Фюри

— Ти, болен негоднико…

Ели започна да действа, преди да помисли, замахна с всички сили с твърдата пластмасова кутия, която стискаше толкова силно, че се бе забила болезнено в дланта й, и удари Якоб през лицето. Той падна и извика, но тя не спря до тук. Скочи и възседна тялото му, приковавайки го към земята. Сграбчи кутията с две ръце и продължи да го налага, обхваната от чиста ярост. Той опита да защити лицето си, но след няколко удара, ръцете му се отпуснаха безжизнено на пода.

— Чудовище — продължи тя, като го удари отново, но след това осъзна колко кърваво беше станало лицето му. Спря с треперещо тяло и се загледа в техника.

Погледът й се отмести от обезобразеното му лице към кутията, която още стискаше. Кръв беше размазана по цялата страна, с която го бе удряла. Изпусна кутията на пода, шокирана, и се дръпна от тялото на техника. Гърдите му не се повдигаха.

— О, боже! — ахна тя. Посегна към гърлото му, за да провери пулса. Простена. Не можеше да го долови. — О, боже! О, боже! О, боже! — продължи да шепне, сигурна, че го е убила.

Обърна се и погледна 416, сякаш сега си бе спомнила за него. Гледаше я с широко отворени очи. Той премигна — беше видял какво бе направила с техника. Ръцете й трепнаха и тя сведе поглед надолу.

Току-що убих Якоб. Погледът й се върна яростно към ужасната гледка на чудовището, което бе атакувала. Заслужаваше си го. Опита да се успокои. Мисли! Те ще дойдат и ще го намерят. Ще узнаят, че аз съм го убила. Ще ме отведат и измъчват, за да се опитат да разберат защо съм се намесила. След това ще ме убият. Доказателството никога няма да стигне до шефа ми. По дяволите, Ели, мисли!

Погледна нагоре към камерата. Червената лампичка не светеше, значи не беше включена. Охраната беше изпълнила заповедта на Якоб. Значи никой, освен 416, не бе видял какво се случи. Нямаше представа, докога камерите щяха да останат изключени, но предполагаше, че докато Якоб не дадеше знак да се включат отново. Преглътна мъчително и се изправи. Погледна към мъжа, който я наблюдаваше напрегнато, безпомощно окован на пода.

— Всичко ще бъде наред — прошепна тя.

Обектите, които се тестваха, бяха опасни. Бяха я предупреждавали хиляди пъти, че веригите, с които ги приковават, често се чупеха. По някакъв начин Мерикъл Индъстрис нелегално беше комбинирала човешка ДНК с животинска, което правеше тези създания по-силни физически от обикновените хората. Дори техният облик се отличаваше. Но въпреки това, понякога лабораторен персонал и доктори биваха убити от хората, които бяха създали. Вътрешно се бе зарадвала, когато чу за първи път новината, защото мразеше всеки, който работеше в секретната лаборатория или взимаше участие в нелегалните експерименти. Мерикъл Индъстрис бе изследователска компания за лекарства, която щеше да направи всичко, за да спечели пари.

Наблюдаваше 416 предпазливо, а погледът й обхождаше голото му тяло. Гърбът му се издигаше и спадаше в синхрон с дишането, но освен премигването с очи, нищо друго не помръдваше в него. Забеляза червен белег от едната му страна. Ръцете му бяха изпънати нагоре, така че можеше да го види ясно. Поколеба се — ако той скъсаше веригите, можеше да я убие.

Заслужаваше си да го спася. Повтаряше го наум, докато събра смелост да се приближи до окованото му тяло. Вече бе решила да рискува живота си, когато се съгласи да работи под прикритие. Разбираше възможността, че може да не оцелее. Прекалено често бяха отнемани животи в името на науката. Тази компания се интересуваше само от пари и трябваше да бъде спряна.

— Няма да те нараня — обеща му тя. Обхвана я ярост, когато ръката й докосна червения белег. Якоб бе забил достатъчно силно спринцовката, за да остави такава рана. Погледна лицето му. — Упои те, нали?

Мъжът не отговори, но тя не очакваше и да го стори. Знаеше, че те могат да говорят, беше ги чула да проклинат персонала, докато взимаше кръвни проби. Но този тук никога не й бе казал и дума. Дори не изръмжаваше, когато влизаше в килията му. Наблюдаваше я мълчаливо, понякога душеше въздуха, но тъмните му очи винаги следяха всяко нейно движение. Преглътна отново, забеляза, че кожата му е гореща и се разтревожи, че може би се разболява. Изглежда го обхващаше треска.

