Душегубеца

Междувременно стрелците се погрижиха за еничарските офицери на върха на обсадната кула. Накрая един от опричниците беше спуснат по стената заедно с гърне гръцки огън. Войникът се приземи върху съчките и камъните, с които турците бяха запълнили крепостния ров, и се затича към грамадното дървено съоръжение. Турците се опитаха да го застрелят, но онзи явно беше роден с късмет и успя да стигне до обсадната кула. После бързо изсипа маслото в основата й и тръгна да се връща, но тогава един турски куршум го застигна. Опричникът обаче вече си беше свършил работата. И така, руските стрелци заредиха лъковете си с огнени стрели и се прицелиха в разлятото масло. Някои пропуснаха, но други уцелиха, и скоро обсадната кула на турците пламна като факла, улавяйки еничарите в огнения си капан. Много от тях скочиха, рискувайки да се пребият, а тези, които паднаха от страната на замъка, моментално бяха застреляни от гарнизона.

След тази безуспешна атака турците се оттеглиха, но в ранния следобед подновиха канонадата си, насочвайки цялата си артилерийска мощ към малката пролука в стената. По-късно, някъде по залез-слънце, беше предприета поголовна атака и цялата турска войска се втурна към крепостта. Някои от войниците преминаха през дупката в стената, а други тръгнаха да се катерят по стените с помощта на високи стълби.

— Прибирай се в стаята си! — извика Дмитрий на Ребека.

Девойката държеше в ръцете си някакъв тежко ранен войник и слушаше предсмъртните му вопли.

— Нека поне го изчакам да умре! — примоли се тя.

Дмитрий каза нещо на младежа, изчака го да кимне, а после извади камата си и с едно ловко движение преряза гърлото му. Горещата кръв на войничето опръска коленете на Ребека и се просмука в роклята й.

— Така е по-добре — заяви Дмитрий. — Нямаше как да го преместим, а турците всеки момент може да проникнат в крепостта — той обърса уста с опакото на ръката си. — Купър! Сен Клер! — изкрещя той към съюзниците на Ребека, които тъкмо помагаха на бранителите на Каренска да заредят едно оръдие. — Връщайте се в стаята си! Турците не бива да ви хванат! Ако превземат стените, всички ще се скрием в централната кула!

Двамата мъже неохотно се съгласиха и вземайки девойката със себе си, слязоха по стълбите на стражевата кула, прекосиха двора, пълен с мъртви и ранени войници, и влязоха в централната кула на замъка. Щом се озоваха в стаята си, Ребека се погрижи за драскотините, които бяха получили по време на битката, и разпредели престоялата храна и вино между тримата. От време на време Купър излизаше навън, за да види как върви отбраната на крепостта, и се връщаше все по-умърлушен и по-умърлушен.

— Турците стигнаха до стените — простена той накрая, сядайки на леглото си и скривайки лицето си в ръце. — Ако продължава така, замъкът ще падне. Какво ще правим, Сен Клер?

Йезуитът обаче беше дълбоко заспал.

— Уилям! — извика Ребека.

Купър вдигна поглед.

— Ако замъкът наистина бъде превзет, не бива да ме оставяш да падна в ръцете на турците!

Албиносът се усмихна, погали я по косата и притисна устните си към челото й.

— Спокойно, никой няма да падне в ръцете на турците — увери я той, а после въздъхна и я пусна. — Аз лично никога не бих преклонил глава пред тях и съм сигурен че Дмитрий също не би го сторил. В подземието на централната кула е складиран доста барут, така че ако врагът проникне в крепостта, ще подпалим всичко — Купър я хвана за ръцете. — Ребека!

Девойката погледна към изпитото лице на албиноса и си спомни опасния мъж, който беше влязъл в „Сребърният дракон“. Под тази сурова маска обаче се криеше просто едно малко момче, копнеещо да бъде прието и обичано.

— Обичаш ли ме, Ребека?

— И да, и не — отвърна девойката, отскубвайки се от ръцете му, след което се изправи и въздъхна. — В момента съм прекалено изморена и объркана, за да бъда сигурна в каквото и да било. Не мислех, че всичко ще свърши така — тя посочи към спящия Сен Клер. — Някога си въобразявах, че той е ангел или дори самият архангел Михаил, дошъл да ни спаси…

Купър горчиво се засмя.

— Ако Бог наистина съществува, сега сигурно ни се подиграва или пък е зает с нещо друго — албиносът вдигна меча си и го пъхна в ножницата. — Така или иначе, в нашия свят само три неща имат значение — смелостта, силата и добре наточеното оръжие.

