Назад по линията

— Не, но…

— Боя се, че не мога да се спирам на това по-подробно — прекъсна я патрулният. — Не се съмнявам обаче, че мистър Даджани ще разгледа задълбочено тези проблеми в следващите лекции.

Сандерсън се подсмихна гадничко на Даджани и се изсули припряно.

Както можех да се обзаложа предварително, Даджани нито разгледа задълбочено любимите парадокси на мис Далесандро, нито изобщо стигна до тях. Измисляше хитроумни уловки, за да отплесне разговора в друга посока всеки път, когато тя подхващаше темата.

— Можете да бъдете спокойни — заяви той, — че миналото бива възстановено всеки път, когато някой го промени. А хипотетичните светове, създадени от незаконната промяна, прекратяват съществуването си ретроактивно в момента, когато извършителят бъде възпрян. Ето ви го обяснението.

Нищичко не обясни проклетникът. Но по-добро обяснение не чухме.

12.

Не пропуснаха да ни внушат незаличимо и правилото, че добрите промени в миналото също са недопустими. Десетки хора били елиминирани, защото се опитали да убедят Ейб Линкълн да не припарва до театъра онази вечер, или пък да внушат на Джак Кенеди да позволи, за Бога, бронираният прозрачен покрив да бъде сложен на колата.

Изтребват ги също като убийците на Исус или спасителите на Хитлер. Защото за структурата на текущото време е също толкова смъртоносно да помогнеш на Кенеди да изкара целия си президентски мандат, както да помогнеш на Хитлер да съгради наново Третия райх. Промяната си е промяна и ако ще да е от най-добри подбуди, пак може да има непредсказуеми катастрофални резултати.

— Само си представете — каза ни Даджани, — че ако Кенеди не е бил убит през 1963 година, не би се стигнало и до ескалация на войната във Виетнам, започната от неговия приемник. Така хиляди войници и офицери биха останали живи. Да речем, че някой от тях, който е трябвало да загине през 1965-а или 1966-а, е останал жив, бил е избран за президент на Щатите през 1992 година и е започнал война с атомни оръжия, която е унищожила цивилизацията. Виждате ли защо дори уж най-благоприятните промени на миналото трябва да бъдат предотвратени?

Виждахме. Отново и отново.

Толкова пъти ни накараха да видим възможните ужасяващи последици, че ни наплашиха до побъркване от постъпването в службата на времето — изглеждаше неизбежно рано или късно да сторим нещо назад по линията, което да ни навлече гибелния гняв на времевия патрул.

— Не се тревожи за това — успокои ме Сам. — Ако им слушаш приказките, ще си помислиш, че наказват със смърт по милион пъти всеки ден. Ама не ми се вярва, че е имало и петдесетина екзекуции за времеви престъпления през последните десет години. И всички ликвидирани са били истински изроди — от онези, чиято свещена мисия в живота е да убият Мохамед или нещо подобно.

— Ако е така, как времевият патрул успява да опази миналото от промени?

— Не успява — натърти Сам. — То непрекъснато е подложено на промени. Въпреки усилията на времевия патрул.

— А нашият свят защо не се променя?

— Променя се. По мъничко — увери ме Сам. — Ако някой времеви куриер даде на Александър Велики антибиотици и му помогне да доживее до преклонна възраст, промяната е толкова недопустима, че времевият патрул ще я премахне. Но има и какви ли не други случки. Куриери спасяват изгубени ръкописи, чукат се с Екатерина Велика, отмъкват по някоя вещ, за да я продадат в друга епоха. Нали твоят наставник Даджани е продавал парченца от Истинския кръст? Разкрили са го, но не са го екзекутирали. Просто са го отстранили за известно време от изгодните пътувания и са го натикали да изнася лекции. А за повечето дребни намеси никой не научава. — Погледът му се плъзна многозначително по неговата колекция. — Навлезеш ли в занаята, Джъд, ще научиш, че ние постоянно се набъркваме в миналото. Всеки път, когато времеви куриер настъпи мравка две хилядолетия преди новата ера, той променя миналото. Но ние оцеляваме някак. Тъпите копелета от времевия патрул дебнат за големи структурни промени в историята, не се занимават с дреболиите. Бездруго не могат. Патрулните не стигат, за да се справят с всичко.

— Но това означава — възразих аз, — че натрупваме постепенно куп дребни изменения в историята — зрънце по зрънце, тук мравчица, там пеперудка. И това натрупване може някой ден да предизвика значителна промяна, но тогава никой не би успял да проследи всички причини и да възстанови миналото, каквото трябва да бъде!

— Точно така.

— Не виждам това да те безпокои — подхвърлих на Сам.

— Че защо да се безпокоя? Да не притежавам света? Какво ме засяга, ако историята бъде променена?

— Ще те засегне, ако заради промяната се окаже, че ти никога не си съществувал.

— Джъд, има по-важни неща на този свят. Например да се кефиш на всеки изживян ден.

— Не се ли плашиш, че някой ден може просто да изчезнеш?

— Все някой ден ще изчезна — напомни Сам. — Без никакво „може“. Рано или късно. Дотогава ще се забавлявам. Яж, пий и се весели, хлапе. Остави вчерашните дни да се наместват както им скимне.

13.

Щом ни набиха в главите правилата, пратиха ни на пробни пътешествия назад по линията. Разбира се, всички ние вече бяхме посещавали миналото, преди да започнат лекциите — провериха дали нямаме някакви психични затруднения при скокове във времето. Сега пък искаха да наблюдаваме как работят куриерите, затова ни присъединиха към туристическите групи.

Разделиха ни, за да бъдем най-много по двама с всеки шестима или осмина туристи. За да не се охарчат излишно, щяхме да се пренесем в минали събития в самия Ню Орлиънс. (За да ни направят свидетели на битката при Хейстингс, би се наложило първо да ни откарат в Лондон. Пътешествията във времето не включват преместване в пространството. Задължително е да се намираш на мястото, което искаш да достигнеш в миналото, преди самия скок.)

Ню Орлиънс е чудесен град, но в историята му не е имало чак толкова много важни случки. Не ми го побира умът защо някой е готов да плати много внушителна сума, за да потегли назад по линията на това място, когато горе-долу за същите пари би могъл да гледа подписването на Декларацията на независимостта, превземането на Константинопол или убийството на Юлий Цезар. Службата на времето обаче осигурява прехвърляне във всяко значимо историческо събитие — е, в определени граници, наложени от морала — за която и да е група от поне осмина туристи, които си платят за удоволствието. Мисля си, че местните патриоти на Ню Орлиънс имат пълното право да се любуват на миналото на своя град, щом така им харесва.

И така мистър Чудник и мис Далесандро се прехвърлиха в 1815 година, за да стискат палци на Андрю Джаксън в битката за Ню Орлиънс. Мистър Бърлингейм и мистър Оливейра бяха пратени в 1877 година, за да позяпат как местните хора изритват от града навлеците от север, домъкнали се след Гражданската война. Мистър Хочкис и мисис Нотабене се пренесоха в 1803 година да видят как Щатите присъединяват територията на Луизиана, след като я купуват от французите. А мис Чембърс и аз се върнахме назад по линията в 1935 година да видим убийството на Хюи Лонг.

Убийствата обикновено приключват съвсем набързо, а никой не пътува в миналото само за да присъства на малко стрелба. Службата на времето предлагаше на тези хора петдневен престой в Луизиана през първата половина на двайсети век, а прострелването на Главатаря трябваше да бъде връхната точка в тази екскурзия. Имахме шестима спътници: три заможни семейни двойки от Луизиана, всички на около шейсет години. Единият от мъжете беше адвокат, вторият — лекар, а третият — голям шеф в енергийната компания на щата. Времевият куриер с нас подхождаше чудесно за водач на тези видни особи: зализан и безличен тип на име Мадисън Джеферсън Монро.

— Наричайте ме Джеф — предложи той, когато се запознахме.

Имахме няколко срещи за напътствия, преди да потеглим.