Съюзите съществуваха. Това бе всеизвестно. Открай време във Вечността се осъзнаваше необходимостта от компромиси с естествения нагон у човека (тази фраза винаги караше Харлан да потреперва от погнуса), но ограниченията, налагани при подбора на любовници, лишаваха тези компромиси както от свобода, така и от всякакво благородство. Дори за малцината избраници, удостоени с такова разрешение, бе препоръчително да избягват всякакви разговори по този въпрос както от съображения за приличие, така и за да не предизвикват завист у мнозинството.

Сред Вечните от низш ранг, особено сред Работниците по Поддържането, непрекъснато се носеха полуоблажаващи, полунегодуващи слухове за жени, довеждани от Времето по лесно обясними причини. Мълвата обикновено посочваше Компютри и Проектанти на Съдби като герои на тези похищения. Само те бяха в състояние да определят коя жена можеше да бъде изведена от Времето без риск това да предизвика сериозна Промяна в Реалността.

По-оскъдна храна за клюките представляваха не така сензационните истории за Временните надничарки, наемани от всеки Сектор (разбира се, когато пространствено-хронологичният анализ бе благоприятен) за извършване на досадните манипулации — готвене, чистене и тежък труд.

Но да се вземе жена от Времето, и то такава жена, за „секретарка“ — от страна на Финдж това бе просто оскверняване на идеалите, върху които бе основана и съществуваше Вечността.

Независимо от малките отстъпки, които Вечните, като практични хора, правеха на човешката природа, идеалът им оставаше човекът, който живееше единствено за да изпълни мисията си — да работи за подобрение на Реалността и увеличаване на човешкото щастие. На Харлан му се нравеше мисълта, че в това отношение Вечността прилича на средновековните манастири.

Тази нощ той сънува, че разказва всичко на Туисъл и че той, идеалният Вечен, напълно споделя ужаса му. Той сънува Финдж съкрушен и разжалван. Сънува и себе си как с жълтия отличителен знак на Компютър въдворява нов ред в 482-ия и от висотата на положението си назначава Финдж Работник по Поддържането. Присънваше му се, че до него седи Туисъл и с възхитена усмивка следи как той съставя нова схема за организацията на Столетието — ясна, последователна, логична, а след това моли Нойс Ламбънт да разпространи копията.

Но в съня му Нойс Ламбънт се бе явила гола и Харлан се събуди треперещ и засрамен.

Един ден той срещна девойката в коридора и гледайки встрани, се отмести, за да й направи път. Но тя не се помръдна от мястото си и не свали очи от него, докато погледите им не се срещнаха.

Харлан видя пред себе си момичето — жизнено и колоритно; долови уханието на лекия му парфюм.

— Вие сте Техник Харлан, нали? — запита тя.

Първият му импулс бе да я среже и да я отстрани от пътя си, но той реши, че в края на краищата тя нямаше вина. Освен това за да мине покрай нея, трябваше непременно да я докосне.

— Да — сухо кимна той вместо отговор.

— Слушала съм, че сте голям специалист по нашата епоха.

— Работил съм там.

— Много бих желала някога да поговорим за нея.

— Зает съм. Нямам никакво свободно време.

— Но, господин Харлан, някой ден вероятно ще намерите време.

Тя му се усмихна мило.

Изгубил всяка надежда, Харлан прошепна:

— Моля ви, минете. Или се отстранете да мина аз. Моля ви!

Тя спокойно мина покрай него, като плавно полюшваше бедрата си. Харлан така се смути, че кръвта нахлу към бузите му.

Яд го беше на нея, че го бе смутила, яд го бе на себе си, че се бе смутил, а най-вече, по някакви неясни причини, го беше яд на Финдж.

В края на втората седмица Финдж го извика в кабинета си. На бюрото му Харлан видя перфолента, от чиято дължина и сложност на комбинациите веднага разбра, че този път работата нямаше да се свърши с половинчасова разходка във Времето.

— Седнете, Харлан, и бъдете така добър да разчетете това нещо. Не, не визуално. Използвайте дешифратора.

Безразлично повдигнал вежди, Харлан внимателно постави лентата в отвора на машинката върху бюрото на Финдж. Тя бавно премина навътре и скоро върху прозрачнобелия правоъгълен екран започнаха да се появяват думи, които дешифрираха модела на перфорациите.

Някъде по средата Харлан с рязко движение изключи апарата. Той изтегли перфолентата с такава сила, че въпреки здравината й тя се разкъса на парченца.

— Имам запасен екземпляр — спокойно съобщи Финдж.

Но Харлан продължаваше да държи останките с два пръста, сякаш се боеше да не експлодират.

— Компютър Финдж, има някаква грешка. Едва ли се налага при пребиваването си във Времето да остана почти цяла седмица в дома на тази жена.

Компютърът стисна устни.

— Защо не, щом пространствено-хронологичната инструкция го изисква. Е, ако отношенията ви с госпожица Лам…

— Няма такива — прекъсна го с особена жар Харлан.

— Но все нещо по-специално има, нали? В така създалата се ситуация като изключение, разбира се, дори ще ви разясня някои моменти от Наблюдателската ви задача.

Харлан седеше неподвижно. Мислеше напрегнато и бързо. При обикновени обстоятелства професионалната чест не би му позволила да приеме никакви разяснения. Наблюдател или Техник — всеки си вършеше сам работата, без да задава въпроси. При обикновени обстоятелства естествено и на никой Компютър не би минало през ум да дава разяснения.

Но сега обстоятелствата съвсем не бяха обикновени. Харлан бе изразил недоволството си от присъствието на така наречената „секретарка“. Финдж се боеше, че жалбата може да стигне и по-горе. („Гузен негонен бяга“ — помисли си Харлан с мрачно удовлетворение и се опита да си спомни къде бе чел тази поговорка.)