Ребека прекоси стаята и седна на леглото си. После се накани да си легне, но в този момент някой потропа по вратата и в стаята влезе един от офицерите на Дмитрий. Лицето на мъжа беше скрито зад металните брънки на шлема му, а в ръцете му имаше някакъв винен мях. Той хвърли меха на Купър и се забърза към Ребека. Сен Клер се замята в съня си. Първоначално девойката си помисли, че войникът носи нещо и за нея, но после видя обърнатия кръст под разкопчаната на гърдите му риза и се вцепени. Мъжът посегна към дръжката на камата си.

— Фрогмор! — изпищя тя и се претърколи върху леглото, но магьосникът вече се хвърляше в нападение.

Щом чу виковете й, Купър веднага извади меча си и тръгна към тях, но Ребека знаеше, че вече е твърде късно за неговата намеса. Фрогмор я хвана за гушата и я вдигна от пода. Силата му беше невероятна. Девойката се опита да избие камата от ръцете му, но знаеше, че съпротивата е безполезна. В този момент Сен Клер се хвърли върху магьосника и тя беше изблъскана встрани. Двамата мъже се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по пода. Не след дълго Фрогмор успя да се изправи на крака. Йезуитът го нападна отново. Душегубеца обаче отстъпи встрани и подложи крак на противника си. Сен Клер се опита да запази равновесие, но не успя и падна, удряйки главата си в стената.

Ребека тутакси се завтече към любимия си. На темето на йезуита се беше отворила огромна рана и по лицето му се стичаше кръв. Девойката притисна пръсти към шията му и облекчено си отдъхна — сърцето на Сен Клер все още биеше силно. После се обърна, очаквайки нова атака от Фрогмор, но Купър беше препречил пътя на магьосника и беше насочил оръжията си към него. Фрогмор разкопча плаща си и го остави да падне на пода.

— О, мастър Купър — рече магьосникът, изваждайки меча си и вдигайки камата си от пода. — До смърт ли ще се бием? Меч срещу меч, кама срещу кама? Знай, че ще те убия — Фрогмор се ухили. — Ще те набуча на меча си като прасе и ще те слушам как квичиш. После ще те подпра на стената и ще те оставя да гледаш как двамата с кръчмарската слугиня се забавляваме.

Купър просто продължи да стои между Ребека и магьосника. Фрогмор вдигна оръжията си, сякаш се канеше да нападне, но после въздъхна и отпусна ръце.

— Приятелите ми на стените на замъка ще се погрижат за Дмитрий и останалите руснаци, така че нямаш никакъв шанс. Но преди да те убия, Купър, отговори ми на един въпрос…

Албиносът продължи да се взира мълчаливо във Фрогмор.

— Виждам, че си падаш по слугинчето — продължи магьосникът. — Затова ли си тук, грознико? Заради едни гърди и един женски задник?

— Ще те убия — изръмжа Купър. — Първо защото си боклук. Второ, заради Ребека — докато ти си жив, тя никога няма да бъде в безопасност — той пристъпи към Фрогмор. — И накрая, заради баща ми — Ралф Купър. Спомняш ли си го, дяволско изчадие такова? Един кожар от Глостър? Някога ти изтръгна сърцето му и така разби моето на парчета!

— Ама че работа! — пое си дъх Фрогмор. — В какво се е превърнал светът, а? — той надзърна покрай албиноса. — Готова ли си за мен, Ребека? Влажна ли си вече?

След тези думи магьосникът се хвърли към Купър, замахвайки с меча си към незащитените му гърди. Купър обаче беше готов за атаката и отби удара. После двамата мъже заобикаляха в кръг. Ребека знаеше, че докато албиносът е жив, тя ще бъде в безопасност. Фрогмор не би обърнал гръб на такъв опасен противник. И така, девойката попи кръвта по главата на Сен Клер с крайчето на роклята си и установи, че раната му изобщо не е толкова дълбока, колкото изглеждаше.

— Майкъл! — прошепна тя. — Събуди се, за Бога!

Сен Клер се размърда и простена. Опитвайки се да не обръща внимание на звъна на стомана, на забързаното дишане на двамата противници и на потропването на токовете им по каменния под, Ребека пропълзя през стаята и сграбчи чашата на Купър. После се върна с нея при йезуита и се помъчи да налее виното между устните му, но безуспешно. Девойката отчаяно се огледа наоколо. Фрогмор и Купър бяха вкопчени в яростна схватка. Лицето на албиноса беше покрито с капчици пот, а гърдите му учестено се вдигаха и спускаха, но въпреки това той се държеше. Фрогмор от своя страна беше изгубил някаква част от арогантността си и изглеждаше малко по-бдителен — англичанинът срещу него очевидно владееше меча до съвършенство. После Ребека си спомни предупреждението на Сен Клер — че Купър не може да убие магьосника сам — но не посмя да се намеси, за да не разсее албиноса.