Вихр

Стен, Алекс и Синд оглеждаха с критични очи.

— Гвардейците — посочи Алекс. — Все още не са се възстановили от войната и чистките на Тайния съвет.

— Алекс — отбеляза Стен меко, — някога хрумвало ли ти е, че никой отдел, към който сме били назначавани, сега не може да се мери на малкия пръст и на най-последния редник, когото познаваме? Поне ако си спомням правилно?

— И какво лошо има в това? — попита Килгър обидено. — Напълно вярно е, нали?

— Гррр… — Стен пристъпи напред, обграден от впечатляващите гурки и Бор, когато най-големият от крайцерите се приземи в центъра на площадката, оформена от транспортните кораби.

Гвардейци в униформи се изсипаха на рампата и се строиха, докато Стен стигне до тях. Командирът на крайцера и командирът на Имперския гвардейски батальон поздравиха посланика. Батальонът беше подразделение на Трета гвардия, част, с която Стен никога не се беше срещал, нито знаеше особено много за нея. Веднъж, преди много време, прикритието му като агент от „Богомолка“ беше на разжалван офицер от Трета гвардия и той се чудеше, забавлявайки се, дали това разжалване го няма в досиетата на частта. Имперското разузнаване обикновено подготвяше прикриващите истории много внимателно. Стен се надяваше да не го е сторило — не искаше да обяснява на полковника от гвардията, изпълнителен, ако и дебелоглав човек, наречен Тим Джерети, защо имперският пълномощен посланик в неясното минало е бил разжалван за зверства, прикриване на доказателства и каквито други престъпления е изисквала фалшивата му самоличност.

Сух, горещ вятър премина през полята, докато д-р Искра се спускаше по рампата.

Лицето на никого не се промени. От страна на новодошлите имперски сили това се дължеше на факта, че го познаваха. Стен обаче беше впечатлен от професионализма на собственият си отряд. Всичко, което чу, беше тиха въздишка от Килгър, потиснато синусоидално изквичаване от Ото, и много тих коментар от Синд, която явно трябваше да преразгледа усвоените от Бор мародерски склонности и възмутителен език.

— Проклятие — прошепна тя. — Изглежда като побъркан съдия, който носи латексови гащи под дрехите си. С розови връзки.

Описанието й беше точно.

Д-р Искра на двадесет метра разстояние не изглеждаше особено впечатляващ. Не беше висок. Беше слаб. Носеше обикновени, торбести цивилни дрехи, с които всеки нискобюджетен филм би удостоил някой разсеян професор. Професор, реши Стен, по скрити течения на подсъзнателната мисъл и приапическите представи на аграрните неримуващи поети, за които не сте чували. Оплешивяващ, във времена, когато естествената коса беше лесно добавян или премахван козметичен аксесоар. Малкото му останала коса беше сресана или разстлана над темето му с цел да го скрие.

На двадесет метра — смешна или трагична фигура.

На три метра образът се промени, установи Стен.

Д-р Искра изглеждаше заплашителен. Стен не можеше да каже защо. Може би заради твърдия поглед на стоманеносивите очи, които сякаш никога не примигваха и не се отклоняваха. А може и заради малките белези около лишената от устни уста на Искра. Или заради факта, че никоя от чертите на лицето му не се връзваше с усмивка.

Искра беше обграден от обичайните цивилни помощници и последователи, които всеки политик в изгнание събира.

Стен се поклони, за да поздрави. Искра не му отвърна.

— Ти си Стен, да? Много добре. Достатъчно с тази церемония. Има много работа за вършене. Искам незабавно да бъда закаран до двореца, да?

— Грависледовете на посолството ни очакват — каза Стен.

— Не. Не. — Искра се обърна към полковник Джерети. — Искам шест тежки гравилихтера. Ще се возя във втория. Първият трябва да има окачени флагове като примамка. Една рота от батальона да обезопаси пътя. Втора рота да се настани на Площада на Каканите и да очаква пристигането ми. А трета рота да осигури охраната на самия дворец. Моите покои, разбира се, ще бъдат тези, ползвани от покойния узурпатор. Нека ги разчистят. Искам по един войник за всеки слуга, докато не успея да ги преценя лично.

