-->

Разбудени фурии

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Разбудени фурии, Морган Ричард-- . Жанр: Научная фантастика. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Разбудени фурии
Название: Разбудени фурии
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 171
Читать онлайн

Разбудени фурии читать книгу онлайн

Разбудени фурии - читать бесплатно онлайн , автор Морган Ричард
Такеши Ковач се е завърнал у дома. Отново на Харлановия свят. Планета-океан, където само 5% суша наднича над водите на опасни и тайнствени морета. Опиташ ли се да излетиш над лошото време с нещо по-сложно от обикновен хеликоптер, марсианските орбитални платформи ще те изпепелят във въздуха. А смъртта дебне не само във въздуха и морето. На сушата, от тропическите плажове и блата на Кошут до ледените, гъмжащи от бойни машини пущинаци на Ню Хокайдо, обикновените хора вече са загубили всичко, спечелено някога с толкова кръв от квелистката революция. Първите фамилии, корпорациите и якудза държат властта си в желязна ръка.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

Океанът остана зад нас, наближихме някакъв занемарен, безнадеждно отровен плаж в северния край на Вчира, недалеч от скритите зад хоризонта предградия на Нова Пеща, чиито бордеи пращаха по тръби отровата си насам. Никой не беше толкова глупав, че да дойде на този плаж за риболов или плуване. Никой не видя как ниският, издължен катер на въздушна възглавница се стрелна през тясната ивица суша. Прекосихме мазни, замърсени блата, минахме през плитчини, задръстени от гниеща растителност, сетне излязохме в самата Зона. Продължихме на зигзаг с нормална скорост, за да заплетем следите си из безкрайната белотревна супа, спряхме на три различни балиращи станции, където хайдуците имаха връзки, и всеки път след това сменяхме посоката. Най-сетне достигнахме дома на Сегешвар сред пущинака — фермата за пантери.

Пътешествието отне почти цял ден. На последната балираща станция аз слязох за малко на кея и се загледах как слънцето залязва, превръщайки облаците над Зоната в парчета окървавена марля. На палубата на катера Бразил и Видаура разговаряха тихо и напрегнато. Сиера Трес още беше вътре, сигурно продължаваше да обменя с екипажа последните хайдушки клюки. Кои беше зает с телефонни разговори. Жената в носителя на Ошима се появи иззад една бала съхнещ белотрев, висока колкото нас двамата, спря до мен и също се загледа към хоризонта.

— Хубаво небе.

Изсумтях неопределено.

— Това е едно от нещата, които си спомням за Кошут. Вечерното небе над Зоната. Когато работех с белотревните жътвари през шейсет и девета и после през седемдесет и първа. — Тя седна долу, облегна се на балата и огледа ръцете си, сякаш търсеше следи от работата, за която говореше. — Естествено, караха ни да работим от тъмно до тъмно, но когато светлината почнеше да се променя така, знаехме, че почти сме приключили.

Мълчах. Тя се озърна към мен.

— Още не си убеден, а?

— Няма в какво да се убеждавам — отвърнах аз. — Моето мнение няма особена стойност. Ти убеди когото трябваше.

— Наистина ли смяташ, че съзнателно бих заблудила тези хора?

Позамислих се.

— Не, не смятам. Но това не доказва, че си онази, за която се мислиш.

— Тогава как ще обясниш всичко?

— Както казах, не ми се налага. Ако искаш, наречи го Ход на историята. Кои получи каквото искаше.

— А ти? Не получи ли каквото искаше?

Зареях мрачен поглед към кървящото небе.

— Вече си имам всичко.

— Тъй ли? Много лесно се задоволяваш. — Тя размаха ръка наоколо. — Значи нямаш надежда за нещо по-добро от това? Не мога да те заинтересувам със справедливо преустройство на обществената система?

— С други думи, да смачкаме олигархията и нейните символи, после да върнем властта на народа? Нещо от тоя сорт?

— Да, нещо от тоя сорт. — Не разбрах дали потвърждава, или ме взима на подбив. — Би ли седнал, заболя ме вратът да те гледам отдолу нагоре.

Поколебах се. Да откажа би било излишна проява на грубост. Седнах на дъските до нея, подпрях гръб на балата и зачаках. Но тя изведнъж млъкна. Поседяхме рамо до рамо. Беше учудващо приятно.

— Знаеш ли — каза накрая тя, — когато бях малка, баща ми получи поръчка да напише статия за биотехнологичните наноли. Нали знаеш, възстановяване на тъканите, подсилване на имунната система. Трябваше да е нещо като обзор на биотехнологиите през последните два века и перспективите за бъдещото развитие. Помня, че ми показа кадри как инжектират най-модерните наноли в едно новородено бебе. Изпаднах в ужас. — Тя се усмихна унесено. — Още си спомням как гледах бебето и го попитах как горкото дете ще обясни на машините какво да правят. Той се помъчи да ми обясни, че бебето не трябва да казва нищо, те вече знаят какво да правят. Просто трябва да бъдат активирани.

