Забранената египтология (Загадчните знания и високите технологии на фараоните)
Забранената египтология (Загадчните знания и високите технологии на фараоните) читать книгу онлайн
От хиляди години посветени жреци пазят в Египет тайно знание, което съдържа в себе си всички основни положения на съвременната наука — от генни технологии до създаване на ядрени реактори.
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
За четири години книгата има 13 издания само в Германия.
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Чиста ли му е работата изобщо?
В «Тайните на сфинкса», филм заснет от Борис Саид и финансиран от 100-те хиляди долара на американския мултимилионер д-р Джоузеф Шор от Association for Research and Enlightenment (ARE), NBC показа как Хауас води оператора през тайното помещение под сфинкса. Това значи, че тунелите и кухите пространства, както твърди професор Ленър, са били напълно известни в средите на египтолозите още преди 1998 г. Там имало общо девет помещения, най-малко според видеофилма.
В един друг видеофилм със заглавие «Тайната зала» Хауас дори разказва за планираното през 1998 г. година отваряне на тази система от камери и тунели, което се случи през 1999 г.
Какво би станало, ако кралица Маргарете не присъстваше на лекцията на Хауас?
Дори видеофилмите да бяха вече показани през 1995 г., в едно интервю от 14 април 1996 г. с Egyptian Gazette Хауас отрече съществуването на тунелната система. През юли 1996 г. за South Africa Radio Хауас даде още едно интервю, в което съобщи за протестно писмо до д-р Шор. В това писмо Хауас се оплаква от начина на работа на д-р Шор. Но за юни 1998 г. д-р Шор получи от Управлението по антично наследство в Египет едногодишен лиценз за разкопки и за кампанията той специално беше събрал екип от Florida State University. Според Хауас първостепенните интереси на този екип се отнасяли до изследването на подземията в платото Гиза, за да могат да се противопоставят на едно евентуално потъване на постройките.
Как обаче една масивна скала може изобщо да потъне?
Въпреки че д-р Xayac междувременно отрече интервюто си с Art-Bell-Radio-Show на 12 май 1998 г. заедно с изследователя на пирамидите Антъни Уест, Робер Бовал, д-р Джоузеф Шор и др. той замина на кръстоносен поход в посока Канада, за да «успокои» цялата дандания. Всичко това е толкова объркващо!
Факт е, че модернизирането на паметника на сфинкса глътна 32 милиона DM. От тях 27 милиона даде Европейската общност. При работата бяха подновени не само 12224 камъка, но и нивото на подпочвените води спадна с 2,5 метра. Това отдръпване на подпочвените води с новоизградените отводнителни системи беше наложително, за да бъде възпрепятствано прогресивното разрушение на сфинкса. Но също така то вече позволява сух достъп на дълбочина до двадесет метра под очертанията на сфинкса, с което може да се обясни откриването на нови тунели и камери през 1999 година.
Какво се крие зад всичко това?
Американската телевизия Fox е телевизионната институция, която продуцираше авансираният като култов Mystery-сериал «Досиетата Х». Продуцентът Питър Айзаксън освен това беше този, който на 2 май 1999 г. представяше два часа на многомилионната публика експедиция на живо, която проследяваше досега неотваряните гробници-пирамиди и подземни шахти. Айзаксън каза:
«Преди да бяхме заели местата си с нашите камери за живото предаване в края на април, две години подред бяхме заети с подготовката. При първото си посещение прекосихме едно пространство под сфинкса, което отговорниците наричаха „Черната камера“. Тъй като по време на нашето предаване там трябваше да се извършват строителни работи, за съжаление не можахме да представим кадри от това място«.
След още едно изявление на Айзаксън човек добива впечатлението, че под платото Гиза едва ли не гъмжи от мрежа от помещения и тайни камери:
«Под платото Гиза също така има места, които можехме да прекосим, но не и да снимаме. Около този район винаги ще съществуват досиета Х«.
Какво значение има това за Шахтата на Озирис?
Тя се намира на пътя между сфинкса и пирамидата на Хефрен и на някои места стига до 40 метра под платото Гиза. Достъпът до тези места днес е преграден с решетка и е разрешен само за най-тесните сътрудници на Управлението по антично наследство. В миналото пълната с кристално бистра вода шахта беше ползвана единствено за къпане, защото с течение на вековете нейното истинско значение било забравено. Входът към тази изкуствено създадена пещера се намира в една друга камера, поставена на по-високо ниво, която подобно на пирамидата на Микерин има шест ниши. Но за разлика от нея в тази камера има два гранитни саркофага, които обаче са празни.
