Игра на тронове

— Милорд.

— Пули ми каза, че са минали шест дни. Искам да знам как стоят нещата.

— Кралеубиеца избяга от града — съобщи му Алин. — Казват, че се е прибрал в Скалата на Кастърли, за да се присъедини към баща си. Историята с лейди Кейтлин, как пленила Дяволчето, е на устата на всички. Усилих стражата, с ваше благоволение.

— Имаш го — кимна Нед. — А дъщерите ми?

— Бяха всеки ден до вас, милорд. Санса се моли тихо, но Аря… Поколеба се. — Думичка не е казала, откакто ви донесоха. Превърнала се е в свирепо малко зверче, милорд. Не съм виждал толкова ярост в едно момиче.

— Каквото и да стане — каза Нед, — искам да опазите дъщерите ми. Боя се, че това е само началото.

— За тях не се безпокойте, лорд Едард — успокои го Арин. — Живота си залагам за това.

— Джори и останалите…

— Разпоредих се на сестрите на мълчанието да ги изпратят в Зимен хребет. Джори би искал да го погребат до дядо му.

До дядо му, защото бащата на Джори беше погребан на юг. Мартин Касел беше загинал с другите. След това Нед беше сринал кулата и с кървавочервените й камъни вдигна осем грамади на билото. Разправяха, че Регар я наричал „кулата на радостта“, но за Нед тя беше горчив спомен. Бяха седмина срещу трима, но оцеляха само двама: самият Едард Старк и дребният мъж от блатата, Хоуланд Тръстиката. Не смяташе, че е добра поличба това, че бе сънувал отново същия сън, след толкова години.

— Добре си се справил, Алин — тъкмо казваше Нед, когато Вайон Пули се върна. Стюардът се поклони ниско.

— Негова милост е отвън, милорд, с него е и кралицата.

Нед се помъчи да седне в леглото, но кракът му затрепера от болка и той изохка. Не очакваше да дойде и Церсей. Не беше добре, че е дошла.

— Поканете ги и ни оставете. Това, което трябва да си кажем, не бива да излиза извън тези стени. — Пули тихо излезе.

Робърт носеше черен копринен жакет с коронования елен на Баратеон, извезан със златна нишка на гърдите, и наметало със златен кант, на черни и златни квадрати. Държеше кана вино, а лицето му вече се бе зачервило от пиене. Церсей Ланистър пристъпи след него, с тиара със скъпоценни камъни в косата.

— Ваша милост — каза Нед, — моля за извинение. Не мога да стана.

— Все едно — отвърна кралят навъсено. — Искаш ли вино?

— Само една малка чаша — каза Нед. — Още ми тежи главата от маковия сок.

— Човек на ваше място би трябвало да се чувства щастлив, че главата му все още е на раменете — заяви кралицата.

— Млъкни, жено — сряза я Робърт и подаде чашата на Нед. — Кракът боли ли те?

— Малко. — Виеше му се свят от болката, но нямаше да признае слабостта си пред кралицата.

— Пицел се кълне, че ще заздравее напълно. — Робърт се намръщи. — Разбрах, че си в течение какво е направила Кейтлин?

— Да. — Нед отпи малка глътка. — Няма за какво да вините жена ми, ваша милост. Всичко сторено от нея е по моя заповед.

— Никак не съм доволен, Нед — избоботи Робърт.

— С какво право се осмелявате да посягате на родната ми кръв? — настоя Церсей. — За какъв се смятате?

— За Ръката на краля? — с хладна учтивост отвърна Нед. — Комуто е възложено от собствения ви съпруг да пази кралския мир и да прилага кралското правосъдие.

— Бяхте Ръката — хладно каза Церсей, — но вече…

— Млък! — изрева кралят. — Попита го и той ти отговори. — Церсей се подчини, пребледняла от гняв, и Робърт отново се обърна към Нед. — Да пазиш кралския мир, казваш. Така ли пазиш моя мир, Нед? Седем души са мъртви…

— Осем — поправи го кралицата. — Трегар издъхна тази сутрин от кръвоизлива, причинен му от лорд Старк.

— Отвличания по кралския път и пиянски кланета по улиците ми — каза кралят. — Няма да го приема, Нед.

— Кейтлин има сериозни основания да задържи Дявол…

— Казах, няма да го приема! По дяволите основанията й. Ще и наредиш веднага да освободи джуджето и ще се помириш с Джайм.

— Трима от хората ми бяха насечени пред очите ми, защото Джайм реши да ме накаже. Това ли да забравя?

