Антоний и Клеопатра
Антоний и Клеопатра читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
На средна възраст Атик се омъжи за братовчедката си Цецилия Пилия, която му роди Цецилия Атика, негово единствено дете и наследница на цялото му богатство. Един пристъп на лятна парализа превърна Пилия в инвалид, тя умря малко след битката при Филипи, оставяйки Атик сам да се оправя с Атика. Родена две години преди Цезар да прекоси Рубикон, сега тя бе тринадесетгодишна, отглеждана с обич от изтънчен баща, който не криеше нищо от нея с убеждението, че незнанието само ще я направи уязвима за злонамерените слухове. Въпреки това Атик се тревожеше за единственото си пиленце и тревогите му нараснаха напоследък, когато дъщеря му започна да съзрява. Трябваше в близките пет години да й намери подходящ съпруг.
Забележителната проницателност и дарбата му да поддържа добри отношения с всяка фракция сред горната класа в Рим бе осигурила оцеляването на Атик до този момент, но след смъртта на Цезар светът се бе променил така радикално, че той се боеше както за себе си, така и за добруването на дъщеря си. Единствената му слабост бе съчувствието към западналите римски матрони. Така той се зае да подпомогне Сервилия, майката на Брут и любовница на Цезар, Клодия, сестрата на Публий Клодий и прочута мъжемелачка, и Фулвия, която беше бивша съпруга на цели трима демагози — Клодий, Курион и Антоний.
Застъпничеството за Фулвия едва не го съсипа въпреки позициите му в управлявания от конническото съсловие делови свят на Рим. За един ужасен момент изглеждаше, че всичко — от вноса на зърно до огромните му латифундии в Епир, ще отиде за каузата на Антоний, но след рязкото писмо на триумвира да зареже Фулвия, той направи точно това. Въпреки че я оплакваше горчиво след като тя преряза вените си, съдбата на Атика и богатството му бяха по-важни за него.
Затова когато Антоний пристигна в Атина с Октавия и нейната детска градина, Атик се зае да се подмаже и на двамата. Намери триумвира много по-спокоен и уравновесен и правилно заключи, че причината за това е Октавия. Двамата бяха видимо щастливи заедно, но не като по-младите младоженци, които не желаеха ничия компания, освен тази на половинката си. Антоний и Октавия жадуваха за компания, присъстваха на всяка лекция, симпозиум и мероприятие, което можеше да предложи световната столица на културата, и самите те често даваха приеми. Да, едногодишният брак определено се бе отразил добре на Антоний — по същия начин, по който прочутият простак Помпей Велики се беше поправил след брака си с Юлия, дъщерята — магьосница на Цезар.
Разбира се, старият Антоний все още обитаваше херкулесовата си обвивка — безразсъден, темпераментен, агресивен, хедонистичен и мързелив.
Именно мързелът му заемаше мислите на Атик, докато вървеше по тясната атинска уличка към резиденцията на губернатора. Беше месец април от годината на консулите Апий Клавдий Пулхер и Гай Норбан Флак и Атик знаеше (наред с цяла Атина), че партите са били отблъснати обратно в собствените им земи. Не от Антоний, а от Вентидий. В Рим се говореше, че партските нашествия просто се провалили и пропаднали тъй бързо, че Антоний нямал време да се присъедини към Вентидий в Киликия или Сирия. Атик обаче беше наясно, нищо не бе попречило на Антоний да бъде там, където се водеха боеве. По-точно, нищо, освен най-фаталната му слабост — мързелът, който водеше до постоянно отлагане. Сякаш бе сляп за темпото на събитията и самоуверено си казваше, че всичко ще се случи тогава, когато той каже. Докато Юлий Цезар беше жив и го ръчкаше, тази слабост не изглеждаше тъй фатална, след убийството на Цезар пък с ръчкането се бе заел Октавиан. Но битката при Филипи бе тъй голяма победа за Антоний, че слабостта му внезапно избуя. Същото беше станало, когато Юлий Цезар му бе поверил Италия, щом тръгна да обикаля света и да смаже последния си враг. И какво беше сторил Антоний с тази огромна отговорност? Впрегна четири лъва в колесница, заобиколи се с антураж от фокусници, танцьорки и клоуни и превърна всичко в безкраен празник. Работа ли? Какво е това? Рим се управляваше на самотек, в качеството си на най-главен той можеше да прави каквото пожелае — а именно, да гуляе. Макар да нямаше никакви основания, сякаш беше уверен, че тъй като е Марк Антоний, всичко ще се нареди според неговото желание. А когато това не ставаше, обвиняваше всички, но не и себе си.
