Гай-джин

— Дори с товар от две хиляди — адмиралът изпада в истерия от вноса на всякакви оръжия и опиум… Законът не му позволява — започна Макфей сприхаво, — но ако поиска, може да конфискува някой товар под предлог, че е заради националната сигурност.

— Нито ще ги намери, нито ще чуе за тях, докато не стане твърде късно — ще бъдеш изключително хитър. Междувременно направи чернова на писмото за поръчката и копие за пощенския кораб — направи го сам, Джейми, тайно — помоли фабриката за специално обслужване на нашата партида, но също и да ни направят единствени посредници в Азия.

— Добра идея, тай-пан, но сериозно съм против увеличаване на поръчката.

— Вдигни я на пет хиляди пушки и подчертай, че ще преговаряме за най-примамливото количество. Не искам Норбърт да ни изпревари. — Струан — отново тръгна, болеше го още по-силно. Без да гледа Макфей, се досещаше за какво си мисли и настръхна: — Няма нужда да се консултираш с Хонконг. Действай. Аз ще разпиша поръчката и писмото.

След пауза Макфей кимна:

— Щом така казваш.

— Добре. — Малкълм усети неохота в гласа на Макфей и реши, че сега е моментът. — Ще променим политиката си в Япония. Те харесват да убиват, нали? Според този Накама много от кралете им са готови да въстанат срещу Бакуфу, които със сигурност не са ни приятели. Добре, ще им помогнем да направят каквото искат. Ще им продадем каквото искат: оръжия, кораби, дори една-две фабрики за оръдия, във все по-големи количества — за злато и сребро.

— Ами ако те обърнат тези пушки срещу нас?

— Ще им дадем един урок, както навсякъде по света. Ще им продаваме мускети, пушки със задно пълнене, а не магазинни пушки, големи оръдия или модерни бойни кораби. Ще предложим на купувача това, което иска да купи.

Анжелик коленичи и се разположи в мъничката преградена със завеса изповедалня, доколкото обемната й пола позволяваше това, и започна ритуала, латинските думи се сливаха в едно, нещо характерно за всички, които не четяха и не пишеха на латински, но бяха запаметили задължителните молитви и отговори от деца чрез постоянно повтаряне.

— Прости ми, отче, че съм прегрешила…

От другата страна на завесата отец Лео бе по-нащрек от обикновено. Обикновено слушаше с половин ухо, скръбно, убеден, че каещите се лъжат, че не изповядват греховете си, че прегрешенията им са големи — но не по-големи от другите колонии в Азия — и епитимиите, които им налагаше, си оставаха празни приказки или напълно се пренебрегваха.

— И така, дете мое, ти си прегрешила — започна той с най-милия си глас, говореше френски със силен акцент. Беше на петдесет и пет, дебел и с брада, португалски йезуит и вярващ, ръкоположен от двайсет и седем години и напълно доволен от малкото, което Господ му бе отредил. — Какви грехове извърши тази седмица?

— Една вечер забравих да помоля в молитвите си Пресветата майка за прошка. — Анжелик бе съвсем спокойна, спазваше своята част от договора, — имах лоши мисли и сънища и се изплаших, и забравих, че съм в ръцете на Бога…

В Канагава, в деня след онази нощ — вече обмислила как да се измъкне от сполетялото я нещастие — Анжелик бе коленичила, разплакана пред малкия кръст, който винаги носеше със себе си. Божия майко, няма нужда да обяснявам какво се случи с мен, съгреших чудовищно против волята ми — хлипаше тя, молейки се с цялата пламенност, на която бе способна, — знаеш, че няма към кого да се обърна и че отчаяно се нуждая от помощта ти, и че никому не мога да разкажа, дори на изповедника, не се осмелявам открито да изповядам какво ми се случи. Не смея, ще проваля единствената си възможност…

Така че моля те, на колене те моля, нека сключим договор: когато кажа на изповедта: „Забравих да помоля Пресветата майка за прошка в молитвите си, това означава, че наистина изповядвам и разказвам всичко, което споделих с теб и което си видяла да ми се случва заедно с допълнителните невинни лъжи, които може би ще трябва да изрека, за да се защитя. Моля прошка и моля за твоята помощ, няма към кого другиго да се обърна. Зная, че ще ми простиш, и зная, че ще разбереш, защото ти си майка Божия и жена — ще разбереш и ще опростиш греховете ми…“

Анжелик виждаше профила на отец Лео зад завеската — и усещаше миризмата на вино и чесън. Въздъхна, благодари на Пресветата майка от все сърце за помощта.

