Изповедта на един македонски четник

Дамян Груев, 19.01.1871 – 23.12.1906

Първата си нощ в тоя лагер прекарах в здрав сън. Когато се събудих, всички бяха станали. Часовоят отгоре нададе вик. Станах, излязох вън и забелязах една лодка, която идеше от тръстиковия шубрак към нас. В нея имаше трима души. Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и наган, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи.

Бях се срещнал с Апостол ¹⁵ в София миналата година и той ме позна веднага.

Апостол Терзиев, 06.05.1869 – 02.08.1911

Ако имаше някой от размирните гяурски поданици на Абдул Хамида, към когото той да храни лична ненавист, това бе Апостол войвода. За случайния наблюдател отвън и за обикновените селяни, християни или мохамедани, той бе видната личност на революцията. Чуждестранни полицейски офицери и консулски чиновници, невежи по вътрешното развитие на организацията, водеха тайни преговори с Апостола, за да узнаят неговите възгледи по различните въпроси за реформата. Те вярваха, че той е представителят на селските маси. Аз съм свидетел, че султанът прати един от своите роднини при Апостол войвода, за да узнае условията, при които той би се оттеглил от революционна дейност.

Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.

Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.

От това време животът на Апостол бил само подвизи. Преди девет месеца той и тридесет и осем негови четници били обкръжени в едно село до река Вардар. Водили дванадесетчасово сражение с половин корпус войска. От Солун по железницата била докарана артилерия, кавалерия и пехота, но Апостол не отстъпил от позицията си. Най-после четата била унищожена; само двама избягали, като преплували реката по мръкнало. Единият от тях бил Апостол ¹⁶.

В сражението паднали триста души от аскера, но правителството не обръщало внимание на това, защото вярвало, че Апостол е убит. След една седмица обаче валията ¹⁷ получил писмо с печата на Апостол, в което се съобщавало, че войводата е оздравял от леката си рана. Това неприятно съобщение не било оповестено. Един султански пратеник отишъл при жената на Апостол в родното му село и й съобщил, че правителството ще даде богата пенсия на нейния мъж, даже след смъртта му, ако той престане да действува.

Дори после, когато го срещнах в блатата на Караферия, в България не се знаеше, че е жив, а в Солун турски офицери носеха медали, дадени им за участие в неговото убийство.

Апостол и четата му заемаха един от двата поста, взети от турските войски. Неговата чета защищавала този пост, когато войските искали да го завземат.

Той дойде да покани Лука, Тодор и мене да го посетим и да обядваме с него.

Ние тръгнахме с две лодки, криволичихме из тръстиката и излязохме в едно езеро, по-голямо от нашето. Постът на Апостол приличаше на чифлик; из езерото плуваха питомни патици и гъски, а около трите хижи скитаха пилета, кокошки, овце и кози. Имаше и един овен, късметът на четата, едно немирно животно, което влизаше и излизаше, когато си ще из колибите, газеше и събуждаше заспалите и бодеше с рогата си, когато го пъдеха. Разказаха ми, че тоя овен бил чудесен другар в нощните походи. Той ходел начело на редицата зад войводата.

Ненадейно той ще спре, ще изпръхти особено и ще тупне по земята с предните си крака. Това предупреждение е било винаги основателно; някой има на пътеката, приятел или враг. По този начин овенът спасявал четата от множество изненади.

Видя ми се, че хората на Апостол по интелигентност стоят по-долу от хората на Лука. Повечето бяха прости, неграмотни селски момци. Блатото беше станало убежище на всички, които бягаха от турското правосъдие. При Апостол имаше едно момче на четиринадесет години, което бе откраднало пушката на един турски поляк ¹⁸, когато спял на полето. Друго момче на седемнадесет години, шивашки калфа, избягало тук, защото мушнало с нож един пиян войник, който го биел. Един старец дошъл нощно време при блатото и бил прибран в лагера. Той убил един албанец, управител на чифлик. Една седмица по-късно тук се приютил и синът му – почти дете, който ранил с камък някакъв стражар. По такъв начин Апостол бе събрал един голям лагер от невоюващи привърженици. "Приютът за сираци на Апостол", както го наричаше Лука.

Апостол се оплакваше, че не можел да задържи дълго време секретар. Лука потърси погледа му и се усмихна. Апостол не беше от оня вид началници, които един студент би предпочел.

Дори в организацията имаше предубеждения против Апостол, на които аз никога не съм съчувствал. Но младите войводи обикновено казваха за него: "Този стар разбойник". Бедният Апостол, за него бе трудно да върви в крак с еволюционните разбирания в организацията. Трудно бе да остави някакъв хилав даскал, дошъл от града, да критикува тактиката му и да се бърка в сметките му. Още по-трудно бе да се диктуват военните му действия от хора, които никога не бяха прилагали по-нападателно оръжие от бастуна. Но той се подчиняваше. До края остана лоялен.

Апостол войвода бе дете на природата, неговата наивност бе мила. Той разказваше за подвизите си като момче. Неговата гордост за работите, в които бе участвал, бе така явна, че не изглеждаше егоистична. Когато почувствуваше, че вярата на слушателите му е на изпитание, очите му се отваряха като два кръгли петака и кимаше глава тържествено; в такива моменти той биваше очарователен.

До една седмица от моето идване ние получавахме всеки ден рапорти от Воден за шума, който се вдигаше там около моето изчезване и за движението на войските. Тези вести се четяха около огъня и ни забавляваха. Но, както очаквахме, на единадесетия ден шумът престана изведнъж, чиновниците се върнаха в Солун и войските се изтеглиха от селата. Моето писмо беше стигнало в Ню Йорк и бе публикувано.

Тогава замислихме да тръгнем отново по планините, но получихме вести чрез доверени хора, че гръцката черква готвела поход из полските села. Едновременно с това се получи известие, че една силна чета от "Христови войници" нахлула в мочурляците до Солун, като се продоволствувала с храна от околните гръцки села.

Апостол изпрати десет момчета на разузнаване, те отсъстваха вече три дни. На втория ден се чу престрелка от юг, която трая половин час. Когато на следния ден се върнаха, те съобщиха, че срещнали също такава разузнавателна група гърци, която идела насам. Открили огън и убили четирима гърци, а една лодка и пушки взели плячка. Тази случка ни накара да бъдем нащрек.