Измамена

Новото момче изглеждаше леко нервно и пребледняло, но имаше симпатична усмивка и не приличаше на социопат. Тъкмо се чудех защо Неферет ни е търсила, за да ни го представи лично, когато тя обясни:

— Джак се занимава с писане на поезия, така че Лорън Блейк ще му бъде ментор и ще живее с Ерик Найт. Както знаете, двамата ще отсъстват до утре, така че ще съм ви благодарна, ако го разведете наоколо и му помогнете да се почувства като у дома си.

— Разбира се, ще ни бъде много приятно — казах без грам колебание. Никак не е забавно да си новопристигнал.

— Деймиън, нали можеш да покажеш на Джак стаята му?

— Разбира се, няма проблем — отвърна той.

— Знаех си, че мога да разчитам на приятелите на Зоуи. — Неферет ни дари с невероятната си усмивка, с която сякаш озари цялата зала. — И не забравяй, ако се нуждаеш от нещо, непременно ми кажи. О, щях да забравя. Понеже утре е първият ти ритуал, поръчах в кухнята да приготвят специално меню. Ще се получи чудесно празненство, Зоуи.

Бях изумена от нейната загриженост и не можех да не я сравня с майка ми, която се отнасяше с мен студено и безразлично. По дяволите, истината е, че майка ми не се вълнува особено от мен. Видях я само веднъж през последния месец и след глупавата сцена, която загубеният й мъж направи, най-вероятно няма да я видя повече. А дали ми пукаше? Не. Не и докато имах на своя страна добри приятели и ментор като Неферет.

— Наистина оценявам това много високо, Неферет — казах и с усилие преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми.

— За мен е удоволствие, а това е най-малкото, което мога да направя за своето момиче по случай нейния първи ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»

Тя ме прегърна набързо, после кимна към останалите, които я поздравиха с уважение, и напусна залата.

— Наистина е невероятна — каза Джак.

— Без съмнение — отвърнах аз и се усмихнах на приятелите си. — Готови ли сте да се залавяме за работа?

Забелязах, че горкият Джак гледаше неразбиращо.

— Деймиън, защо не обясниш накратко на Джак за ритуалите, за да не се чувства толкова объркан.

Тръгнах към кухнята, а зад гърба ми Деймиън започна да обяснява за Ритуала на пълнолунието.

— Хей, Зоуи! Може ли да помогнем с нещо?

Погледнах през рамо и видях Дрю Партейн — набито момче, което познавах от часовете по фехтовка (много е добър, поне колкото Деймиън), да стои до прозореца заедно с група момчета. Той ми се усмихна, но забелязах, че гледа към Стиви Рей.

— Има много неща да се правят. Знам, защото с момчетата помагахме на Афродита да подготвя залата — каза той.

— Брей — измърмори Шоуни.

Преди Ерин да е успяла да добави нещо саркастично, аз изрекох.

— Да, ще се радваме да ни помогнете. — А после добавих: — Макар че моят ритуал ще е по-различен. Деймиън ще ви обясни какво имам предвид.

Очаквах презрителни погледи и подигравки по посока на Деймиън, но Дрю само сви рамене и каза:

— Добре. Просто кажете какво да правим. — Той се ухили и намигна на Стиви Рей, а тя се изкикоти и се изчерви.

— Деймиън, твои са — казах.

— Сигурен към, че някъде там налъмите се късат да цъфтят — прошепна той, а после добави на висок глас: — Така, значи първото нещо, което Зоуи не харесва, е, че тук прилича на морга с тези конзоли и компютри, избутани до стените и покрити с пердета. Да видим дали можем да ги преместим в кухнята или в хола.

Момчетата започнаха да местят, а Деймиън се върна към «урока» си с Джак.

— Махнете свещите и издърпайте масата ето тук — казах на момчетата и махнах на Близначките и Стиви Рей да ме последват.

— Деймиън е умрял и е попаднал в рая на гейовете — засмя се Шоуни веднага щом се отдалечихме малко.

— Хей, време е тези момчета да спрат да се държат като селски грубияни и да проявят малко здрав разум — казах.

— Тя нямаше предвид това, въпреки че сме съгласни с теб — обясни Ерин. — Визираше малкия господин Джак, «сладкия гей» Туист.