Въпреки успокояващото въздействие на Октавия, той не се бе променил особено. Удоволствията винаги се поставяха пред работата. Полион и Меценат бяха очертали по-разумно границите на триумвирите и това би трябвало да даде на Антоний пълна свобода да води армиите си. Но той явно не беше готов за това и извиненията му звучаха фалшиво. Октавиан не представляваше реална заплаха и въпреки оплакванията си Антоний разполагаше с достатъчно пари за водене на война. Легионите му бяха налице, подходящо екипирани и снабдявани със зърно от Секст Помпей. Тогава какво го спираше?
Когато пристигна в резиденцията на губернатора, Атик вече беше успял да се изпълни с характерния за старците кисел гняв. Остана поразен от откритието, че ще вечерят сами с Антоний. Октавия се оттегли с извинението, че едно от децата не се чувства добре. Това означаваше, че няма да може да успокоява и придумва Антоний и да се грижи за доброто му настроение. Със свито сърце Атик осъзна, че го очаква неособено приятна вечеря.
— Ако Вентидий беше тук, щях да го осъдя за измяна! — бяха встъпителните думи на Антоний.
Атик се разсмя.
— Глупости! — рече той.
Антоний се стресна, после загледа унило.
— Да, да. Разбирам защо казваш, че са глупости, но войната срещу партите беше моя! Вентидий престъпи заповедите ми.
— Ти самият трябваше да си в командирската шатра, скъпи ми Антоний! — рязко отвърна Атик. — И тъй като не си бил там, какво ти дава основания да се оплакваш, че заместникът ти се е справил тъй добре, че е минал почти без жертви? По-скоро трябва да принесеш жертва на Марс Непобедимия.
— Той трябваше да ме изчака — упорито рече Антоний.
— Глупости! Проблемът ти е, че искаш да живееш по два различни начина в един и същи момент.
Месестото лице издаде раздразнението му от безцеремонните думи, но в очите на Антоний не се появи червеното пламъче, предвещаващо сурова разплата.
— По два начина ли? — попита той.
— Да. Като най-прочутия мъж на своето време, излизащ на атинската сцена под бурните овации на публиката — това е единият. И като най-прочутия мъж на своето време, водещ легионите си към победата.
— Има много неща за правене в Атина! — възмутено отвърна Антоний. — Не аз не съм в крак с нещата, а Вентидий. Същинска канара, търкулнала се по склона! Дори сега не е готов да почива на лаврите си, а е решил да тръгне със седем легиона нагоре по Ефрат, за да срита Антиох по кокалчетата!
— Знам. Нали ми показа писмото? Не е важно какво прави или не прави Вентидий. Важното е, че ти си в Атина, а не в Сирия. Защо не си го признаеш, Антоний? Вечно бавиш нещата.
В отговор Антоний избухна в смях.
— Ох, Атик! — изрече той, щом дойде на себе си. — Направо си невъзможен! — Внезапно стана сериозен и се намръщи. — В Сената ми се налага да търпя критиките на разни кушетни генерали, но тук не е Сенатът, а ти си търсиш белята.
— Аз не съм сенатор — Атик се беше разпалил достатъчно, за да не чувства страх от този опасен човек. — Политическата кариера е отворена за критиките на всички, включително и на обикновени предприемачи като мен. Повтарям, Марк Антоний, ти вечно бавиш нещата.
— Може и така да е, но аз наистина следвам набелязания план. Как мога да ида по-далеч на изток от Атина, когато Октавиан и Секст Помпей все още ми въртят номера?
— Би могъл да смачкаш и двамата младоци, много добре го знаеш. Всъщност трябваше да си смачкал Секст още преди година и да оставиш Октавиан да си гледа работата в Италия. Не Октавиан е реалната заплаха, Антоний. Секст е циреят, който трябва да се изстиска.
— Секст държи Октавиан зает.
Търпението му се изчерпа. Атик скочи от кушетката и я заобиколи, заставайки лице в лице срещу домакина си от другата страна на отрупаната с храна ниска и тясна маса. Обикновено спокойното му лице бе изкривено от ярост.
