Гай-джин

— Слушам, сър. — Сините му очи бяха безмилостни.

— Добре, това е всичко засега. — Това бяха последните думи, които Марлоу чу, преди да затвори вратата, и сърцето му сякаш отново заби.

Струан чакаше в преддверието. Двама моряци стояха на пост и ги гледаха подозрително.

— Господи, изяде ли калая?

— Не, съвсем не. — Марлоу се помъчи гласът му да звучи спокойно. — Адмиралът, напълно основателно, иска писмен рапорт, това е всичко. Ще се върна на моя кораб. До скоро. — Преди да успее да си тръгне, вратата на каютата се отвори и той примря за миг. Капитан Донован прехвърча край тях, като едва отвърна на отдадената му чест. На прага застана адютантът:

— Господин Струан, адмиралът ви поздравява, ще бъдете ли тъй любезен да влезете, моля.

Струан закуцука в каютата. Адютантът не го последва, а затвори вратата и зачака на разположение. Преди да излезе, Марлоу улови погледа му, но не прочете нищо в него — разбира се, че не биваше да се говори нищо пред моряците.

Кетърър, останал сам, махна на Струан да седне.

— От една страна, мога ли да те поздравя — рече той с мрачна официалност и подаде ръка.

— Благодаря ви, сър. — Струан се ръкува с него, ръкостискането на адмирала бе силно, но дланта му бе отпусната. — А от друга?

— От друга, изглежда, ще трябва да прекратиш търговията си и да спазиш обещанията си.

— Сър?

— Изглежда, си разтревожил змийското гнездо на приятелчетата си. Сър Уилям е отрупан с оплаквания.

— Както казах, ще направя всичко, на което съм способен.

— Не трябва ли да направиш доста повече, господин Струан?

— Извинете, но какво означава това, адмирале?

— Само онова, което вече ми обеща.

В настъпилата кратка тишина Струан реши да не се показва сломен, съсипан, нито пък да пропуска факта, че този мъж бе направил сватбата му възможна. „Не, не възможна — поправи се Малкълм, — а бе позволил тя да стане възможна. Джон Марлоу бе получил възможността да поеме инициативата в свои ръце.“

— Капитан Марлоу не е застрашен от неприятности, нали?

— Капитан Марлоу е подчинен на военноморския устав.

— Да, естествено, но вярвам, че той ни венча според военноморския устав, сър. Аз предварително прочетох параграфа най-добросъвестно и нямаше никакво ограничение за възрастта, нито се споменаваше за възраст на младоженците.

— Уставът гласи също, че всяка такава сватба е предмет на незабавно преразглеждане. В случая тя е.

— Значи аз хем съм женен, хем не съм. Това ли искате да ми кажете?

— Просто изтъквам, господин Струан, че както при всички въпроси във флота, необикновените събития са предмет на преразглеждане.

Струан се усмихна насила.

— Съвсем правилно. Моят… — Той едва не изтърси „прочит“, но благоразумно се въздържа. — Моето тълкуване на заповедта, сър, му даде разрешението.

Кетърър повдигна едната си вежда.

— Капитан Марлоу ти е показал моята запечатана заповед до него?

— Доколкото разбрах, сър, заповедта му даваше компетентно разрешение, сър… Признавам, че положих извънредни усилия да изясня точката формулировка и да го убедя, че случаят е такъв.

— Не се и съмнявам — сухо отвърна адмиралът.

— Значи е било компетентно разрешение?

— Заповедта ми ясно гласеше: ако го помолиш за странна услуга, той може да я удовлетвори, стига да пожелае. Не спомена ли снощи, че искаш да се скриете от сушата. Странната ти молба можеше да е само тази — заповедите му бяха да осъществи изпитанията си в обсега на флагмана.

Струан едва се владееше, чувстваше, че му пари под краката.

— Да, сър. Да, може да сте си помислили така. Ако има някакво недоразумение, то е по моя вина, а не по вина на капитан Марлоу.

— Ще го имам предвид, господин Струан.

Малкълм внимателно наблюдаваше възрастния човек и го слушаше с още по-голямо внимание; искаше да разбере накъде бие адмиралът; вече се боеше, че играта на котка и мишка продължава. „Отново ли съм в ноктите му — никога ли няма да се измъкна от тях?“

— Мога ли да попитам, адмирале, защо дадохте на господин Марлоу компетентно разрешение, което аз сигурно щях да изтълкувам погрешно? — Изражението на Струан беше ведро: не забравяше, че е женен, докато церемонията не се обяви за незаконна. — Не предполагах, че ще разрешите, особено пък снощи.

