История на Александр Велики Македонски

Пратениците отговориха, че той постъпва така, защото предпочита войната и се бои да не би предложението за мир да му попречи. Затова помолиха колкото може по-скоро да ги отпрати при царя им, за да може и той да се подготви за война. Пратениците съобщиха на Дарий, че му предстои да води война.

Дарий изпрати незабавно Мазей с три хиляди конници да заеме пътищата, по които неприятелят можеше да се придвижи. Александър, след като отдаде погребални почести на Дариевата жена и остави в лагера най-тежкоподвижната част от армията си, под охраната на малък отряд се отправи срещу противника.

Битката при Арбела

Александър раздели пехотата на две фаланги, а на фланговете им разположи конница. Обозът вървеше след войската, а напред изпрати Менид 198, за да разузнае къде е Дарий.

Мазей не беше много далеч и затова Менид не се осмели да отиде напред, а само съобщи на царя, че е дочул глъчка от хора и цвилене на коне и че и Мазей, като ги забелязал отдалече, се прибрал в лагера, за да извести за идването на противника.

Дарий, който предпочиташе да се сражава в равнина, заповяда войската да се въоръжи и да се построи в боен ред. На левия фланг разположи хиляда бактриански конници, толкова дахи 199 и по четири хиляди арахози и сузенци 200. Следваха ги сто дрепанефори 201, а след тях вървеше Бес с осем хиляди и сто бактриански конници. Масагетите 202 охраняваха фланговете на войската му с две хиляди войници. Пехотинците от различните племена не се смесваха. По-нататък Ариобарзан 203 и Оронтобат 204 предвождаха персийски части заедно с марди 205 и зогдиани. Всеки командуваше отделна част от армията, като начело на най-голямата стоеше Орзин 206, по произход от рода на седемте персийци, дори от рода на най-славния цар Кир. Следваха ги други племена, малко известни дори и на съюзниците им. След тях Фрадат 207 с войска, събрана от племената по Каспийското крайбрежие, стоеше начело на петдесет квадриги. Индите и жителите покрай Червено море, извикани повече заради числеността им, отколкото заради бойното им майсторство, вървяха след квадригите. Този строй се обграждаше от дрепанефорите, към които Дарий присъедини чуждестранни войски. След тях вървяха арменците от т.нар. Малка Армения 208, след тях вавилонците, а отстрани и на едните, и на другите — белитите 209 и племената, които живееха при Косейските планини 210. След тях вървяха гортуите 211, всъщност евбейско племе, някога последвало медите 212, но вече забравило бащините обичаи. До тях беше поставил фригийците 213 и катаоните 214. По-нататък беше племето на партиетите 215, населяващи земите, които сега владеят партите 216, дошли от Скития — те бяха на фланга на армията му. Такава беше картината на левия фланг. На десния беше разположил войските от Голяма Армения, кадузите 217, кападокийците, сирийците и медите. При тях също имаше петдесет дрепанефори. Общата численост на войската беше следната: конница — четиридесет и пет хиляди, пехота — двеста хиляди. В посочения боен ред те напреднаха десет стадия и по дадена команда спряха в очакване на противника.

Неизвестно по каква причина войската на Александър беше обхваната от внезапно безпокойство. Сякаш обезумели, войниците започнаха да треперят от страх.

През горещите летни нощи звездите, проблясвайки от време на време, създаваха илюзия за пожар. Войниците помислиха, че лагерът на Дарий е обхванат от пожар поради невнимание на охраната. И ако Мазей, който се намираше на същия път, по който се движеха македонците, ги нападнеше, можеше да им нанесе голямо поражение. Но той оставаше в бездействие на хълма, зает от него още от сутринта, доволен, че не го нападат.

Като узна за страха на войниците си, Александър заповяда да се даде сигнал войската да спре. Нареди всеки да сложи оръжието пред себе си и да си почине. Уверяваше ги, че няма причина да се страхуват, тъй като врагът е далеч. Благодарение на неговата намеса те си възвърнаха самообладанието. Никой не виждаше по-удобно място за лагер от това, до което бяха стигнали.

На следващия ден Мазей с отбраната си конница слезе от възвишението, от което се виждаше целият македонски лагер, може би от страх или за да разузнае и да се върне при Дарий. Македонците завзеха напуснатия от него хълм, защото там се чувствуваха по-сигурни, отколкото в равнината. Оттам можеше да се наблюдава и бойният ред на неприятеля, който се беше разположил в равнината.

Мъглата, спуснала се от влажните планини, не закриваше напълно персийския лагер, но все пак пречеше да се наблюдават отделните части на бойния ред. Множеството беше заляло равнината. Глъч от хиляди хора достигаше и до най-отдалечените македонски войници. Александър се замисли върху предложението на Парменион и у него възникна съмнение не беше ли то за предпочитане. Защото беше се стигнало дотам, че можеше да запази войската си само като победи. Той затаи вълнението си и заповяда наемната конница от Пеония да излезе най-отпред. Беше разгърнал две фаланги, както се каза по-горе. На двата си фланга беше разположил конни отряди. След като се разпръсна мъглата и през дрезгавината се очерта бойният ред на неприятеля, македонците, напрегнати от дългото очакване или възбудени от предстоящото сражение, нададоха силни бойни викове. Отвърнаха им и персите. Бойните викове изпълниха лесовете и околните планини със страшен екот. Нищо не можеше да спре македонците да не се втурнат срещу неприятеля. Царят реши да укрепи на хълма още два лагера. Затова заповяда да направят насип. И едва след това се оттегли в шатрата си, откъдето се виждаше противниковият боен ред.

Картината на предстоящата битка сега се разкри пред очите му: коне и войници искряха с блестящото си оръжие; възбудата на командирите, които яздеха между отрядите, показваше, че и противникът подготвя всичко най-грижливо; много дребни на вид неща — гълчавата на хората, цвиленето на конете, блясъкът на оръжието — вълнуваха войниците, възбудени от дългото чакане.

Може би Александър все още се колебаеше и за да изпита своите пълководци, ги събра и започна да ги разпитва как според тях е най-добре да постъпят. Най-опитният във военното изкуство Парменион пръв изказа своето мнение. Заяви, че трябва да се прибегне до хитрост, а не до сражение; че неприятелят може да бъде притиснат още през нощта. Смяташе, че тези войници с различни нрави и език не ще се съвземат лесно от една внезапно възникнала опасност, като ги нападнат, докато спят. През деня Александър ще срещне най-напред страшните скити и бактриани с космати лица, дълги коси и големи, груби тела. Войниците често се вълнуват повече от маловажни и несъществуващи причини, отколкото от действителната заплаха. Освен това голямото множество може да надделее над по-малкото, тъй като сега ще се сражават в открита равнина, а не в тесните и непроходими горски пътеки на Киликия.