Фюри

Шокиран, мъжът пребледня и примигна няколко пъти, втренчен в нея. Широките му рамене сякаш се отпуснаха.

— Може би трябва да бъдете освободена от тази среща. Травмирана сте и аз съм сигурен, че някой може да ви предаде това, което ще се обсъжда тук, утре в удобно за вас време, след като сте имали възможността да се възстановите.

Директор Борис се придвижи напред.

— Ние ще я отстраним веднага от Хоумленд, господин Норт. Моля, приемете нашите извинения.

Страх обхвана Ели. Беше се преместила в този щат, за да бъде част от проекта за преминаване към нормален начин на живот на Новите видове, а сега щеше да загуби тази работа. Не можеше да обвинява директор Борис за решението му да я изгони, като се имаха предвид обстоятелствата. Хоумленд бе определен за Новите видове, за да имат сигурно убежище срещу злоупотребите, от които можеха да пострадат. Случилото се последните няколко минути в това помещение, щеше да наруши тази концепция.

Джъстис се намръщи, когато погледна към директор Борис.

— Уволнението й няма да е необходимо. Тя е помогнала за спасяването на хората ни от изследователската лаборатория. Не можем да й се отблагодарим за това, като я отстраним от нещо, за което се е жертвала толкова много. Това не е начинът, по който действаме. Все пак Хоумленд е наша територия, нали така?

Директор Борис отвори уста потресен.

— Но Фюри я мрази, а той е втори по ранг в командването.

— Фюри ще се справи с гнева си. — Джъстис погледна към Ели. Суровият израз изчезна от лицето му, чертите му се смекчиха. — Идете да си починете, госпожо Брауер. Вашата работа е сигурна. Може да продължавате да работите в женското общежитие. Бяхте изключително вълнуваща с искреността си и аз оценявам разбирането ви за поведението на Фюри.

Ели знаеше, че трябва да бяга, когато й предоставяха такава възможност. Спусна се от масата. Коленете й трепереха, но успя да се задържи, след като се изправи. С наведена глава и поглед забит в пода, се отправи бързо към празния коридор. Спря пред конферентната зала и се облегна на стената, покрила лицето си с длани. Цялото й тяло се разтресе. Отне й минута да се овладее.

След известно време се отпусна и излезе през входната врата. 416 беше оцелял и сега носеше името Фюри. Но по-лошото бе, че заемаше втора позиция в командването на Джъстис Норт. Потрепери, щом излезе навън. Въоръжената охрана се намръщи, но не каза нищо, когато мина покрай тях с голф количката.

Джъстис бе оглавил организацията на Новите видове. Народът му бе избрал да ги води, да бъде тяхно лице и глас, но също така бяха назначени членове на съвета, представляващи групите от оцелели, които му помагаха да се справи с новата работа. Един оцелял на всеки четири, от изпитателните лаборатории, ставаше член. НСО, както самите те се наричаха, имаха за цел да създадат правителство, като бяха уверени, че Щатите ще ги подкрепят в свободата на действие при структуриране на тяхната независимост.

Мина доста време, докато фактът, че правителството бе финансирало центровете за изследване с големи субсидии, без да знае какво става в тях, успее да огъне чичо Сам да стане сговорчив за всичко, което искаха. Властта бе използвала парите на данъкоплатците, за да помогне в създаването на Новите видове и да се провеждат ужасните изследвания, правени върху тях в продължение на десетилетия, в името на усъвършенстването на лекарствата и ваксините. Много пари бяха сменили притежателя си за сметка на страданието на Видовете. За да спаси репутацията си и да подобри общественото мнение, в знак на щедър жест, правителството им бе подарило новопостроена военна база, за да я използват за свой дом.

Ели паркира количката за голф в предната част на общежитието и слезе. Разтърка мястото, където я боляха ръцете и забърза към предната врата. Почти стигна до нея, когато косъмчетата на тила й настръхнаха. Успокои се, след като извади личната карта и бавно надникна през рамо.