— Простете ми, отче, че съм прегрешила.

— Тези грехове не изглеждат толкова лоши, дете мое.

— Благодаря, отче. — Тя сдържа прозявката си, приготви се за обичайното смирено покаяние, после да се прекръсти и да бъде опростена, да му благодари и да си тръгне. „Лек обяд в клуба с Малкълм и Сьоратар, следобедна почивка в красивите ми покои в съседство с Малкълм, вечеря в Руската лег…“

— Какви лоши мисли си имала?

— О, само бях нетърпелива — изтърва тя, без да мисли — и забравих, че съм в Божиите ръце.

— Нетърпелива за какво?

— О, с… нетърпелива с моята прислужница — смути се девойката, хваната натясно. — И… че годеникът ми не е достатъчно силен, не е достатъчно укрепнал, както би ми се искало.

— Ах, да, тай-панът, приятен млад мъж, но внук на големия враг на Истинната църква. Той казал ли ти е за това? За своя дядо Дърк Струан?

— Някои неща, отче — рече тя още по-несигурно. — За моята прислужница, с която бях нетърп…

— Малкълм Струан е приятен млад мъж, не е като дядо си. Ти помолила ли си го да стане католик?

Анжелик пребледня.

— Обсъждахме го, да. Такъв… такъв разговор е много деликатен и… и… не бива да се бърза…

— Да, да, наистина. — Отец Лео чу как Анжелик пое дъх и усети тревогата й. — И съм съгласен, че е много важно за него и за теб. — Той се намръщи, опитът му говореше, че девойката крие много неща от него. „Но това е в реда на нещата“ — помисли си той.

Щеше да спре дотук, но ненадейно му хрумна, че тук се крие подходяща възможност да спаси една душа и се заеме с едно добро начинание — животът в Йокохама, за разлика от ненагледната му и щастлива Португалия беше еднообразен, почти нямаше какво да върши, освен да лови риба, да пие, да яде и да се моли. Църквата му беше малка и мръсна, паството му малобройно и ненабожно, а Колонията — същински затвор.

— Подобен разговор наистина е деликатен, но трябва да се продължи. Неговата безсмъртна душа се намира в опасност. Ще се моля да успеете. Вашите деца ще израснат в лоното на нашата църква — той, разбира се, вече се е съгласил, нали?

— О, ние обсъдихме и това, отче — тя се насили думите й да звучат безгрижно, — разбира се, че нашите деца ще бъдат католици.

— Ако не са, ще ги обречеш на Вечния ад. Ще изложиш на опасност й своята безсмъртна душа. — Той забеляза, че тя потрепери, и се зарадва. „Добре — помисли си той, — още една победа на Господ против антихриста.“ — Това трябва да бъде уговорено официално преди сватбата.

Сърцето й заби, заболя я главата от лоши предчувствия, силеше се гласът й да не я издаде, вярваше безрезервно в Господ и в дявола, във вечния живот и вечното проклятие.

— Благодаря за съвета ти, отче.

— Аз ще поговоря с господин Струан.

— О, не, отче, моля те, недей — тя изпадна във внезапна паника, — това ще е… смятам, че ще е много неразумно…

— Неразумно? — Той отново сви устни, задръгна разсеяно въшките в брадата си и в косата, и в старото расо, бързо пресметна, че възможният успех от приемането на Струан в лоното на католицизма е награда, която си струва чакането и предполага внимателно обмисляне.

— Ще се моля Бог да те напътства. Но не забравяй, че си непълнолетна като него. Предполагам, че в отсъствието на баща ти господин Сьоратар ще бъде твой законен настойник. За да се извърши и консумира каквато и да е женитба, е нужно официално разрешение; тези и някои други въпроси за опазване на душата ти трябва да бъдат решени. — Той засия, изпълнен със задоволство. — И тъй, за покаяние кажи десет пъти Аве Мария и прочети до следващата неделя два пъти посланията на св. Йоан — и продължи да се молиш Бог да те напътства.