Битие

Някога в далечното минало ужасни сили се бяха изсипали върху това място и бяха оставили огромен разрез в планетоида. Вътре пещерата преминаваше в множество тунели, разбягващи се във всички посоки. Гавин спря пред един с лек тласък от дюзите си и посочи.

— Докато изучавахме първите тунели, един от дълбочинните апарати съобщи, че е открил жилищните помещения.

Тор поклати глава. Още не можеше да повярва.

— Жилищни помещения. Имаш предвид херметично затворени стаи? Способни да поддържат живот?

Стъклото на шлема изобщо не скри раздразнената физиономия на Гавин. Той сви рамене.

— Ела, майко. Ще ти покажа.

Тор сковано последва партньора си в тъмните проходи. Прожекторите на шлемовете им осветяваха пътя.

Жилищни помещения? През всички години, откакто хората ровеха из руините на астероидите, никой не беше намерил нещо свързано с биологични същества. Нищо чудно, че Гавин беше ехиден. За един незрял робот това сигурно изглеждаше като лоша шега.

Биологични космически пътешественици! Това противоречеше на всякаква логика. Но Тор бързо видя признаците… масивни херметични врати, откъснати от пантите и лежащи в прахта… покрити с червеникави петна, които можеха да бъдат само от оксидация на примитивна скала, изложена на въздействието на въздух. Изводите бяха зашеметяващи. Нещо органично бе дошло тук от звездите!

Макар че всички човеци бяха равни пред закона, традиционният биологичен вид все още доминираше културно в Слънчевата система. Много от младите ААА мечтаеха за бъдеще, когато техните потомци ще са лидери и може би дори космически пътешественици. За тях откриването на извънземни сонди в Астероидния пояс беше знак. Разбира се, с огромните роботи пратеници се бе случило нещо страшно, нещо толкова ужасно, че тяхната епоха отстъпила на друга — на епохата на малките кристални вируси. Въпреки това всички тези разнебитени механични сонди бяха свидетелство за това какво е постижимо. Галактиката все пак би могла по един или друг начин да принадлежи на човеци от метал и силиций.

Колкото и трудно и опасно да изглеждаше, новите ААА вероятно щяха да са бъдещето на човечеството. Само че тук, дълбоко в недрата на планетоида, имаше изключение!

Тор внимателно се придвижи под стените, издълбани в съдържащата въглерод скала. Чудовищни експлозии бяха разтърсили базата до такава степен, че дори във вакуума не се бе запазило почти нищо. Въпреки това си личеше, че машините тук са различни от всички откривани досега извънземни артефакти.

Тя проследи очертанията на сложни отделящи колони.

— Съоръжения за обработка на химични съединения… и то не за гориво или крионика, а за сложна органика!

Тор прехвърчаше от помещение на помещение, а Гавин я следваше намусено. Полуразумните роботи ги следваха като глутница душещи кучета и във всяко ново помещение снимаха, щракаха и сканираха. Тор преглеждаше данните на дисплея на шлема си и чрез имплантите.

— Виж! Роботите съобщават, че в онази зала има органични съединения, които нямат работа тук. Силна оксидация, при това в извънредно разрушен астероид! — Тя забърза към мястото, където роботите вече поставяха осветление. — Виждаш ли тези следи! Били са оставени от течаща вода! — Тор коленичи. — Имали са поток, през който пречистената вода се е изливала в малко езерце! — Прахта заискри, докато се стичаше по чувствителните й на допир изкуствени пръсти. — Обзалагам се, че това е бил горният слой на почвата. А виж там! Стъбла! От растения, трева, дървета.

— Сложили са ги от естетични съображения — предположи Гавин. — Ние от клас ААА сме проектирани да се наслаждаваме на природата не по-малко от вас, биологичните…

— О, я стига! — разсмя се Тор. — Това е само временна мярка, докато не се уверим, че ще продължите да мислите за себе си като за човешки същества. Едва ли някой ще иска да предизвиква носталгия към есените в Нова Англия у хората, когато се превърнем в космически кораби! Пък и една сонда би могла да изпълни подобно желание, като насочи телескопа си към Земята!

Тя стана и разпери ръце.

— Този хабитат е бил предназначен за биологични създания! За истински живи извънземни!

Гавин се намръщи, но премълча.

— Ето тук. — Тор посочи, когато влязоха в друго помещение. — Тук са били правени биологичните същества! Тези машини не ти ли приличат на изкуствените утроби, които започнаха да използват на Лунната база?

Гавин сви рамене.

— Може да са били някакви специализирани единици. Предназначени за работа с летливи вещества. Или може би космическата сонда, построила това съоръжение, се е нуждаела от някакъв елемент от повърхността на планета като Земята и затова е създала работници, способни да отидат и да го добият.

Тор отново се разсмя.

— Добра идея. Ама че размяна на роли, а? Машини правят биологични единици, които да вършат онова, което те не са в състояние? Разбира се, няма причина да не е станало по този начин. Но въпреки това ме съмнява.

— Защо?

Тя се обърна към партньора си.

— Защото почти всичко, което се среща на Земята, може да се синтезира в космоса. Пък и…

— Изследователи! — прекъсна я Гавин. — Сондите са били изпратени да съберат данни. Добре тогава. Ако са искали да научат повече за Земята, биха изпратили устройства, проектирани да живеят на повърхността й!

— Така е по-добре — призна Тор. — Но пак не ми се връзва напълно.

Коленичи на слабата гравитация и направи скица в прахта.

— Ето ги жилищните помещения, близо до центъра на астероида. Защо й е трябвало на сондата родител да ги поставя тук, освен ако не е търсила най-добрата възможна защита? А в същото време дъщерните сонди са навън на откритото, изложени на космически лъчи и всякакви други опасности.

Посочи нагоре с изкуствената си дясна ръка.

— Ако биологичните създания са били построени за да надзърнат само в едно кътче на тази система, нашата Земя, щяла ли е сондата да им осигури по-добра защита, отколкото е предложила на собствените си деца?

— Не — заключи Тор. — Тези „биологични създания“ не са били просто изследователски апарати. А колонисти!

Гавин дълго остана неподвижен, взираше се мълчаливо към разбитата херметична врата. Накрая се обърна. Радиовълните донесоха до усъвършенстваните уши на Тор вибрация, която партньорът й нямаше нужда да прави, тъй като му липсваха бели дробове и не се нуждаеше от въздух. Въпреки това звукът красноречиво изразяваше чувствата му.

Гавин въздъхна.