Антоний и Клеопатра

Тишината беше направо оглушителна. Една част от Клеопатра приветстваше с ликуване преждевременната зрелост на сина й, но друга беше толкова ядосана, че я сърбеше ръката да зашлеви малкото чудовище през лицето. Как се осмелява! И колко прекрасно е, че се осмелява! Какво трябва да му отговори? Как да излезе от положението с ненакърнено достойнство и гордост?

Созиген отложи ужасния момент.

— Искам да знам кой ти даде всички тези идеи, фараоне? Определено не си ги получил от мен и отказвам да повярвам, че са се появили просто така в главата ти. И тъй, откъде са?

Докато питаше, Созиген усещаше свиването в гърдите, болката и чистата мъка за изгубеното детство на Цезарион. Беше страхотно да гледам развитието на това чудо, помисли си той. Защото наистина беше чудо, също като баща си.

Но нямаше детство. Още като бебе говореше с цели изречения. Всички виждаха какъв могъщ ум се крие в невръстния Цезарион. Въпреки че баща му нито веднъж не спомена за него и сякаш дори не го забелязваше, може би споменът за собственото му детство е замъглявал очите му. Какво е представлявал Юлий Цезар, когато е бил дванадесетгодишен? Как се е отнасяла с него майка му? Не така, както Клеопатра се отнася със своя син, реши Созиген в секундите преди Цезарион да отговори на въпроса му. Клеопатра смяташе сина си за бог и дълбочината на интелекта му само спомагаше за подсилването на нейното заблуждение. Де да беше Цезарион малко по… обикновен!

Много добре си спомняше как бе убеждавал Клеопатра да позволи на петгодишното момче да си поиграе с някои от децата на високопоставени македонци като Писаря и Счетоводителя. Момчетата бягаха от Цезарион от страх, или пък го бутаха, ритаха и му се подиграваха жестоко. Той стоически беше понесъл всичко, твърдо решен да се справи с тях, както днес искаше да се справи с несгодите на Александрия. Но като научи за поведението им, Клеопатра забрани всякакъв контакт на деца със сина й, независимо дали бяха момичета или момчета. Отсега нататък, бе наредила тя, Цезарион трябва да се задоволи със своята собствена компания. Тогава Созиген намери кученцето. Ужасената Клеопатра искаше да удави бедното същество, но точно в този момент Цезарион влезе, видя го и се превърна в петгодишно момче. Ухили се до ушите, ръцете му се протегнаха да гушнат скимтящата животинка. Така Фидон влезе в живота му. В същото време момчето знаеше, че Фидон дразни майка му и бе принудено да крие колко важно е кучето за него. Това отново не беше нормално. Това отново принуждаваше Цезарион да се държи като възрастен. Вътре в него живееше измъчен старец, а момчето, което никога не успя да бъде, чезнеше, с изключение на тайните моменти далеч от майката и трона, на който седеше като равен на нея. Равен? Не, никога не е бил такъв! Цезарион превъзхождаше майка си във всяко едно отношение и именно в това беше трагедията.

Момъкът отговори на въпроса и внезапно отново се превърна в малко момче с грейнала физиономия.

— Двамата с Фидон бяхме на лов за плъхове на тавана в двореца — страхотни плъхове има там, Созигене! Някои са почти колкото Фидон, кълна се! Явно обичат папирус, защото са изяли купища стари документи — някои чак от времето на втория Птолемей! Както и да е, преди няколко месеца намерихме една кутия, която не бяха успели да изгризат — малахит, инкрустиран с лазулит. Красота! Когато я отворих, намерих всички документи на баща ми, които е написал по време на престоя си в Египет, Все неща за теб, мамо! Съвети, не любовни писма. Никога ли не си ги чела?

