Мъглявината Андромеда

— Мислех да се занимаваме с музика, но Лин отиде да почива. Той ще спи около шест-седем часа, а засега аз ще помисля сам над оркестрацията на финала на втората част — знаеш, където никак не ни се удава интегралното встъпление на заплахата. Ето това… — Кей изпя няколко ноти.

— Ди-и, ди-и, да-ра-ра — внезапно откликнаха сякаш самите стени на поста за управление.

Ингрид трепна и се огледа, но след миг съобрази. Интензитетът на гравитационното поле е нараснал и уредите реагират с изменение на мелодията на апарата за изкуствено притегляне.

— Забавно съвпадение! — малко виновно се разсмя тя.

— Настъпило е усилване на гравитацията, както е и нужно за тъмен облак. Сега можеш да бъдеш съвсем спокойна и нека Лин си спи!

С тези думи Кей Бер излезе от поста за управляване. В ярко осветената библиотека той седна до малкия електронен цигулко-роял и напълно се съсредоточи в работата. Вероятно бяха изминали няколко часа, когато херметическата врата на библиотеката се разтвори широко и се появи Ингрид.

— Кей, мили, събуди Лин!

— Какво се е случило?

— Интензитетът на гравитационното поле нараства повече, отколкото трябва да бъде по изчисленията.

— А отпред?

— Както по-рано, тъмнина! — Ингрид се скри.

Кей Бер събуди астронавигатора. Той скочи и се втурна в централния пост към уредите.

— Нищо застрашително няма. Само че откъде се е взело тук такова гравитационно поле? За тъмен облак то е твърде мощно, а звезда тук няма… — Лин помисли и натисна бутона за разбуждане началника на експедицията, помисли още и включи каютата на Низа Крит.

— Ако нищо не се случи, тогава те чисто и просто ще ни сменят — поясни той на разтревожената Ингрид.

— А ако се случи? Ерг Ноор ще се пробуди напълно чак след пет часа. Какво да правим?

— Ще чакаме — спокойно отвърна астронавигаторът. — Какво може да стане за пет часа тук, толкова далеч от всички звездни системи?…

Тоналността на звученето на уредите непрекъснато се понижаваше, без да се отчита, а това говореше за промяна в обстановката на полета. Бавно затече напрегнато очакване. Два часа изминаха като цяла смяна. Пел Лин оставаше външно спокоен, но вълнението на Ингрид беше обхванало вече Кей Бер. Той често поглеждаше към вратата на кабината за управление — чакаше стремителната поява на Ерг Ноор, макар и да знаеше, че пробуждането от дълъг сън става бавно.

Продължителен звън накара всички да трепнат. Ингрид се вкопчи за Кей Бер.

— «Тантра» е в опасност! Интензитетът на полето стана два пъти по-висок от изчисления!

Астронавигаторът побледня. Наближава нещо неочаквано — то изискваше неотложно решение. Съдбата на звездолета беше в негови ръце. Постоянно увеличаващото се притегляне налагаше забавяне на движението, защото очевидно точно по курса се намираше голямо струпване на плътна материя. Но след намаляване на скоростта нямаше да има с какво да се набира ново ускорение! Пел Лин стисна зъби и придвижи ръчката за включване на йонните планетарни двигатели-спирачки. Звънки удари се вплетоха в мелодията на уредите, като заглушаваха тревожния звън на апарата, който изчисляваше съотношението между силата на притеглянето и скоростта. Звънът спря и стрелките потвърдиха успеха — скоростта отново стана безопасна. Но щом Пел Лин прекрати задържането, пак се иззвъня. Разбра се, че звездолетът отива право към могъщ гравитационен център.

Астронавигаторът не се реши да измени курса — резултат от много труд и извънредно голяма точност. Като използуваше планетарните двигатели, той възпираше звездолета, макар и да ставаше вече явна грешката в курса, прокаран през непозната маса материя.

— Полето на притеглянето е огромно — полугласно се обади Ингрид. — Може би…

— Трябва още да забавим хода, за да извием! — възкликна астронавигаторът. — Но с какво после ще ускорим полета?… — Гибелна нерешителност прозвуча в думите му.

— Ние вече пронизахме външната вихрова зона [*16] — каза Ингрид, — гравитацията нараства непрекъснато и бързо.

Посипаха се чести звънливи удари — планетарните мотори заработиха автоматически, когато управляващата кораба електронна машина почувствува отпред грамадното струпване на материя. «Тантра» взе да се тресе. Въпреки че звездолетът беше забавил чувствително своя ход, хората в поста за управление започнаха да губят съзнание. Ингрид падна на колене, Пел Лин в своето кресло се мъчеше да повдигне главата си, сякаш напълнена с олово. Кей Бер изпита безсмислен, животински страх и детска безпомощност.

Ударите на двигателите зачестиха и преминаха в непрестанен гърмеж. Електронният «мозък» на кораба водеше борбата вместо своите полубезчувствени господари, по своему могъщ, но ограничен, тъй като не можеше да предвиди сложните последствия и да намери изход в изключителните случаи.

Люлеенето на «Тантра» отслабна. Оранжевите стълбчета, които показваха запасите от планетарни йонни заряди, устремно запълзяха надолу. Свестилият се Пел Лин разбра, че странното увеличение на притеглянето става така бърже, че трябва да се вземат спешни мерки за спиране на кораба и после за рязко изменяне на курса.

Пел Лин придвижи ръчката на анамезонните двигатели. Четири високи цилиндъра от боров нитрид, видими в специален прорез на командното табло, светнаха отвътре. Ярък зелен пламък заблъска в тях като бясна мълния, заструи и се заизвива във вид на четири плътни спирали. Там, в носовата част на кораба, силно магнитно поле обви стените на моторните дюзи, като по този начин ги спасяваше от незабавно разрушаване.

Астронавигаторът придвижи ръчката по-нататък. През зелената вихрова стеничка се очерта насочващият лъч — възсив поток от К-частици. [*17] Още едно движение, и покрай сивия лъч си проби път ослепителна виолетова мълния — сигнал, че анамезонът е започнал стремително да изтича. Целият корпус на звездолета откликна с почти безшумна, трудно поносима високочестотна вибрация…

Ерг Ноор, след като бе приел необходимата доза храна, лежеше в полусън под неизразимо приятния електромасаж на нервната система. Бавно се отдръпваше пелената на забравата, която още обгръщаше мозъка и тялото. Пробуждащата мелодия звучеше по-мажорно в нарастващата честота на ритъма…