Сраснати
Сраснати читать книгу онлайн
Легнала на тънката снежна пелена, тя оглежда сивата земя, преливаща в сиво небе, и осъзнава, че се е върнала. На хоризонта стърчат остри нокти, но това са дънерите на три недоразвити дървета. Разположени са в една линия, сякаш защипали небето за земята.
Изведнъж ахва – закъснял изблик. Някой като че се опитва да открадне дъха ? и тя го всмуква в гърлото си...
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Отива до масата и се опира на плота. Слага главата на куклата върху бележките за Лев Новиков. Дори да не проникне в мозъка на Елъри Уилъкс, ще опита с Лев Новиков – първата жертва на Уилъкс. Спомня си филма, в който младежът държеше майка ù за ръка.
Оглежд стаята, взирайки се в очите на призрачните момичета. Винги се спира пред едно от тях – нещо в лицето ù, искрица в погледа ù напомня за Фандра, единствената приятелка от детството ù. Фандра и брат ù Горс избягаха, преди да бъдат заловени от ОСР. Фандра бе с дълга до раменете златиста коса, сини очи и безформена лява ръка. Понякога, когато се смееше, имаше навика да пръхти и Преша се заливаше от смях. Неотдавна Преша случайно срещна Горс, когато отиде на първата тайна сбирка на Брадуел, посветена на История на сенките, и бе поразена от факта, че е жив. Разпита го за Фандра, но той отвърна лаконично, че нея я няма.
И въпреки че призрачното момиче няма златисти коси, Преша усеща, че Фандра е част от всичко това.
– Фандра – прошепва тя, – какво да правя?
Знае добре какво би направила приятелката ù – никога не би се отказала.
Трябва ù нов камък – само за думата „Бриджит“.
– Ей сега се връщам – подхвърля на Брадуел и затваря вратата след себе си.
Не може да се отърси от думите на Уилъкс – Аз съм изкован от огън. Възроден сред пламъци – и от змиите – винаги две по две, преплетени в спирала.
– Лев Новиков – казва си тя, навеждайки се, за да мине под клоните. Взима един камък. Какво пишеше в статията за смъртта му? Уилъкс се е опитал да го спаси по време на учение. Младият тогава Уолронд бе казал, че това е тъжен ден. А по думите на един офицер тогава Лев плува за първи път за сезона след скорошно възстановяване от някакво заболяване.
Преша забелязва голям объл камък. Вдига го с две ръце до гърдите си. Припомня си изражението на Уилъкс, докато Лев и майка ù се държат за ръце. Дали Уилъкс не я е харесвал? Може да е ревнувал…
В съзнанието ù изплува споменът за случая в реката – как едва не се удави в студените мрачни води, как ръцете, сигурна е, че бяха ръце, я изтласкаха нагоре. Представя си Лев Новиков – Уилъкс го е натискал надолу. Ако гледаш отгоре, не можеш да си сигурен дали човек се опитва да спаси някого, или да го удави. И щом като Уолронд е имал високо мнение за Уилъкс, той би очаквал най-доброто от него. Лев е бил болен и е било лесно да повярва, че младежът се дави, че спасяването му е обречено на неуспех. Уилъкс не е имал мотив. Лев е бил негов приятел.
Тя бързо се връща в къщата. Брадуел е неспокоен. Птиците на гърба му пърхат с криле. Тя оставя камъка на масата.
– Финън, покажи ми съобщението на Уолронд – това, което е оставил за седморката.
Финън се включва и Арт Уолронд се появява отново, рус и широкоплещест.
– Превърти напред – казва Преша. Образът се забързва. – Спри.
Арт притиска пръсти към устата си, скръства ръце и казва:
– Хората не решават просто ей така да се превърнат в масови убийци. Пътят, който води до унищожението, е дълъг, и Елъри го е извървял. Всъщност още върви по този път. Но започна от нулата. Аз бях там от самото начало. Трябваше да го спра още тогава. Сега вече го осъзнавам. Въпросът е, че той уби единствения човек, който можеше да го спаси. В това е иронията.
Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси. Лев Новиков. Да не би формулата да е била у него?
– Искам отново да погледна медицинските картони – казва тя на Финън. – Лев Новиков. – В светещия конус се появява папката на Лев. Тя прочита бележката на лекаря.
...Тремор на крайниците. Лека парализа на главата. Влошен слух. Намаляване на зрението от 20/20 на 50/120...