С пламнало лице Клеопатра си спомни как Цезар я беше замъкнал на една обиколка с магарета из руините на Александрия и я бе принудил да види какво трябва да се направи и в какъв ред. Най-напред жилища за обикновените хора и едва после храмове и обществени сгради. О, онези сякаш безкрайни лекции! Как я дразнеха, докато тя жадуваше единствено за любовта му! Безмилостни инструкции кое как да се направи, от граждански права за всички до безплатни дажби зърно за бедните. Беше игнорирала всичко, с изключение на това, че даде гражданство на юдеите и метеките за помощта, която бяха оказали на Цезар, за да задържи града до пристигането на легионите му. Тя имаше намерение някой ден да продължи с всичко останало. Но боговете се намесиха и той беше убит. След смъртта му Клеопатра реши, че реформите са безсмислени. Той самият бе опитал да реформира Рим и съгражданите му го бяха убили заради високомерието му. Затова Клеопатра прибра всички списъци и заповеди в онова ковчеже от малахит и лазулит и го даде на дворцовия иконом да го прибере по-далеч от очите и ума й.

Изобщо не беше предвидила, че момчето и кучето ще тръгнат на лов за плъхове. Какви поразии създаде тяхното откритие! Цезарион вече бе заразен с болестта на баща си, искаше да промени установени от векове порядки, срещу което биха възроптали и онези, които можеха да получат изгода от новото. Защо не бе изгорила тези предписания? Тогава синът й нямаше да намери горе нищо друго, освен плъхове.

— Да, чела съм ги — каза тя.

— Тогава защо не си ги изпълнила?

— Защото Александрия открай време си има свои собствени правила, Цезарионе. Свои обичаи и традиции. Владетелите на едно място, било то град или държава, не са длъжни да се грижат за бедните, които са бедствие, излечимо единствено от гладната смърт. Римляните наричат своите бедни пролетарии, което означава, че нямат какво друго да дадат на държавата, освен децата си 50 — нито данъци, нито богатства. Но римляните имат и традиция на филантропията, изхранват бедните за сметка на държавата. Александрия няма такава традиция, същото се отнася и за другите градове. Да, съгласна съм, че чиновниците ни са корумпирани, но македонците са първите заселници тук и се чувстват в правото си да заемат тези длъжности. Опитай се да ги лишиш от тях и ще бъдеш разкъсан на агората — при това не от македонците, а от бедните. Гражданството в Александрия е скъпоценно и не бива да се дава на недостойните. Колкото до изборите, те са един фарс.

— Де да можеше да се чуеш. Това са хипопотамски лайна.

— Не се дръж като простак, фараоне.

Емоциите преминаха през лицето му като тръпки по гърба на кон, отначало детски — гняв, безсилие, съпротива, но постепенно станаха мъжки — непоколебимост, ледена решимост.

— Ще стане моето — каза той. — Рано или късно ще стане моето. Засега успяваш да ме спираш, защото можеш да призовеш достатъчно александрийски граждани срещу мен. Не съм глупак, фараоне. Знам каква съпротива ще има срещу моите промени. Но те ще настъпят! И тогава няма да се ограничат единствено с Александрия. Ние сме фараон на страна, дълга хиляда мили и широка едва десет на повечето места, с изключение на Та’ше. Страна, в която няма никакви свободни граждани. Жителите й ни принадлежат, както ни принадлежи земята, която обработват, и реколтата, която събират. А парите! Имаме толкова много под земята край Мемфис, че никога не бихме могли да ги похарчим. С тях ще подобря положението на египетския народ.

— Не очаквай да ти благодарят — отвърна тя.

— Защо да ми благодарят? По право парите са техни, не наши.

— Ние — каза тя, наблягайки на всяка дума — сме Нил. Ние сме син и дъщеря на Амон-Ра, преродени Изида и Хор, Повелители на Двете господарки Горен и Долен Египет, Острицата и Пчелата. Нашата задача е да сме плодовити и да осигуряваме благоденствие на бедни и богати. Фараонът е бог на земята, който никога не ще умре. Баща ти трябваше да умре, за да стане божество, докато ти си бог още от зачеването си. Длъжен си да го вярваш!

Той събра свитъците си и стана.

— Благодаря, че ме изслуша, фараоне.

— Дай ми свитъците! Искам да ги прочета.

Това предизвика смях.

— Не мисля така — рече той и излезе.

— Е, поне знаем къде се намираме — каза Клеопатра на останалите. — На ръба на пропастта.

— Ще се промени, докато възмъжава — успокои я Созиген.