— А защо, по дяволите, смятате, че е гей? — попита Стиви Рей.

— Момиче, трябва да си разшириш кръгозора малко — скастри я Шоуни.

— Добре, и за мен се отнася същото. Защо смятате, че Джак е гей? — недоумявах аз.

Шоуни и Ерин си размениха многострадални погледи, след което Ерин обясни:

— Джак Туист е героят на Джейк Гиленхал в «Планината Броуддек» и е абсолютен гей.

— И моля ви се! Който си избира такова име и изглежда по този начин, сто процента е от отбора на Деймиън.

— Хм.

— Аз пък не съм гледала този филм — въздъхна Стиви Рей. — Така и не го пуснаха в нашето кино.

— Стига, бе! — възмути се Шоуни. — Не мога да повярвам.

— В такъв случай, Стиви Рей, време е за една домашна прожекция на този невероятен хит.

— Ама има ли целувки между момчета?

— Върховни! — увериха я Ерин и Шоуни едновременно.

Опитах се, но не успях да скрия усмивката си, като видях гримасата на отвращение на Стиви Рей.

Петнадесета глава

Почти бяхме приключили с подреждането на залата, когато някой включи единствения телевизор, който бяхме оставили. И петимата се загледахме, за да видим дали ще кажат нещо за бомбата, поставена от «Джихад за природа» Знаех, че обаждането ми не може да бъде проследено, а и видях как Деймиън смачка телефона, но въпреки това затаих дъх, когато водещата започна да обяснява, че за момента полицията не е открила следите на терористичната организация.

В друга новина по телевизията, свързана с река Арканзас, съобщиха, че този следобед Самюъл Джонсън, капитан на товарен кораб, е получил сърдечен удар, докато е управлявал кораба. Имал е голям късмет, че в този момент на мястото е имало медицински екипи заради бомбената заплаха, както и че мостът е бил затворен. Животът му е спасен и няма никакви щети, нанесени на моста или на кораба.

— Ето това е! — възкликна Деймиън. — Получил е сърдечен удар и е блъснал кораба в моста.

Кимнах.

— А това доказва, че виденията на Афродита са истински.

— Не че това е добра новина — добави Стиви Рей.

— Аз мисля, че е. Докато тя ни държи в течение на виденията си, можем да ги приемаме насериозно.

Деймиън поклати глава:

— Все трябва да има някаква причина Неферет да смята, че Никс й е обърнала гръб. Жалко, че не можем да й разкажем за това. Сигурно щеше да ни обясни всичко и дори е възможно да си промени мнението за Афродита.

— Не, дала съм дума. Не мога да издам нищо.

— Ако Афродита наистина се променяше в не толкова гадна кучка, сама би отишла при Неферет — каза Шоуни.

— Може би трябва да говориш с нея? — предложи Ерин.

Стиви Рей изръмжа, а аз тъкмо се канех да й кажа нещо, когато забелязах, че Дрю се приближава усмихнат, а тя вече е прекалено заета да се изчервява, за да ми обърне внимание.

— Така как ти се струва, Зоуи? — попита ме той, без да сваля очи от Стиви Рей.

Струва ми се, че си хвърлил око на съквартирантката ми. Разбира се, не го казах — той все пак изглеждаше готин, а тенът на Стиви Рей красноречиво показваше, че и тя е на същото мнение. Реших да не се заяждам:

— Добре изглежда.

— И на мен ми се струва добре — обади се Шоуни и хвърли изпитателен поглед на Дрю.

— И на мен — добави Ерин.

Но Дрю не забеляза никоя от Близначките. Май не забелязваше нищо друго, освен Стиви Рей.

— Умирам от глад — изтърси той.

— Аз също — изчурулика тя.

— Какво ще кажеш да си вземем нещо за ядене? — предложи Дрю.

— Добре — съгласи се Стиви Рей, а после се опомни, че всички сме там и я гледаме. Лицето й стана още по-червено. — Божке, то било време за вечеря! Най-добре всички да отидем да хапнем. — Нервно прекара ръка през късите си къдрици и помаха на Деймиън, който беше погълнат от разговора с Джак. (От това, което подочувах, вече обсъждаха коя от книгите за Хари Потър е най-добра. Определено си бяха лика-прилика.) — Деймиън, ние ще ходим да хапнем. Вие с Джак искате ли да дойдете?