Забранената египтология (Загадчните знания и високите технологии на фараоните)

Разкритието на тези забележителни постройки доведе до разгорещени дискусии между египтолозите. Всъщност не е много ясно защо един египетски цар след всички други ще издига едно такова светилище с почти същата големина и допълнително още една пирамида само за да даде израз на своето синовно отношение към Бога на Слънцето Ра. Тогава какви са били намеренията му? Проучването на «храма на Слънцето» на Ниусерра довежда Борхард до систематични разкрития на пирамиди от V династия, които са разположени начесто една до друга при Абусир, на около два километра на юг.

И в пирамидата на цар Сахуре (2340–2328 г. пр. Хр.) беше направено едно необичайно откритие: от тази пирамидална постройка излиза около 300 метра дълъг отводнителен меден канал, водещ по цялата алея надолу. Куриозното е, че тази медна тръба, напомняща затворен улук, е била използвана не да влива, а да отводнява някаква все още неопределена течност.

Но с каква цел?

Вътрешното изграждане на тази пирамида също е необичайно: стените на гробищната камера и преддверието са покрити с най-древните религиозни текстове на Египет от времето на фараоните. Тези изписани в хоризонтални редици текстове съдържат разгледаните в Глава 3 извадки от афоризмите за отвъдното. Наричат ги — не защото бяха намерени само тук, а и в пирамидите на четирите царя от VI династия, както и на други места — текстовете от пирамидите.

В пирамидата на цар Унас (2235–2205 г. пр. Хр.) освен това могат да се видят изображения, в които работници вършат занаятчийските си дейности. Най-забележителното и най-трудното за обяснение обаче са изображенията на изтощени работници, които трябва да са умрели от «излъчваща божествена сила». Египтолозите говорят за бедствията на глад които по онова време трябва да са царели, и с опитите си за интерпретация напомнят за историята на Седемте мъдреци.

Тези изображения ли са причината, поради, която пирамидата на Унас беше затворена за посетители?

Още през 1983 г. на бял свят излязоха голям брой днес все още необнародвани фрагменти от папируси, които произхождат от V династия. Между папирусите освен това съществуват документи за ежедневните плащания, давани на висшите жреци и на «междинните същества», които египтолозите превеждат като «пророци». Когато обаче днес говорим за «междинни същества», мислим за «ангела пазител» на божиите войски от Стария завет.

Възможно ли е папирусите да съдържат забранени указания за реалната цел на пирамидите?

За тези папируси професор Гардинър пише:

Какво ли трябва да означава всичко това?

Когато изследователите на пирамидите Джон С. Пиринг и Ричард У. Х. Вайс през 1839 г. разучаваха т. нар. «Пречупената пирамида» на Сенофру (2505–2478 г. пр. Хр.) в Дашур, те наблюдавали едно необичайно явление. Работниците, които разчиствали входовете от руините, получили много висока температура и остра кислородна недостатъчност — когато от тунелите внезапно духнал студен вятър. Два дена вятърът духал толкова силно, че работниците с голямо усилие опазвали лампите си да не изгаснат. След това вятърът престанал отново така внезапно и до днес никой не е обяснил загадъчната случка.

Пречупената пирамида — за разлика от останалите разполага не само с един, а с два входа. От север един дълъг, наклонен коридор води до тясна пред-камера с издаден таван. После височината на северния вход, в който Р. У. Х. Вайс се оказва с помощта на египетските си помощници, е 11,80 метра и води надолу под наклон 25,24 градуса, където след около 80 метра се стига до пред-камерата. Без обяснима причина пасажът се спуска на дълбочина 20 метра, където се появяват несъмнено обработвани гранитни плочи. След двадесет метра краят не се вижда и никой египтолог не знае какво трябва да означава това. Но това състояние на нещата не ги интересува особено. След като отдалеченият на 67 метра втори западен вход (висок 33 метра), също пресича основната камера, съвременните египтолози бързо успяха да намерят обяснение за преживяното от Вайс явление:

