Мъглявината Андромеда

— Веда, останаха два часа. Трябва да се преоблечете, а иска ми се да дойдете в обсерваторията по-раничко.

Жената на екрана вдигна ръце към гъстата си светлопепелява коса.

— Слушам, мой Ветер — тихо се разсмя тя, — отивам в къщи.

Веселостта на тона не измами ухото на Дар Ветер.

— Храбра Веда, успокойте се!…

— Не хабете думи, за да ме разсеете — упорито вирна глава Веда Конг, — ще дойда скоро.

Екранът изгасна. Дар Ветер притвори крилата и се обърна, за да посрещне своя заместник. Мвен Мас влезе с широки крачки. Чертите на лицето и тъмнокафявият цвят на гладката му блестяща кожа сочеха негърския му произход. От силните рамене падаше на тежки дипли бял плащ. Мвен Мас стисна и двете длани на Дар Ветер в сухите си, но яки ръце. И двамата началници на външните станции — бившият и бъдещият — бяха доста високи. Ветер, чието родословие водеше началото си от руския народ изглеждаше по-широк и масивен от стройния африканец.

— Струва ми се че днес трябва да се случи нещо важно — започна Мвен Мас с доверчива откровеност, която отличаваше хората от Ерата на Великия пръстен.

Дар Ветер сви рамене.

— Нещо важно ще се случи и с тримата. Аз ще предам своята работа, вие ще я приемете, а Веда Конг за първи път ще говори с Вселената.

— Тя е навярно много красива! — с полувъпрос-полуутвърждение се откликна Мвен Мас.

— Ще видите. Впрочем в днешното предаване няма нищо особено. Веда ще прочете лекция по история на нашата Земя за жителите на планетата КРЗ 664456+БШ3252.

Мвен Мас мислено направи поразително бързо изчисление.

— Съзвездие Единорог, звезда Рос 614 — планетната система е известна от незапомнени времена, но те с нищо не са се проявявали… Обичам старинните названия и думи — с едва забележима нотка на извинение добави той.

Дар Ветер помисли, че Съветът умее да избира хората. Гласно каза:

— Тогава ще ви бъде добре с Юний Ант — завеждащ електронните запомнящи машини. Той нарича себе си «завеждащ лампите на паметта». Става дума не за лампата — помощник светилник от древността, а за първите електронни уреди, непривлекателни в стъклените си калпаци, изпод които е изтеглен въздухът.

Мвен Мас се разсмя така искрено и несдържано, че Дар Ветер почувствува как нараства симпатията му към този човек.

— Лампи на паметта! Нашите паметни мрежи са коридори с километри дължина, съставени от милиарди елементи-клетки! Но — сепна се той — аз давам воля на чувствата си, а не съм си изяснил необходимото. Кога заговори Рос 614?

— Преди петдесет и две години. Оттогава те овладяха езика на Великия пръстен. До тях са всичко четири парсека. Лекцията на Веда ще получат след тринадесет години.

— А после?

— След лекцията — приемане. Чрез нашите стари приятели ще получим някакви новини от Пръстена.

— Чрез 61 от Лебед?

— Да, разбира се. Или понякога чрез 107 от Змиеносец, ако се използува вашата старинна терминология.

Влезе човек със същите като на помощника на Дар Ветер сребристи дрехи. Невисок, жив и гърбонос, той предразполагаше към себе си с острия, внимателен поглед на тъмните си като вишни очи. Влезлият потри с длан своята кръгла гладка глава.

— Аз съм Юний Ант — високо и рязко съобщи името си той, като очевидно се обръщаше към Мвен Мас.

Африканецът го поздрави учтиво. Завеждащите паметните машини превъзхождаха всички по ученост. Те решаваха какво от получените съобщения трябва да се увековечи в паметните машини, какво да се изпрати в линиите за обща информация или в дворците за творчество.

— Още един от бреваните — измърмори Юний Ант, като стискаше ръката на новия си познат.

— Какво е това? — не разбра Мвен Мас.

— Моя измислица. На латински език. Така аз наричам всички, които не живеят дълго — работниците от външните станции, летците от междузвездния флот, техниците от заводите за звездолетни двигатели. Е, и нас с вас. Ние също не живеем повече от половината от нормалната продължителност на живота. Какво да се прави, затова пък е интересно! Къде е Веда?

— Искаше да дойде по-рано… — започна Дар Ветер.

— Думите му бяха заглушени от тревожни музикални акорди, които се разнесоха след звънко изщракване по циферблата на галактическия часовник.

— Предупредителен сигнал за цялата Земя. До всички енергостанции, всички заводи, мрежовия транспорт и радиостанциите. След половин час да се прекрати отпускането на енергия и да се натрупа от нея в капацитивните кондензатори достатъчно, за да се пробие атмосферата с канала за насочено излъчване. Предаването ще погълне четиридесет и три процента от земната енергия. Приемането — само за поддържане на канала, осем процента — поясняваше Дар Ветер.

— Именно така си представях това — кимаше с глава Мвен Мас.

Изведнъж съсредоточеният му поглед пламна от възхищение. Дар Ветер се огледа. Незабелязана от тях, до леко светещата прозрачна колона стоеше Веда Конг. За изказването тя беше облякла най-хубавата премяна, която най-много красеше жената — премяна отпреди хиляди години — от епохата на критската култура.

Големият кок от пепелява коса, високо събрана на тила, не тежеше на силната стройна шия. Гладките рамене бяха оголени, а ниско откритата гръд се поддържаше с корсаж от светлосиня тъкан. Широката къса пола, извезана със светлосини цветя върху сребристия плат, откриваше голи загорели крака, обути в пантофки с вишнев цвят. Едри тъмночервени камъни — фаанти от Венера, — нарочно небрежно затъкнати в златна верижка, блестяха на нежната кожа в тон с пламтящите от вълнение бузи и малки уши.

Мвен Мас, който за първи път виждаше известната историчка, я разглеждаше с нескрито възхищение.

Веда повдигна разтревожените си очи към Дар Ветер.

— Добре — отвърна той на немия й въпрос.

— Много пъти съм докладвала, но не така — заговори Веда Конг.

— Съветът следва обичая. Съобщенията за различните планети винаги са четени от красиви жени, за да се внуши представа за чувството у хората от нашия свят за прекрасното. Това изобщо говори за много неща — продължаваше Дар Ветер.

— Съветът не е сгрешил в избора си! — възкликна Мвен Мас.

Веда проницателно погледна африканеца.