Мъж се криеше в сянката на едно дърво от другата страна на улицата и макар че можеше да различи само смътната му фигура, Ели почувства, че я наблюдава. Знаеше, че това може да е само Фюри. Спря и се вгледа в него. И двамата замряха, без да помръднат. Ели прехапа устни, чудейки се дали да го приближи. Искаше още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Да му обясни по-подробно мотивите си, докато той разбере какво я бе накарало да постъпи така. Но нерешителността й я задържаше на място, докато се бореше с необходимостта да поговори с него и страхът, че той е все още бесен. Мъжът не помръдваше, а тя не успя да накара краката си да се раздвижат, за да отиде при него. Споменът за неговия гняв и как ръцете му стискаха плътта й, промени решението й да говори с него тази вечер. Страхът я накара да се обърне към вратата, да прокара ключ-картата и да влезе бързо в общежитието. Убеди се, че езичето на ключалката се е плъзнало обратно на мястото си, преди да се втурне към асансьора.

Късно вечерта в сградата цареше зловеща тишина. Влезе в асансьора с усещането, че мъжът я наблюдава. Тъй като стените бяха от стъкло, Ели знаеше, че може да я види от мястото, където стоеше. Вратите на кабинката се затвориха плътно и скриха гледката към улицата. Тя се отпусна до стената. Щеше ли да я остави на мира? Ели нямаше представа, но сега той знаеше къде живее. Фюри работеше в Хоумленд и вероятно живееше в едно от жилищата построени само на няколко пресечки от тук, за членовете на съвета и високопоставените служители на Новите видове.

По дяволите.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха на третия етаж, където за момента живееше единствено тя. След транспортирането на повечето жени в общежитието, стаите щяха да се напълнят и сградата да се изпълни с живот. Не желаеше повече да бъде сама на етажа.

Сградата е сигурна, напомни си Ели. Единствените хора, които имаха достъп до зданието, бяха жените, които живееха в него, и охраната, която ги пазеше. Дори членовете на съвета нямаха достъп. Фюри не можеше да влезе вътре. Отключи вратата на малкия си апартамент.

Беше оставила осветлението да работи, а балконските врати зееха широко отворени. Бързо прекоси помещението, затвори ги плътно и за първи път ги заключи. Никой не можеше да стигне до нейния балкон, но сега нямаше време да мисли логично. Огледа ръцете си, след като се съблече — и двете бяха зачервени и със синини от пръстите на Фюри — после влезе в банята да вземе душ.

Фюри е оцелял! Това бе единственото, което се въртеше в главата й. Горещи сълзи потекоха по бузите й. Ако в онзи ден не се бе случило нищо, щеше да има шанс да го опознае. Той може би има… Затвори очи от болка. Какво? Дали е влюбен в мен така, както аз съм влюбена в него? Беше лудост, дори да допусне такава възможност. Те двамата не се познаваха, но така й се искаше да промени това. Той ме мрази. Това бе станало ясно, когато я блъсна върху масата и гневът му се изля върху нея.

Ели посегна да избърше сълзите си. Онова, което му бе сторила, не можеше да бъде избегнато. Можеше само да се надява, че един ден ще й прости, задето го бе оставила в килията да поеме вината за нейното престъпление.

Тогава може би…

— Дявол да го вземе, не трябва да си причинявам това — прошепна тя на глас, клатейки глава.

Глава 3

Ели наблюдаваше жените от Новите видове с разочарование. Тя знаеше, че ще е тежка задача да се сприятели с тях, но и представа си нямаше, че те бяха решили да я направят непосилна за нея. Нито една не бе дружелюбно настроена към Ели. Бяха тясно свързани помежду си, но не и с нея. Надяваше се, че успява да прикрива наранените си чувства. Да им помага бе станало мисия в живота й, единствената й цел, а те не й позволяваха да го стори.

— Някоя от вас би ли желала да се научи да готви? Аз мога да ви покажа или да ви пусна готварски курс на DVD плеъра, който съм приготвила. — Погледът й мина от едно лице на друго. — Сигурна съм, че на някои от вас им е омръзнала храната, която се предлага в главната кафетерия на НСО. Аз обичам да готвя. Всеки харесва храната, затова е добре да се научите. — Никой не каза нито дума, докато три дузини чифта очи я наблюдаваха. Ели въздъхна. — Кълна се, аз не съм враг. Тук съм, за да ви подготвя да усвоите умения от живота, които ще ви помогнат да се интегрирате в обществото. Искам да съм полезна по някакъв начин за онова, от което се нуждаете. Наистина ми се иска да ми позволите да го направя.