Битие
Битие читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
70.
Потайници
О, колко прелестно.
Тя извежда нашето присъствие… нас,
живите реликви
… само по пътя на разсъжденията!Нещо повече, тя започна да излъчва размислите си като журналистически репортаж и споделя неконвенционалните си мисли с цялата Слънчева система.
Като отрича общоприетото мнение, че никакви разбити останки не биха могли да оцелеят десетки милиони земни години, тя пише убедително, че някъде тук трябва да има живи машини. Отделни бегълци от древна битка, които все още са живи и се „спотайват“, както се изразява.
Така че, напълно логично, следващият й въпрос е очевиден още преди да е изрекла думите.
Което ни връща към стария въпрос… защо тези древни пътешественици мълчат? Нашите мрежи са така открити, че всеки малоумник може да намери начин да се свърже с тях. Оцелелите извънземни сонди би трябвало да видят сайтове като „Покана към извънземните“. Защо да не отговорят?
Преди поколение учените пуснаха нещо още по-дръзко — пряка конфронтация! И сега в репортажа си ще пусна дословно техните предизвикателства (с мои коментари тук-там):
Към всички извънземни посетители, които се скитат някъде наоколо и шпионират света ни: вече е ясно, че нямате намерение да отговаряте на многото призиви към вас да установите контакт. Избрали сте мълчанието. Заслужава ли си да се замислим защо?
Представеният списък на причини не е пълен — в края на краищата вие сте извънземни! Но все пак е открит опит. Ние ви питаме и настояваме да се замислите коя причина е най-близка до истината.
Първо, ако сте прекарали години в подслушване на нашето радио и телевизия, а сега и на интернет, и причината да не се обадите е, че се страхувате от грубото и жестоко поведение, което сте наблюдавали в нашите медии… бъдете спокойни!
Вярно, много от нашите филми и телевизионни драми показват недоверие, егоизъм и насилие. Трябва да знаете обаче, че в действителност малцина от нас преживяват такива ужасни неща като онези в предаванията. Повечето от нас не харесват нашите стари варварски черти. Като изследваме тези древни чувства, наследени от тъмното ни минало, ние се надяваме да ги разберем по-добре.
Обърнете също внимание, че в огромното мнозинство от тези истории „губещият“ обикновено е личността или групата, която е най-агресивна или нетолерантна от самото начало. И че сме особено сурови и критични към собствените си институции, когато показваме и критикуваме провалите им. Това не казва ли нещо за моралната посока, в която сме тръгнали?
Същото се отнася и за документалните ни предавания. Въпреки че новините описват един хаотичен свят, реалното насилие на глава от населението намалява драстично от поколения. Уверете се сами! Повече от три четвърти от всички живи хора никога не са били очевидци на война, глад или големи безредици. Безпрецедентно голяма част от тях могат да подобряват живота си в мир. Много стари прояви на фанатизъм и жестокост отслабват или най-малкото се ползват с лоша репутация. А с все по-доброто образование стават възможни и много по-добри неща.
Вярно е, тези постижения засега са окаяно недовършени. Предстои ни още много работа, за да изградим една справедлива и зряла цивилизация. Има обаче ясни признаци на прогрес и добруване за по-голямата част от човечеството.
Въпреки всички самокритични репортажи и крещящо преувеличените „екшъни“, които вероятно гледате, бъдете сигурни, че повечето човешки същества са спокойни хора, които се отнасят добре с непознатите. За много милиони ще е невероятна тръпка да се срещнат с вас и са готови на всичко, за да посрещнат с добре дошли добронамерените гости.
71.
Потайници
И тъй, обръщението става ясно и категорично.
Сега тя говори на нас.
Предизвиква ни, дори ни се подиграва, кара ни да обясним дългото си мълчание. Провокира ни с подразбиращо се обвинение в страхливост.
Вече усещам кипеж на умствена дейност от Търсача и останалите. Старият дебат се подновява с цялата си разгорещеност.
А този дързък малък създател тепърва започна да ни предизвиква!
Ако следите нашата телевизия, радио и интернет — и ако причината да не отговорите е в това, че виждате в наше лице конкуренция, моля, размислете.
В нашата дълга и бавна борба за достойна цивилизация ние постепенно научихме, че съревнованието и сътрудничеството не са изначални противоположности, а близнаци както в природата, така и при развитите общества.
При честни правила и с добра воля дори онези, които отначало се отнасят с подозрение едни към други, могат да открият начини да действат заедно за общо добро. Използвайте Мрежата и потърсете „игра с положителен резултат“, при която всички участници печелят.
Разбира се, има начини човечеството — и другите земни видове — да се приобщи към космоса, без да наранява законните ви цели. Не забравяйте, че повечето стабилни видове и култури се облагодетелстват от малко конкуренция от време на време! Така че моля, отговорете. Нека поговорим за това.
72.
Четири вида човек
Еволюцията е гаднярка. Почти винаги.
Само че… много рядко, наистина… й се случва да размисли.
Едно напомняне на този факт едва не се натресе в Джералд — стрелна се неочаквано от страничния коридор. Докато се разминаваше на косъм със сблъсъка, малката фигура размаха ръце и крака като криле на вятърна мелница. Ръката на Джералд се стрелна, сграбчи една непокорна плитка — и последва писък.
— Леко, Ика. Къде си се разбързала?
Момичето бе ниско, набито и силно — когато пръстите на Ика се вкопчиха в ръката му, Джералд имаше чувството, че може да я скърши. Тя подчерта това, като го стисна още малко, но игриво и почти безболезнено.
— Кап’тан Джери!
Джералд пусна плитката й, но момичето задържа подобната на менгеме хватка още секунда. Лицето й бе симпатично и някак като на фея въпреки почти мъжките костни надочни дъги. Гласът й бе дълбок, с отекващ резонанс, който не изглеждаше напълно човешки.
— Внимавайте, любезни господине — каза шеговито тя. — Не знаете ли, че съм много по-стара от вас?
Това бе дежурна шега, при това не само между тях двамата. Представителите на възкресения вид Homo neanderthalensis настояваха да ги наричат „старата раса“ поради причини, които нямаха особени основания в биологията или фактите.
„Е, стига да не започнат да настояват за обезщетения за геноцида преди двайсет и седем хиляди години. Мен обаче тогава ме е нямало, така че няма да плащам.“
— И накъде си се втурнала с тоз пламенен устрем, дете? — попита той, като нарочно се изрази по начина, по който възрастен човек (какъвто бе той) се обръща към десетгодишно хлапе (макар че неандерталците старееха по различен начин).
— Тръгнали сме на лов на кобли! — гордо заяви Ика, отстъпи крачка назад и опря юмруци на кръста си.
— На… ние ли каза?
Тя кимна към страничния коридор и Джералд едва сега забеляза другата фигура, която се спотайваше в сенките. Дългуреста и малко прегърбена, с късо подстригана коса и нервно изражение.
— О, здравей, Хайрам. Как си?
Всеки аутист беше уникален. Но си имаше общи правила, когато някой от тях е възбуден — а Хайрам изглеждаше възбуден. Бавно пристъпи напред, като хвърляше бързи погледи навсякъде, но не поглеждаше Ика или Джералд в очите.