Пейзажите на времето

— Определих го — твърдо каза Сол и посочи с показалец някаква точица на звездната карта. — Намира се много близо до една обикновена звезда F7, наречена Херкулес 99.

— Но не попада точно в нея, така ли?

— Не, но е много близо. Във всеки случай, какво се крие зад всичко това? За какво му е на един физик, занимаващ се с твърдото агрегатно състояние, положението на някаква си звезда?

Гордън му разказа за настойчивите сигнали и му показа последната дешифровка на Купър. Сол веднага се запали. Заедно с един руснак, Кадарски, пишеха статия за засичане на извънземни цивилизации. Работната им теза беше, че естественото решение са радиосигналите. Но ако сигналите на Гордън наистина не можеха да се обяснят като предавания от Земята, предложи Сол, защо да не възприемат хипотезата за извънземния им произход? Координатите ясно навеждаха на тази мисъл.

— Виж — небесната дължина е 18 часа, 5 минути и 36 секунди. Сега, Херкулес 99 е тази точица на 18 часа, 5 минути, 8 секунди и малко отгоре. Деклинацията на твоя сигнал е 30 градуса и 29.2 минути. Всичко си съответства.

— Мислиш ли? Съответствието не е точно.

— Но е адски близо! — размаха ръце Сол. — Няколко секунди разлика е нищо.

— Откъде, по дяволите, някой извънземен ще знае нашата система на астрономични мерки? — скептично попита Гордън.

— А откъде знаят езика ни? Като слушат старите ни радиопрограми, разбира се. Виж — паралаксът на Херкулес 99 е 0.06. Това означава, че е на повече от шестнайсет парсека.

— Колко е това?

— О, около 51 светлинни години.

— Тогава как могат да ни сигнализират? Радиосигналите са били открити преди около шейсет години. Не е имало достатъчно време светлината да измине цялото това разстояние — ще й трябва повече от един век. Така че не е възможно да отговарят на нашите радиостанции.

— Прав си. — Сол като че ли за миг се обезсърчи. — Казваш, че в съобщението имало и нещо друго? — Лицето му просветна. — Дай да видя.

След минута той посочи с пръст отпечатаното съобщение и възкликна:

— Точно така! Това е. Виждаш ли тази дума?

— Коя?

— Тахион. От гръцки произход е. Означава „бърз“, обзалагам се. Това показва, че използват някакъв вид предаване, по-бързо от светлината.

— О, я стига.

— Гордън, дай воля на въображението си. Съответства си, по дяволите.

— Нищо не може да се движи по-бързо от светлината.

— Това съобщение казва, че нещо го прави.

— Глупости. Пълни глупости.

— Добре, как тогава си обясняваш това: „Би трябвало да се прояви като характерен източник в тахионовия спектър 263 KEV пик“? KEV — киловолта. Използват тахиони, каквото и да е това, с енергия 263 киловолта.

— Съмнително — рязко възрази Гордън.

— Ами останалото? „Може да се потвърди с ЯМР насоченост. Следва измерване.“ ЯМР — ядрен магнитен резонанс. После безсмислица, още няколко думи и пак безсмислица. СМИСИЯ ОТ 19BD 1998КООРГХКЕ и така нататък.

— Не всичко е безсмислица. Виж — останалото е просто точки и тирета.

— Хм-м. — Сол погледна данните. — Интересно.

— Чуй, Сол, благодарен съм…

— Почакай малко. Херкулес 99 не е просто която и да е звезда. Проучих го. Попада точно в онзи клас звезди, който според нас може да поддържа живот.

Гордън присви устни и погледна със съмнение.

— Точно така, той е F7. Малко по-тежък от нашето слънце — с по-голяма маса, искам да кажа — и с обширен регион около него, който е в състояние да поддържа живот. Той е двойна звезда — почакай, почакай, знам какво ще кажеш — рече Сол, като драматично вдигна отворената си длан към Гордън, който нямаше ни най-малка представа какво е възнамерявал да каже. — Двойните звезди не могат да имат около себе си обитаеми планети, нали?

— Ъ-ъ, защо?

— Защото планетите се отклоняват. Единствено Херкулес 99 няма този проблем. Двете звезди обикалят една около друга само на всеки 54,7 години. Между тях има голямо разстояние и около двете има обитаеми планети.

