-->

История на Александр Велики Македонски

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу История на Александр Велики Македонски, Руф Квинт Курций-- . Жанр: История. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
История на Александр Велики Македонски
Название: История на Александр Велики Македонски
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 317
Читать онлайн

История на Александр Велики Македонски читать книгу онлайн

История на Александр Велики Македонски - читать бесплатно онлайн , автор Руф Квинт Курций

Квинт Курций Руф живее през епохата на император Клавдий — първата половина на първи век от н.е., когато римската историография вече е изживяла своя възход. „История на Александър Велики Македонски“ е историческо повествование, в което са описани необикновените подвизи на героя, колебанията в характера му и в психологията на действуващите лица.

Книгата е превод от латински на запазените до наше време части на съставената от немския учен Едмунд Хедике през 1931 г. „История на Александър Велики Македонски“. Прибавени са кратки извадки от книги първа и втора, които се намират в оригинал в съставеното от немския филолог Карол Таухницки стереотипно издание, отпечатано в Лайпциг още през 1829 г.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 81 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Като навлязъл в Кария 57, царицата на тази страна на име Ада го посрещнала благосклонно. Тя била изгонена от престола от Оронтобат, изпратен тук от Дарий за управител, и била останала само с град Алинд. Тя предала този град на Александър и го осиновила. Царят, като оценил както свободолюбието на жената, така и осиновяването, я оставил да пази града, а след това, като покорил цяла Кария, не забравил благодеянието й и предал под нейна власт цялата страна. Оттук потеглил за Ликия 58 и Памфилия 59 с намерение да продължи за Финикия 60 и Киликия 61. Като победил невойнствените народи на Пизида 62, Александър с още по-голяма жар се насочил срещу Дарий, за когото бил чул, че наближава с многохилядна войска. Навлязъл във Фригия, през която смятал да преведе войската си.

Книга трета

В Мала Азия. Подготовка за предстоящите битки

Александър изпрати Клеандър да набира наемна войска от Пелопонес, а той, като въдвори ред в Ликия и Памфилия, придвижи армията си към град Целена 63. През средата на този град тече река Марсий 64, позната ни от гръцките легенди. Тя извира от най-високия връх на планината Тавър, водата й с грохот пада върху скалата под него, а след това се разлива нашироко и оросява околните поля. Водата й е съвсем спокойна и прозрачна. Затова цветът й, подобен на цвета на спокойно море, вдъхновявал поетите. Оттук и преданието, че нимфите, сякаш влюбени в нея, дълго седели на онази скала. Впрочем, докато тече между стените на града, реката запазва името си, а щом излезе извън тях, става по-буйна и я наричат Лик 65.

И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд 66 да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа — колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.

Пратеници от Атина настигнаха Александър с молба да им върне пленниците, взети при река Граник. Той отговори, че ще им бъдат върнати не само те, но и всички останали гърци, след като завърши войната с персите. И понеже бързаше да настигне Дарий, за когото беше разбрал, че още не е преминал река Ефрат 67, събра отвсякъде войските си, за да влезе в един решителен бой с всичките си сили.

Фригия, страната, през която водеше войските си, имаше повече села, отколкото градове. Тук се намираше прочутата резиденция на Мидас 68. Гордий 69 е името на града, покрай който протича река Сангар. Те са по средата между Понтийско и Киликийско море. Пространството между тези две морета е най-тясното място на Азия. Тази ивица земя е свързана с брега, но понеже в по-голямата си част е обградена от вода, прилича на остров.

След като установи властта си над града, Александър влезе в храма на Юпитер. Видя там колесницата, за която казват, че принадлежала на Гордий, бащата на Мидас. По външната си направа тя не се отличаваше дори от най-евтините и обикновени колесници, но яремът й беше забележителен, стегнат здраво от много ремъци, преплетени така, че краят им не се виждаше. И когато жителите на града му разказаха за предсказанието на оракула, според което Азия ще завладее този, който развърже възела, го обзе силно желание да изпълни предсказанието.

Около царя се събра тълпа от фригийци и македонци — едните чакаха напрегнато, другите бяха обезпокоени от безразсъдната самоувереност на Александър. Ремъците бяха преплетени така, че не можеше да се види нито къде е началото, нито къде е краят. Александър се уплаши да не би един неуспех да се изтълкува от тълпата като лошо предзнаменование и затова, без да се колебае много, разсече загадъчния възел с меча си, като каза: „Не е важно по какъв начин ще се развърже.“ Така или надхитри оракула, или изпълни предсказанието му.

Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски — Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос 70. За водене на войната им даде петстотин таланта 71. На Антипатер 72 и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.

В град Анкира 73 Александър преброи войските си и влезе в Пафлагония 74. В съседство на тази област живеят хенетите 75, от които, както смятат някои, водят произхода си венетите 76. Цялата област се подчини на царя, жителите й дадоха заложници и измолиха да не ги принуждава да плащат данък, какъвто не са плащали дори на персите. Начело на властта в Пафлагония той постави Калан 77. Александър се отправи за Кападокия 78 заедно с войските, които неотдавна бяха дошли от Македония.

Дарий, като научи за смъртта на Мемнон, покрусен и загубил всякаква надежда, реши да води борбата сам. Като преценяваше всичко, което бяха извършили неговите пълководци, той дойде до заключението, че повечето от тях не са проявили никакво усърдие, а и на никого от тях не се беше усмихнало щастието. И така, като разположи лагера си пред Вавилон, за да влязат войниците му с колкото се може по-висок дух в сражение, разгъна всичките си военни сили пред погледа им. Построи кръгъл вал, който да побере десет хиляди въоръжени войници, по примера на Ксеркс 79 и започна да преброява войските си.

От изгрев-слънце до мръкване персийските пълчища навлизаха във вала, а след това излизаха от него и заемаха полята на Месопотамия — безбройна върволица от конници и пехотинци, които изглеждаха много повече, отколкото бяха. Персите 80 бяха сто хиляди, от които тридесет хиляди конници. Медите 81 — десет хиляди конници и петдесет хиляди пехотинци. Барканските 82 конници бяха две хиляди, въоръжени с двуостри секири и леки щитове, подобни на кожените. Следваше ги десетхилядна пехота със същото въоръжение. Арменците 83 бяха изпратили четиридесет хиляди пехотинци и седем хиляди конници. Хирканите 84, както е обичаят при онези племена, бяха съоръжили шест хиляди отлични конници и хиляда конници тапури 85. Дербиките 86 бяха въоръжили четиридесет хиляди пехотинци: повечето имаха копия с медни или железни върхове, а някои — пръти, закалени в огън. Придружаваше ги двехилядна конница от същото племе. Откъм Каспийско море бяха дошли осем хиляди пехотинци и двеста конници. Между тях имаше и войници от други неизвестни племена — две хиляди пехотинци и два пъти повече конници. Към тези сили се прибавяше и тридесетхилядна гръцка наемна армия от най-отбрани младежи.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 81 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название