Преша разпознава симптомите. Ускорена клетъчна дегенерация. Майка ù бе споменала, че Уилъкс е започнал съвсем млад да приема мозъчни стимуланти. Може би това е била една от задачите на международния клон на „Най-добрите от най-добрите“ – кампания в глобален мащаб, която е имала за цел да направи най-добрите умове още по-добри. В случай че Новиков и Уилъкс са започнали заедно да приемат мозъчни стимуланти, при нито един от двамата дълго не са се наблюдавали неблагоприятни ефекти. При Уилда е налице треперене, защото тялото ù е прекалено незряло за толкова високи дози. А Уилъкс напоследък е започнал да трепери заради натрупването на стимуланти в организма му през годините. Вероятно при Новиков е имало важни медицински предпоставки, за да се повлияе толкова зле от стимулантите, или просто е приемал по-големи дози от Уилъкс, по-големи от всеки друг...
Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси.
Преша започва отначало. Новиков е имал ускорена клетъчна дегенерация, сочат медицинските доклади, а после нищо. Състоянието му изведнъж се подобрява. Вероятно Новиков е знаел, че стимулантите ще имат странични ефекти. Може сам да е предизвикал ускорена клетъчна дегенерация, защото е разполагал със средство, с което да обърне хода на заболяването, и е искал да го изпробва. Очевидно е успял, защото е започнал да се оправя. И това е било първото му плуване за сезона.
– Записките на Новиков – казва тя на Финън. – Искам всичко, което Уолронд е успял да събере – всичките му бележки, написани със собствения му почерк.
На екрана излиза един-единствен резултат: „Записки на Лев Новиков“.
– Отвори файла – казва тя.
Оказва се празен.
Защо тогава Уолронд е създал файл за записките на Новиков?
Освен ако това не е послание, че записките са съществували, но впоследствие са изчезнали.
– Покажи отново съобщението на Уолронд – нарежда Преша на Финън.
Черната кутия просветва и показва лицето на Уолронд. След като изрича встъпителните си думи, очите му се навлажняват.
– Не всичко е съвсем ясно. Не можех да рискувам с нещо толкова просто. Ако в търсенето стигнете до засечка и не можете да продължите, не забравяйте, че познавах ума на Уилъкс като всеки от вас. След като обмислих внимателно бележките си, се наложи да надникна и в бъдещето.
– Наложи се да надникна в бъдещето. Но защо? – Оглежда пръснатите записки.
– За мен тази кутия не бе достатъчно сигурна. Не можех да скрия всичко тук. Не се съмнявам, че познавате добре ума на Уилъкс – та това бе делото на живота ни, прав ли съм? Да предвидим следващия му ход. Е, ако се замислите за ума му, за логиката на мисълта му, ще разберете решенията, които взех. А щом приключите, ще осъзнаете, че всъщност кутията не е никаква кутия. Тя е ключ. Запомнете това. Кутията е ключ, а времето е от съществено значение.
– Спри – казва Преша.
Образът замръзва. Спомня си как Брадуел постави под съмнение твърдението на Уолронд. Времето е било от значение, когато все още е имало надежда, че Уилъкс може да бъде спрян. Не и сега. В това няма никаква логика. Освен това Уолронд се е страхувал да остави формулата в кутията. Файлът е жокер. Той подсказва, че тя съществува и че Уолронд вероятно я е скрил някъде.
– Къде? – Тя присяда на леглото. Изведнъж я хваща яд на Брадуел, въпреки че не е нито честно, нито логично. Нуждае се от помощта му. Поема дълбоко въздух. – Превърти записа.
Уолронд изчезва за миг от екрана, след която се появява отново и казва:
– Усещам, че са наблизо. Времето ни изтича. Ако слушате това, значи, всичките ни усилия са завършили с провал. – От гърлото му се изтръгва нещо средно между смях и ридание, след което добавя: – В края на краищата Уилъкс е романтик, не мислите ли? Иска славната му история да издържи на времето. Надявам се все някой да чуе това и да сложи край на историята му. Обещайте ми.
– Спри – казва Преша. Образът замръзва. Малката вила притихва. Навън е излязъл студен вятър. Клонка бръшлян потропва по прозореца. Би трябвало да каже на Финън да изключи конуса, ала допълнителната светлина ù харесва. Мръква се. Главата ù ще се пръсне.
Птиците на Брадуел помръдват под ризата му. Тя повдига крайчеца ù, за да провери дали са добре, и зърва широкия му мускулест гръб. Кожата му все още е силно зачервена. Птиците изглеждат по-добре. Очите им блестят. Погалва ги по перата. Видът им е прекрасен – почти царствен. Тя се замисля: „Какво ли е да си свързан с нещо живо и винаги да усещаш с плътта си три туптящи сърца?“