Египтолозите предполагат, че още по времето на арабската епоха на Египет те са били претършувани от разбойници. От едната от нишите започва друга шахта, която води до един отдалечен на 9,73 метра и наводнен коридор. Докато човек гази в мрака могат да се чуе ехото от водните капки, които падат от стените. Тази тунелна система древните египтяни трябва да са познавали и използвали от хилядолетия. Защото още през 1998 г. при разкопки на второ ниво бяха намерени 2500-годишни останки от керамика и кости. Това съответства на периода, когато Херодот е писал сведението си за Гиза, което с откриването на друго ниво, се оказа така, както древногръцкият учен ни го е разказал. На третото ниво, което се намира на 25 метра под платото Гиза, всъщност се намира още един саркофаг, който както Хауас вече съобщи, е ограден от четири стълба и е напълно залят от вода. Формата и видът абсолютно отговарят на саркофага, който Херодот в своя доклад приписва на цар Хеопс. Тъй като Херодот ясно споменава, че самият той не е видял тази гробница лично, а за нея са му разказвали единствено египетските жреци, днес става ясно защо той изобщо свързва тази територия с цар Хеопс.
Странното е, че покривната плоча на саркофага е изместена надясно, т. е. тя веднъж вече трябва да е била отваряна. Придружаващите лица на легендарния халиф Абдулах ал-Мамун, съгласно техните съобщения от 9. век, точно тук, в това помещение, трябва да са извадили накичения със златни доспехи и скъпоценни камъни труп, който те описват като «нечовешки». Арабският учен Мухамад ал-Макризи (1364–1442) вмъква това предание в събирателното си съчинение за «Топографското и историческото описание на Египет»:
«Заведоха ги до Ал-Ма’мун, и видяха, че тя беше затворена с капак. Когато я отвориха, забелязаха тялото на човек със златна броня. Върху гърдите му лежеше острие на меч без дръжка, а отстрани до главата му — червен хиацинт с големината на кокоше яйце, който светеше като огнен пламък. Него е взел Ал-Ма’мун със себе си. Ковчегът обаче, от който този труп беше изваден, аз видях да се намира до портата на царския дворец до Миср през 511 година (1133 сл. Хр.)«.
В следващия текст се говори за още три трупа, които авторът от една страна нарича «не-човешки», а от друга идентифицира със синовете на Адам.
«Те влязоха в средните покои и там завариха още три саркофага, които бяха направени от прозрачен, блестящ камък; в тях лежаха три трупа; всеки от тях беше покрит с три одежди и до главата си имаха по една книга с непозната писменост«.
Възможно ли е me изобщо да не са били египтяни?
След изследване на пода на тази камера, която свитата на ал-Мамун проучва още през 1200 година, екипът от сътрудници на Хауас констатира йероглифът «пер», който принципно означава «къща» и древните египтяни са го използвали като обозначение на храм.
Всеизвестно е между египтолозите, че в Старото царство платото Гиза е било обозначавано като «pr-wsir-nb-rstaw», което означава «къщата на Озирис, принцът на Ростау». Ростау се отнася до «тунела на подземния свят» и по всяка вероятност отразява тунела около «Шахтата на Озирис». Може би затова в египетската Книга на мъртвите за сфинкса се казва, че бил «Велик Бог, който отваря вратите на Земята…» и открива един определен загадъчен «…път». Надписите по саркофага освен това разказват, че той бил «пътят на скритите врати». Евентуално под сфинкса се намира лабиринт, в който се ориентирали единствено посветените жреци.
Какъв лабиринт?
Може би актуалният доклад за разкопките на «Шахтата на Озирис» на д-р Захи Хауас ще ни бъде от полза:
«Последната камера, която намерихме, по всяка вероятност е била символично помещение за Бог Озирис, което обхваща тунела и царските гробищни помещения. В по-късен период на древен Египет от западната страна на камерата е бил построен един шестметров тунел. Ние изпратихме едно момче в него, но открихме единствено, че тунелът просто свършва и не води до никаква нова камера. За да се определи възрастта на това ниво, спуснахме момчето в пълната с вода пещера, ако може да прибере някакви артефакти. Въз основа на няколко предмета ние определихме възрастта на това ниво на 3550 години«.