— И двете ли са F7?

— По-голямата, доколкото ни е известно. Но на теб ти трябва само една — неубедително отвърна той.

Гордън поклати глава.

— Сол, благодарен съм…

— Гордън, дай да погледна това съобщение. Точките и тиретата, искам да кажа.

— Разбира се, моля.

— Направи ми една услуга. Струва ми се, че тук има нещо голямо. Може би идеите ни за това, че естественото решение са радиокомуникациите и 21-сантиметровата линия водород — може би всички те са неверни. Искам да проверя това твое съобщение. Само недей да се измяташ, става ли?

— Става — неохотно се съгласи Гордън.

Когато на следващата сутрин Гордън довлачи чантата до кабинета си, Сол вече го чакаше. Гледката на енергичното му лице с кафяви очи, които шареха, докато говореше, изпълниха физика с предчувствие.

— Разгадах го — напрегнато каза Сол. — Съобщението.

— Какво…?

— Точките и тиретата в края. Които не оформяли думи. Те не са думи — а образ!

Гордън му отправи скептичен поглед и остави чантата си на земята.

— Преброих тиретата в онова дълго предаване. „Шум“ — каза ти. Имаше 1537 тирета.

— И какво?

— Заедно с Франк Дрейк и много други хора обмисляме начини за предаване на образи посредством обикновени сигнали от типа „да-не“. Просто е — пращаш правоъгълна мрежа.

— Онази объркана част от съобщението ли? ПРАВОЪГЪЛНАТА КООРДМЗАЛИ и така нататък.

— Точно така. За да начертаеш мрежата, трябва да знаеш колко линии да направиш по всяка ос. Опитах няколко комбинации, които се умножават до резултата 1537. Всичко беше пълна каша, освен координатна система 29 на 53. Разполагането на тиретата в тази схема дава образа. И 29, и 53 са прости числа — очевидното решение, като се замислиш по въпроса. Това е единственият начин да разделиш 1537 на прости числа.

— Хм-м. Много хитро. И това ли е образът?

Сол подаде на Гордън лист хартия с попълнени точки за всяко тире от предаването. Получаваше се сложна комбинация от преплетени криви, движещи се отдясно наляво. Всяка крива се състоеше от група точки, подредени в последователна, но сложна система.

— Какво е това? — попита Гордън.

— Не зная. Всички практически проблеми, които сме решили с Франк, представят слънчеви системи, в които изпъква една планета — такива неща. Това тук е нещо съвсем различно.

Гордън хвърли чертежа върху бюрото си.

— Тогава каква е ползата от него?

— Ами — по дяволите! Ползата ще е огромна, щом я открием.

— Е…

— Какво има? Смяташ, че не е така ли?

— Сол, знам, че си си спечелил репутацията на човек, който мисли за… Как го наричаше Херман Кан? Немислимото. Но това!…

— Смяташ, че просто съм си измислил всичко това?

— Аз ли? Аз? Сол, аз засякох това съобщение. Аз ти го показах. Но твоето обяснение!… По-бързи от светлината телеграфни сигнали от друга звезда. Но координатите не съвпадат напълно! Образ, който се получава от шума. Но образът е абсолютно безсмислен! Стига, Сол.

Лицето на Сол почервеня и той отстъпи назад с ръце на хълбоците.

— Ти си сляп, знаеш ли? Сляп.

— Да речем… скептичен.

— Гордън, ти не ми даваш никакво време.

— Време ли? Признавам, че си се занимавал с подобни случаи. Но докато не разберем този твой образ, той си остава безсмислен.

— Добре. До-обре — драматично отвърна Сол, като удари с юмрук по лявата си длан. — Ще открия какво означава чертежът. Ще трябва да се обърнем към цялата академична общност, за да решим загадката.

— Какво означава това?

— Ще трябва да излезем пред публиката.

— Да разпитваме хората из университета ли?

— Кого да питаме? От каква специалност? Астрофизика ли? Биология? Когато не знаеш нещо, трябва да държиш ума си открит.

— Да… но… — Гордън внезапно си спомни за Рамси. — Сол, има и друго съобщение.

— Какво?

— Получих го преди месеци. Ето. — Той претършува чекмеджетата на бюрото си и откри дешифровката. — Опитай това за сравнение.