Полковник Джерети отдаде чест и изрева заповедите, очевидно без да проумява, че повечето държавници или не разбираха нищо от охрана, или пък искаха минимално количество телохранители да ги делят от обожаващата ги тълпа. Или може би Джерети беше свикнал на подобни искания от страна на Искра. Стен се зачуди дали докторът си води и някой, който да опитва храната му.

Искра се обърна към Стен.

— Както казах, очаква ни много работа. Моля да ме придружите до двореца, за да обсъдим как най-добре да осъществим поемането на властта, така че да не възникнат безредици.

Стен се поклони още веднъж. Лицето му беше безизразно като това на Алекс, Ото или Синд.

На Площада на Каканите ги очакваше приветстваща група. Тъй като всички бяха хора, трябваше да са събрани от Даул или Мениндер. Най-вероятно, като се имаше предвид колко време отнемаше на министъра на отбраната да схване напълно ситуацията, това беше една от групите на Мениндер.

Искра се изкачи бавно, наясно, че е записван от снимачните екипи, по стълбите към главната тераса на двореца. Обърна се и се вгледа надолу към приветстващата група. Стен се зачуди дали няма да произнесе реч. Но Искра само кимна отсечено сякаш просто приемаше своето, и се обърна към очакващата официална процесия, която включваше цялата палитра от джохиански водачи, както и представителите на богазите и суздалите.

Очите му ги огледаха внимателно като камера. И също толкова безстрастно. Той кимна отново.

— Благодаря ви, че ме приветствахте с добре дошъл у дома — каза той. — Утре ще се срещнем, за да обсъдим как тези от вас, които са квалифицирани, ще ми помогнат да въдворя Новия ред в нашия куп. Сега съм уморен. Ще ям, ще си почина и ще прегледам бележките си.

Без да изчака отговор, той влезе през двукрилата висока порта, която водеше към двореца. Стен го последва.

Няколко гвардейски офицери и един уплашен джохиански дворцов подлизурко ги посрещнаха вътре.

— Аз съм… — започна подлизуркото.

— Ти си Нулимер — прекъсна го Искра. — Беше майордом на Какана. Както и твоят баща. А неговият баща преди това е служил на онова прасе, което е създало Какана.

Нулимер изглеждаше готов да припадне.

— Освен това — продължи Искра, — си предупредил веднъж баща ми на дворцов прием, че Каканът не говори добри неща за него.

Нулимер се втрещи, очевидно не можеше да си спомни за случая, после се окопити.

— Да — продължи Искра. — И ще бъдеш възнаграден за това, въпреки че твоето предупреждение не е било разгледано с подобаващото му внимание. Мога само да се надявам, че ще ми служиш също толкова вярно, колкото на онзи злодей.

Нулимер понечи да падне на колене. В същия миг Искра се озова до него и го повдигна.

— Не, човече. Няма да има коленичене в този нов ред.

Искра се обърна сякаш сега говореше на тълпата вън или пък на важните особи, които се суетяха на терасата.

— Виждате ли? Всичко се знае. И всичко ще бъде възнаградено — гласът му се сниши. — Или наказано.

После по-силно:

— Всичко!

Той се обърна пак към майордома.

— Чу. Сега, върви. Кажи в кухнята, че ще ям. Ще пратя по този офицер тук месечното си меню.

Нулимер, последователно изчервяващ се и греещ от възхита, успя да излезе тромаво от залата. Искра се обърна към един от помощниците си.

— След това малко представление той ще ми служи добре. Но проверете стаите му — в случай че оценката ми е била погрешна.

Помощникът кимна и подаде на Искра напечатан лист. Искра го връчи на един от гвардейците.

— Това е, което ям — поясни той. — Моля предайте го на готвачите. И ги уведомете, че тази диета, разбира се, не се отнася за банкети или други специални случаи.

За миг на лицето на Искра изплува нещо, което можеше да мине за усмивка, после то придоби предишното безстрастно изражение.

Стен не можа да се въздържи. Спря до имперския войник и погледна към листа. Съдържаше цикъл от менюта, с бележка в края, че менюто трябва да бъде повторено. Успя да види предвиденото за един ден: