Назад по линията

Ето ви пример колко разрушителна може да бъде намесата в миналото.

— Да — казах аз, — но…

Лейтенант Сандерсън ме изгледа с мразовита усмивка.

— Каните се да отбележите, че в действителност не живеем под смазващо тюркско иго. Съгласен съм с вас. Структурата на нашето настояще бе спасена по следния начин:

Убийството на младия Исус бе установено от времеви куриер, който отпътува назад по линията в края на април 2052 година, за да придружи група туристи, желаещи да присъстват на разпъването на кръста. Когато групата отишла на мястото в съответния момент, заварила екзекуцията на двама крадци, никой обаче не бил чувал за Исус от Назарет. Куриерът уведоми незабавно времевия патрул, а ние започнахме да търсим кога е възникнал парадоксът. Времевата линия на Исус бе проследена от раждането му до ранното детство и не открихме промени. Но нямаше и следа от такъв юноша. Разпитахме съседите и накрая се сдобихме със сведения, че е умрял внезапно и загадъчно през 11 година. След това беше лесно да установим наблюдение и да проследим пристигането на нелегалния пътешественик във времето.

Според вас как постъпихме тогава?

Всички вдигнахме ръце. Лейтенантът кимна на мистър Чудник, който побърза да се изяви:

— Арестували сте престъпника пет минути преди да даде отровата на Исус, за да предотвратите промяната на историята, и сте го върнали напред по линията, за да го съдите.

Сандерсън се усмихна снизходително.

— Грешите. Позволихме му да даде отровата на Исус.

Надигна се гълчава.

Мъжът от времевия патрул продължи благо:

— Както несъмнено знаете, най-тежката присъда за забранена намеса в събитията от миналото е смърт — единственият случай, в който днешните закони допускат смъртно наказание. Но преди да бъде наложено такова необратимо наказание, необходими са неоспорими доказателства. Затова щом бъде установено престъпление от този вид, времевият патрул позволява то да бъде извършено и го записва незабелязано.

— Но как — възмути се мис Далесандро — това помага миналото да остане неизменно?!

— Аха! — пак възкликна лейтенантът. — Щом имаме направен по правилата запис как е извършено престъплението, можем да издействаме незабавно произнасянето на присъда и разрешение да я изпълним. И това бе сторено. Следователите от патрула се върнаха с доказателствата в нощта на 4 април 2052 година, когато желаещият да убие Исус се бе отправил към миналото. Представиха доказателствата пред пълномощниците на времевия патрул, които дадоха заповед престъпникът да бъде екзекутиран. Екипът по изпълнение на присъдата бе изпратен в дома на престъпника, където конфискува незаконния таймер и го умъртви безболезнено един час преди замисленото пътешествие в миналото. Така този човек бе заличен от потока на времето и основното русло на миналото бе съхранено, защото той не бе извършвал такова пътешествие, и Исус продължи да живее, за да проповядва вярата си. По този начин — като установяваме незаконни промени и премахваме предварително извършителите им, преди да са пътували назад по линията — ние опазваме неприкосновеността на текущото време.

Колко хубаво, рекох си аз.

Лесно е да ме залъжат. Но мис Далесандро, неуморната размирница, вдигна месеста длан и когато лейтенантът й кимна, започна:

— Все пак искам да изясним нещо. Може да се предположи, че когато вашите хора от патрула са се върнали в април 2052 година с доказателства за престъплението, те са попаднали в променен свят под владичеството на тюркски диктатори. Къде биха намерили в този свят пълномощници на времевия патрул? Къде биха намерили дори самия убиец? Може би е престанал да съществува поради собственото си престъпление, защото чрез убийството на Исус е дал ход на поредица от събития, заличила собствените му прадеди. Впрочем може и самото пътуване във времето никога да не е било изобретявано в света, където Исус не е живял. Така в мига, когато Исус е бил убит, всички патрули и куриери, както и туристите са станали нещо невъзможно и са изчезнали.

Лейтенант Сандерсън не изглеждаше доволен.

— Вие предлагате да разгледаме няколко интересни вторични парадокса. Опасявам се, че във времето, с което разполагам, не бих могъл да отговоря изчерпателно. Но ето ви по-кратък отговор. Ако времевото престъпление през 11 година не бе засечено сравнително бързо, обсегът на промените наистина би се разширил през столетията и накрая би преобразил цялото бъдеще. Вероятно би предотвратил откриването на ефекта на Бенчли и появата на самия времеви патрул, а това би причинило възникването на върховния парадокс, както го наричаме — пътуването във времето само се прави невъзможно. Но в действителност неизмеримите потенциални последствия от отравянето на Исус тъй и не възникнаха, защото престъплението бе установено от времевия куриер, посетил Голгота. Събитието е трябвало да се случи през 33 година от новата ера, тоест само периодът между 11 и 33 година е бил засегнат от деянието. Промените, предизвикани от липсата на Исус през периода, са били незначителни, защото огромното влияние на Христос върху историята започва дълго след разпъването му. А заличаването на престъплението имаше обратно действие и премахна дори малките промени през периода от 22 години. Двете десетилетия бяха откъснати и изтласкани в друга времева линия, която ни е недостъпна и на практика не съществува. Основната, истинската времева линия беше възстановена в целостта й от 11 година до настоящето.

Мис Далесандро не мирясваше.

— Това ми прилича на порочен кръг. Не е ли било задължително върховният парадокс да възникне по цялата линия още в мига, когато Исус е бил отровен? Как изобщо са продължили да съществуват патрули и куриери, камо ли пък да помнят как би трябвало да изглежда миналото? Струва ми се, че е немислимо да съществува начин, за заличаването на времево престъпление, с толкова всеобхватни последствия, че да предизвика върховния парадокс.

— Забравяте, а може би още не знаете — отговори Сандерсън, — че пътешествениците във времето, които са назад по линията в момента на извършване на времево престъпление, не могат да бъдат засегнати от каквато и да е промяна в миналото, защото са се отделили от своите времеви матрици. Пътешественикът е носещо се по линията мехурче от текущо време, откъснато от матрицата на континуума, недостъпно за преобразуванията на някой парадокс. Това означава, че всеки от намиращите се назад по линията може да наблюдава и да поправи изменение в истинското минало, той запазва спомените си и за временното неправилно състояние, и за своята роля в поправянето му. Разбира се, всеки пътешественик, който напуска убежището на времевия преход, става уязвим, щом се върне в отправната точка напред по линията. Иначе казано, ако се върнете назад по линията и убиете своя дядо, преди да се е оженил, няма да изчезнете незабавно, защото ефектът на Бенчли ви предпазва от въздействието на парадокса. Но в мига, когато се върнете в настоящето, дори няма да сте съществували никога, тъй като заради извършената от вас промяна на собственото ви минало вече нямате времева връзка с настоящето. Сега ясно ли е?

Не е, казах си, но премълчах.

Мис Далесандро упорстваше.

— Значи при прехвърлянето хората са защитени от…

— Наричаме го парадокс на времевото изместване.

— … от парадокса на времевото изместване. Те са като в капсула и докато пътешестват, могат безпрепятствено да сравняват видяното с онова, което помнят за истинското време, и при необходимост да се намесват, за да възстановят нормалния ред, ако е бил променен.

— Да.

— Защо? Защо изобщо са защитени? Знам, че се връщам към все същия въпрос, но…

Лейтенант Сандерсън въздъхна.

— Защото ако бъдат засегнати от промяна на миналото, докато самите те са в миналото, това би означавало възникване на върховния парадокс: пътешественик във времето да промени епохата, която е създала пътешествията във времето. А това е още по-парадоксално от парадокса на времевото изместване. Съгласно закона за по-малките парадокси, се налага парадоксът на времевото изместване, тъй като е по-незначителен. Сега проумяхте ли?