Битие

Като видя толкова много хора, потопени в новинарски транс, пълният господин изруга под нос, извади си очилата, дръпна се при най-близката сграда и засумтя от интерес, когато ииуерът започна да му предава новините.

За момент Бин се запита дали следва да се уплаши. Животът в града таеше много опасности, макар не всички да бяха от мащабите на Ужасния ден. Но… хората до стените не изглеждаха толкова разтревожени, колкото омагьосани. Това определено означаваше, че няма непосредствена заплаха.

Междувременно много от онези без необходимата техника досаждаха на другите и настояваха да им се преразкаже. Бин чуваше отделни фрази.

„Артефактът… слуховете… стават все по-достоверни!“ „Извънземните съществуват… изтекли записи… за първи път с достоверност почти петдесет процента!“

Извънземни. Артефакт. Тези думи се чуваха навсякъде вече близо седмица. Слуховете бяха част от живота, също като гъстата пяна на приливите. Звучеше като глупост, която не си заслужава губенето на малкото време, което прекарваше с Мей Лин всяка вечер, капнал от умора. Несъмнено ставаше дума за някаква краткотрайна мания, измама или маркетингов трик. Така или иначе, не му влизаше в работата. Едва сега Бин примигна от изненада колко много хора се интересуват от това. „Може би няма да е зле довечера да прегледаме безплатните новини.“ Вместо обичайните средновековни любовни истории, за които настояваше Мей Лин.

Въпреки всички хора, които бяха спрели, за да се потопят във виртуалната реалност, стотици пешеходци явно изобщо не се интересуваха от новината или смятаха, че тя може да почака. Сега те се възползваха от разчистените тротоари, за да се придвижат по-бързо. „И за мен се отнася“ — помисли си Бин и бързо пресече улицата, докато управлявани от ИИ превозни средства избягваха онези с шофьори, които бяха спрели покрай тротоарите.

„Извънземни. От космоса. Възможно ли е да е истина?“ Трябваше да признае, че тази мисъл събуди отдавна заспалото му въображение.

Зави по Авенюто на благоуханната хидропоника и рязко спря. Хората започваха да излизат от масовия новинарски транс, мърмореха си (в реалния живот и по Мрежата), връщаха се на тротоарите и продължаваха по пътя си. Само че сега бе негов ред да спре и да зяпне, да разблъска безцеремонно останалите и да се долепи до най-близката сграда и витрината на магазин за средства за визуализиране.

Един от новите SEF 3V дисплеи проблясваше с онова уникално чувство за призрачна полупрозрачност в открит космос — и показваше три демона.

Именно така ги видя Бин за първи път — като измислени образи от някоя евтина фантастична драма, каквито обичаше Мей Лин. Единият бе като дяволче с подобна на огън козина, един като кон с ноздри като пещери и трети, който с пипалата си приличаше на някакво морско чудовище. Съществата се бутаха, като всяко се опитваше да застане пред другите две.

Доста смущаващо трио. Само че Бин бе хипнотизиран не от създанията. А от дома им. От онова, което ги обграждаше, съдържаше ги, може би дори ги държеше в плен.

Веднага го позна. По-чисто и неопетнено, с по-малко вдлъбнатини и драскотини — и мъничко по-дълго. Въпреки това нямаше съмнение, че е братовчед на нещото, което беше оставил тази сутрин в блъскания от вълните дом, в който живееше с жена си и сина си.

Преглътна с мъка.

„А си мислех, че съм внимавал в търсенето на информация за това нещо.“

Но да си внимателен е относително.

Остави торбата по-евтини земни камъни да лежи като дар пред образа в 3V кутията. Само щеше да му тежи, докато тича обратно към къщи.

18.

Проволвери

„Е, Бог да благослови Трийсет и третата поправка и Закона за възстановяването на федерализма.“

Повтаряше си го като литания, докато изпълняваше задачата на „Медиякорп“ да „обиколи“ ексцентриците на континента. Най-сетне й се струваше, че разбира реалната цел на това пътуване. Онова, на което шефовете се надяваха да научат своите напредващи млади звезди.

„Това вече не е Америка. Ако изобщо я е имало някога.“

Ето например краткото й посещение в щата Панхендъл, петдесет и шестата звезда от националния флаг. Там се срещна с представители на управляващата партия, които смятаха догодина да обявят декларация за отделяне и да престанат дори номинално да се водят под Звездния флаг. Дори това да означаваше ииуерно ембарго. А в същото време в съседната космополитна Оклахома отново се беше заговорило за присъединяване към ЗС…

… което предизвикваше горчив гняв в юнионистко Мисури, където полицията бързо увеличаваше личния си състав и няколко казина бяха изгорени до основи.

Един циник би приписал цялата тази лудост на икономиката. Разрастваща се пустиня. Упадък на производството на царевица. Там, където някога е била сърцевината на държавата. Тор долавяше същата тревога, безпомощност и разочарование, които ги имаше след сапунения мехур на благоденствие от двайсетте и трийсетте. Подновена необходимост да обвиниш някого.

И все пак през цялата изминала седмица тя продължаваше да вади от чантата си малката реликва на доктор Сато. Още не можеше да повярва, че директорът на „Аткинс“ й я беше дал. Праисторическо кварцово кълбо, използвано преди трийсет хиляди години. Едно от многото, разбира се — археолозите бяха открили хиляди подобни из цяла Европа, Африка и Близкия изток. Въпреки всичко находката несъмнено струваше нещо — един тръжен сайт й предложи начална цена от няколкостотин нови долара.