— Всичко ще е наред. Той е мъртъв. Не може да те нарани отново.

Приклекна до тялото му и трепна от това, което Якоб му бе причинил. Задните му части бяха станали червени от ударите с палката. Техникът го беше бил по бедрата и вътрешната страна на краката. Стисна зъби. Изглежда не бе дошла навреме, за да предотврати да се случи и още нещо. Якоб беше използвал палката, за да малтретира сексуално 416.

Отново я обхвана ярост, очите й се спряха на мъртвия мъж. Панталоните му бяха все още отворени и отпуснатият му пенис се показваше, покрит с презерватив. Не виждаше кръв по него. Леко облекчение премина през нея, че бе пристигнала навреме, преди Якоб да успее да го изнасили. 416 изръмжа.

— Леко — промърмори тихо тя. — Кървиш. Нека да погледна. Медицинска сестра съм.

Не си направи труда да отиде до медицинския кабинет на ъгъла в коридора, за да си вземе ръкавици. Не знаеше с още колко време разполага. Като се поколеба малко, вдигна крак и прескочи плътното, мускулесто бедро на затворника, за да има по-добра гледка. Погледна към добре оформения му задник. Ръцете й го докоснаха нежно, като разтвориха леко плътта, за да видят щетите. Изглеждаха минимални.

— Съжалявам за това, което ти е причинил. Но изглежда не е… — Гласът й се изгуби. Да каже, че Якоб не го е изнасилил много или не е проникнал достатъчно дълбоко, звучеше ужасно дори и на нея. Това не трябваше да се случва изобщо. — Ще се оправиш. — Поне физически, поправи се тя. Ръцете й се отдръпнаха от задните му части.

Премести се от разтворените му бедра към горната част на тялото и се наведе да види лицето му. Той я наблюдаваше и тя забеляза яростта, която изпълваше очите му. Устните му се отвориха и разкриха остри кучешки зъби. Изръмжа към нея, което прозвуча малко по-силно от първия звук, който издаде, но остана напълно неподвижен.

Боже мили, той има кучешки зъби. Можеше да види колко са остри. Като на куче или вампир. Предположи, че може би е някаква кучешка порода. Поне приличаше. Ужасяващото ръмжене, което излезе дълбоко от гърлото му, наподобяваше това на озверено куче. Поколеба се, защото се страхуваше, че ще я захапе с острите си зъби, ако се приближеше достатъчно близо до него.

— Леко — промърмори отново. — Няма да те нараня.

Забеляза няколко неща, когато погледна в очите му. Зениците му бяха необикновено широки и той изглеждаше малко объркан. Ели нямаше представа какво му бе дал Якоб, но изглежда бе достатъчно силно, за да го обездвижи. Въпреки че очите му горяха, той лежеше покорно пред нея, но още едно ръмжене се изплъзна от разтворените му устни. Ели опита да не трепне от гледката на острите му кучешки зъби.

— Успя ли да ти стори нещо друго? Спомена ли какъв наркотик е използвал?

416 спря да ръмжи, но не каза нищо. Тя се зачуди дали може да говори. Вероятно наркотикът не му позволяваше да издаде нищо друго, освен приглушени гърлени звуци. Ели знаеше, че трябва да го прегледа бързо и да измисли начин как да се измъкне от кашата, в която се бе забъркала, когато влезе в килията на затворника. Охранителните камери в коридора сигурно бяха записали влизането й в стаята.

Отвори металния пръстен, заварен за пода, за да освободи веригите, които го държаха. Изсумтя, докато го обръщаше по гръб. Той бе много висок и може би тежеше над сто и шестнадесет килограма. Опита се да не зяпа голите му гърди и да преглътне факта, че нямаше никакви дрехи по себе си.

Забеляза колко мургава е кожата му и реши, че това е естественият й цвят, след като още от самото начало го държаха затворен под земята. Тенът му навсякъде беше еднакъв. С тъмнокестенявата си коса и шоколадово кафявите си очи можеше да мине за индианец. Въпреки че изглеждаше по-едър от всички индианци, които беше виждала.