Защо обаче то е престанало едва след два дена и повече изобщо не се е повторило? Според мен отговорът се крие в архитектурата на вече споменатата пред-камера. Защото в част V на «Хитата» арабските хронисти ни информират, че определени пирамиди в Египет се свързват помежду си с подземни тунели, които се намират на 50 метра под нивото на пирамидите, и там трябва да се намират мистериозните «Порти на пирамидите». Както видяхме от предходната глава, и районът около сфинкса потвърждава този род предания.

А какво казват нашите египтолози?

Те най-малкото са убедени, че целта на вътрешните тунели на Голямата пирамида била единствено транспортирането на ковчега на починалия фараон до неговия саркофаг в гробищната камера и осигуряването на изход от пирамидата след погребението. Естествено те допускат и подозрението, че многото различни тунели би трябвало да объркват евентуалните крадци на гробове. При това египтолозите често пъти обясняват издигането на такава грамадна постройка, която още през класическия период е била смятана за «едно от седемте чудеса на света», единствено с намерението да бъде предпазен гроба на умрелия фараон от разбойнически посегателства. Особеното само е, че точно това изискване не се потвърждава от нито една египетска пирамида, включително и от тази на Хеопс.

Този факт не ме учудва особено, защото аз мисля, че египетските пирамиди никога не са били планирани за гробници. Затова нито в двете пирамиди в Дашур, приписвани на цар Сенофру, нито в Мейдум, египтолозите откриват и най-малката следа от саркофаг. Така ваната на саркофага в Голямата пирамида в Гиза в т. нар. Камера на царя би трябвало вече да е била внесена, преди камерата да е била облицована с девет плоски, 45-тонни гранитни плочи. Защото тя не е била транспортирана през изкачващия се тунел, тъй като е по-широка с няколко сантиметра, и следователно изобщо не би могла да бъде пренесена през тунелите.

Но и категоризирането на новата пирамида на Микерин заплита египтолозите във все по-объркани противоречия. През пролетта на 1998 г. стана известно откриването на една нова 54 метрова пирамида в Гиза. Тя се намира югоизточно от известната на всички пирамида на Микерин и едва сега се проучва. При това тази постройка е регистрирана още през 19. век от У. М. Ф. Петри и единствено заради трудната й категоризация от страна на експертите повече не беше вземана под внимание. Но през 1999 г. избухнаха ожесточени спорове между египтолозите, вследствие на което бяха формулирани различни гледни точки за категоризацията й, и беше определено името на царя, който да бъде вписан в учебниците. Някои от египтолозите я смятат за гробница на една от съпругите на Микерин, а други смятат, че фараонът още от началото е построил две пирамиди, от които едната служила за гробница, а другата — за кенотаф. Доктор Хауас естествено взе думата по отношение и на тази теория:

Направо потресаващо! Значи в Гиза има пирамида, която не е била издигната за гробница — както принципно от страна на египтолозите винаги се е твърдяло, а за «гардероб на фараона»! Може би и строежът е бил спонсориран от един египетски жрец на име Карл Лагерфелд?! Така значи работят днешните египтолози, когато развиват своите революционни теории… — Сами преценете дали подобни твърдения са правдоподобни!

Но каква тогава е целта на пирамидите?

В Глава 2, 2а на своето произведение «География» гръцкият историк и географ Страбон (63 г. пр. Хр. — 30 г. сл. Хр.) ни съобщава за посещението си през 24 година пр. Хр. на пирамидите в Гиза. От този текст разбираме, че при пребиваването си той се озовал пред един официален вход от северната страна на Голямата пирамида. Той се състоял от една обръщаща се каменна плоча, която можела да бъде отворена, при това обаче толкова прецизно прилепвала към външния зид, че човек едва ли можел да я забележи отвън.