— Моят брат не е предизвикал свадата — каза Церсей на краля. — Лорд Старк се връщал пиян от някакъв бардак. Хората му нападнали Джайм и стражите му, както жена му е нападнала Тирион но кралския път.

— Ти ме познаваш добре, Робърт — каза Нед. — Попитай лорд Белиш, ако се съмняваш в мен. Той беше там.

— Говорих с Кутрето. Твърди, че отишъл да доведе златните плащове преди да започне боят, но признава, че сте се връщали от някакъв курвенски дом.

— Някакъв курвенски дом? Проклети да са очите ти дано, Робърт, отидох да видя дъщеря ти! Майка й я е нарекла Барра. Прилича на онова момиче, на което стана баща, когато бяхме още момчета в Долината. — Гледаше втренчено кралицата, докато говореше. Лицето й беше застинало като маска и съвсем бледо.

Робърт се изчерви.

— Барра. И това би трябвало да ме зарадва, така ли? — изръмжа той. — Проклето момиче. Мислех, че има повече ум в главата.

— Тя няма и петнадесет години, станала е курва, а ти си мислел, че има ум в главата? — каза с неверие Нед. Кракът бе започнал да го боли непоносимо и му беше трудно да сдържа гнева си. — Това глупаво дете е влюбено в теб, Робърт.

Кралят погледна неловко Церсей.

— Темата не е много подходяща за ушите на кралицата.

— Нищо от това, което ще кажа, няма да се хареса на Нейна милост — отвърна Нед. — Научих, че Кралеубиеца е напуснал града. Позволи ми да го върна, за да го изправя на съд.

Кралят замислено разклати виното в чашата си. После отпи.

— Не. Да не чувам повече за това. Джайм покоси трима от хората ти, а ти — петима от неговите. Приключило е и толкова.

— Това ли ти е представата за правосъдие? — кипна Нед. — Щом е така, доволен съм, че не съм повече твоята Ръка.

Кралицата изгледа съпруга си.

— Ако някой бе посмял да говори така пред Таргариен, както той си позволява на теб…

— Ти за Ерис ли ме взимаш? — прекъсна я Робърт.

— Взимах те за крал. Джайм и Тирион са твои братя, според всички закони на брака и на общата ни връзка. Старките прогониха единия и плениха другия. Този човек те позори с всеки свой дъх, а ти си стоиш кротко и го питаш дали кракът го болял и дали иска вино.

Лицето на Робърт потъмня от гняв.

— Колко пъти трябва да ти казвам да си държиш езика, жено?

Лицето на Церсей беше самото презрение.

— Каква подигравка са си направили боговете с нас двамата. Редно беше ти да носиш фустите, а аз — ризницата.

Посинял от гняв, кралят замахна. Тя залитна към масата и рухна, но не изплака — нали беше Церсей Ланистър. Нежните й пръсти забърсаха бузата, където кожата вече беше почервеняла. На заранта отокът щеше да покрие половината й лице.

— Това ще си го нося като почетен знак — заяви тя.

— Носи си го, но тихо, че да не те удостоя пак — закани се Робърт и извика за страж. В стаята пристъпи сир Мерин Трант, висок и мрачен в белите си доспехи. — Кралицата е уморена. Придружете я до спалнята й.

Робърт се пресегна към каната и си доля.

— Виждаш я докъде ме докарва, Нед. — Кралят се тръшна на креслото с чашата в шепи. — Обичната ми жена. Майчицата на децата ми. — Гневът му беше затихнал и Нед долови в гласа му нещо тъжно и съкровено. — Не биваше да я удрям. Не беше… Не подобаваше на крал. — Вгледа се в ръцете си, сякаш зачуден какво са и на кого. — Винаги съм бил силен… никой не е могъл да застане насреща ми, никой. Но как да се биеш с някого, като не можеш да го удариш? — Объркан, кралят поклати глава. — Регар… Регар победи, проклет да е. Аз го убих, Нед, аз забих шипа през черната му броня и черното му сърце и той издъхна в нозете ми. От това направиха песни. Но въпреки това победи той. Сега той има Лиана, а аз — нея. — И пресуши чашата.

— Ваша милост — промълви Нед Старк, — трябва да поговорим…

Робърт стисна слепоочията си.

— Поболях се от приказки. Утре заран ще ида в кралския лес на лов. Каквото имаш да ми казваш, ще почака, докато се върна.

— Ако боговете са милостиви, няма да дочакам връщането ти. Ти заповяда да се върна в Зимен хребет, забрави ли?