Кимнах.

— Добра аналогия. Но не…

— Изчакай малко, бива ли? Представи си… — Тя вдигна ръце, сякаш оформяше нещо. — Представи си, че някой мръсник нарочно не е активирал повечето наноли. Или, да речем, е задействал само ония, които са свързани с мозъчните и стомашните функции. Останалите са мъртви, или още по-лошо, полумъртви — само консумират, без да вършат нищо. Или пък са програмирани да вършат пакости. Да унищожават тъканите, вместо да ги възстановяват. Да пропускат погрешните белтъчини, да нарушават химическия баланс. Скоро бебето пораства и започват здравните му проблеми. Всички опасни организми — местните, които Земята никога не е виждала — нахлуват в него и бебето прихваща всяка болест, непозната за нашите земни прадеди. Какво става тогава?

Навъсих се.

— Погребват го.

— Не, преди това. Лекарите идват и препоръчват операция, може би подмяна на органи или крайници…

— Надя, наистина си отсъствала много дълго. Ако не броим военната и спешната хирургия, тия неща просто не…

— Ковач, това е аналогия, забрави ли? Важното е, че в крайна сметка тялото работи зле, нуждае се от непрестанен външен контрол. И защо? Не поради някакъв вроден недостатък, а защото нанолите просто не се използват. Така е и с нас. Обществото — всяко общество в Протектората — е тяло, където деветдесет и пет на сто от нанолите са изключени. Хората не вършат каквото трябва.

— А именно?

— Да управляват, Ковач. Да държат юздите. Да контролират обществената система. Да се грижат за уличната сигурност, да командват общественото здравеопазване и образование. Да градят. Да създават богатства, да трупат данни и да гарантират, че и едното, и другото ще потече натам, където е нужно. Хората са готови да вършат всичко това, възможностите са налице, но става също като с нанолите. Трябва първо да бъдат активирани, трябва да осъзнаят. И в крайна сметка това е квелисткото общество — съзнателно население. Демографска нанотехнология в действие.

— Ясна работа. Значи лошите олигарси са изключили нанотехниката.

Тя пак се усмихна.

— Не съвсем. Олигарсите не са външен фактор, те са като вътрешна подпрограма, излязла изпод контрол. Рак, ако предпочиташ да сменим аналогията. Програмирани са да се хранят от тялото, независимо какво ще струва това на цялостната система, и да убиват всичко, което ги конкурира. Затова трябва да бъдат премахнати най-напред.

— Да, мисля, че съм чувал и друг път тая реч. Да смажем управляващата класа и всичко ще е наред.

— Не, това е само необходимата първа крачка. — Вълнението й видимо се засили, тя заговори по-бързо. Залязващото слънце обагряше лицето й като че лъчите му падаха през витраж. — Всяко досегашно революционно движение в човешката история е допускало една и съща основна грешка. Всички са виждали властта като статичен апарат, като структура. А не е така. Тя е динамична, тя е поток с две възможни тенденции. Властта или се натрупва, или се разсейва из системата. В повечето общества действа принципът на натрупването и повечето революционни движения се интересуват само как да прехвърлят натрупаното на ново място. Една истинска революция трябва да обърне потока. А никой не прави това, защото се боят, по дяволите, страх ги е да не изтърват скапания си звезден миг в историческия процес. Ако разрушиш една динамика на натрупване и я замениш с друга, не си постигнал нищо. Няма да разрешиш обществените проблеми, те просто ще надигнат глава, където не ги очакваш. Трябва да създадеш нанотехнология, която сама да се справя с тях. Трябва да изградиш структури, които да позволяват разсейване, а не прегрупиране на властта. Отчетност, демодинамичен достъп, системи на конституционни права, обучение за използване на политическата инфраструктура…

— Стой, стой! — Аз вдигнах ръка. Тия неща ги бях чувал неведнъж от Сините бръмбарчета. Нямах намерение да ги слушам пак, независимо от красивия залез. — Надя, знаеш много добре, че е пробвано и преди. Доколкото си спомням от уроците по предколониална история, овластеният народ, на когото тъй силно разчиташ, с радост е върнал властта на потисниците си срещу малко холопорно и евтино гориво. Може би тук се крие урок за всички нас. Може би народът предпочита да се забавлява с клюки и с голотиите на Джозефина Хикари и Риу Барток, вместо да се тревожи кой управлява планетата. Не ти ли е хрумвало? Може би така са по-щастливи.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название