През нощта Консуела бе нападнала Кетърър.

„Дай шанс на младия сеньор, Чарлз — бе казала тя с онова приятно напевно произношение, все още толкова чувствено в паметта му, както и дълбоките й кафяви очи.

— Ние с теб така и не получихме възможност, защо да не му я предоставиш — спомни си, ти не беше много по-голям от него. Накара го да направи гигантска крачка напред, той сигурно ще удържи обещанието си. Защо да не бъдеш щедър, за разлика от родителите ни и от твоето отвратително министерство? Той е толкова влюбен, Чарлз, както беше и ти, но за разлика от теб върху младия сеньор вече се е стоварила жестоката Божия десница…“

Адмиралът се бе пробудил, думите й звучаха в ушите му, от начина, по който тя произнасяше името му, все още му се свиваше сърцето въпреки всичките тези години. „Но не е същото — бе си помислил той ожесточено. — Струанови са контрабандисти на опиум и оръжие. Никога няма да забравя мъртвите си моряци. Съжалявам, моя отдавна изгубена любов, но сватбата ще бъде обявена за незаконна незабавно — няма да позволя на Струан да се измъкне от въдицата. Дългът си е дълг.“

Сега, когато гледаше Струан, като си спомняше как бе влязъл, куцукайки, решен да изглежда заякнал, как Хоуг и Бабкот му бяха потвърдили на четири очи, че младежът почти постоянно изпитва болки, че се съмняват дали някога ще може отново да тича и да язди с лекота, като си спомни „За разлика от теб… Божията десница“, Кетърър въздъхна.

— Внезапна прищявка, господин Струан — рече той, решил да бъде снизходителен, — подкрепена от убеждението, че ще изпълниш обещанието си. — Той се изправи; усмивката на Консуела още бе пред очите му. Отиде до бюфета, чувствайки се удивително млад. — Шери?

— Благодаря ви. — Струан понечи да се изправи, но се поколеба, бе омекнал от облекчение след признанието на Кетърър.

— Аз ще ви го донеса. „Тио Пепе“? Добре. Наздраве! — Двамата се чукнаха. Кетърър отпи голяма глътка. — Слушай, млади момко. — Гласът му бе необикновено тих и любезен. — Разбира се, ще се посъветвам със Сър Уилям и ще го убедя да прочете Военноморския устав. Повече от вероятно е, че рапортът на капитан Марлоу ще бъде приет след съответното обмисляне — трябва да сме уверени, че офицерите ни винаги са наясно с последствията от неподчинението, но той няма да е „застрашен от неприятности“, както се изрази одеве. Ето още една тайна между нас двамата. Ясно ли е?

— Да, сър. Благодаря ви. Ще изпълня обещанието си. — Струан си пое дълбоко дъх. — Значи ли това, че сватбата ми е законна?

— Зависи от гледната ти точка. Тъй като важи за мен, за флота, струва ми се, би следвало да важи и за обичайното право. Що се отнася до двете засегнати църкви и до неизбежните законни общи нападки, които ще ви се наложи да изтърпите, предлагам и на двама ви да се приготвите за обсада и да очаквате най-лошото. От друга страна, приеми още веднъж поздравленията ми. Предай поздравите ми на госпожа Струан — тайно, разбира се.

43.

До залез-слънце новината се бе разпространила из Колонията, Пияния град и Йошивара.

Веднага възникнаха предположения, шум и спорове, прокарваха се мнения за и против подобна сватба, някои предполагаха, че церемонията е напълно незаконна, други гневно отхвърляха подобно становище, мнозина от по-сприхавите търговци — и всички жители на Пияния град — си служеха с отвратителен език, неприлични жестове и свиваха юмруци, за да подкрепят възгледите си, докато малцината по-умни рекоха:

— Ах, тоя изкусен млад хитрец, ето защо се е подмазвал на адмирала! Това е било сделка! Хитро — на мястото на Струан и аз бих направил същото. Сега, след като си я получи, дали пак ще бъде срещу опиума и оръжията? По никакъв начин…