Отклонение

Не вярвам, че бих могъл да получа такава информация по друг път, освен директно от хората. Тя е в пълно несъответствие с перспективата, предложена от централната база данни.

Второ: Съгласно централната банка с данни науката на Четвъртия съюз е по-разбита от науката при всички други видове, а технологията дори е още по-напреднала.

Принуден съм да оспоря това твърдение.

Първите три пункта на прехода Боуз, през които минах, след като напуснахме района на Сол, бяха изградени и експлоатирани от хора от Четвъртия съюз. Четвъртият, както научих при пристигането си, е бил построен и се експлоатира от Сикропеанската федерация. През времето, с което разполагах преди моята совалка да отпътува за Добел се запознах в детайли с пункта за преход. Очевидно възелът технологично е равностоен на възлите на Четвъртия съюз, а експлоатационно е далеч по-добър. Нещо повече, той е по-чист, по-сигурен и по-малко шумен.

Банката с данни отново подвежда по причини, които не мога да предположа. Технологията на Съюза не е универсална, а в някои случаи дори е под всякаква критика. Но ми беше необходимо директно наблюдение, за да стигна до това заключение.

Трето: Базата данни сочи, че човечеството е достигнало до звездите, използвайки грижливо формулирани логични теории за природата на физическия свят. „Законите на физиката, математиката и логиката са в основата на човешките дейности — се казва в базата данни — независимо колко различни са техните приложения.“

Тези факти може и да са верни, що се отнася до човешката история, но за текущите човешки дейности на Опал те изглеждат остарели. Наистина от някои неотдавнашни разговори заключих, че те рядко са в сила навсякъде и във Фемъс Съркъл. Тук хората или са с разстроена психика, или се придържат към модел на мислене, който не може да се намери в централната база данни.

Тези смущаващи заключения са направени от мои собствени непосредствени наблюдения, допълнени от разговори с местни жители относно последните травматизиращи явления, известни като летен прилив както следва:

Пораженията от летния прилив са огромни. Жертвите и разрушенията по цялата планета са потресаващи. Една разумна раса би заключила, че Опал е свят, непригоден за живот на хора и там би започнала процедура по ограничаване на раждаемостта и подготовка за преселване на нова планета. Според централните банки с данни логично мислещото човечество би постъпило така.

А какво правят хората на Опал след преминаването на летния прилив? Отдават се на усилено възпроизводство, което за няколко години ще гарантира възстановяването на населението и ще затрудни евакуирането на планетата. Това си поведение те оправдават с твърдението, че чувстват — и, може би, е вярно — силна привързаност към мястото, въпреки че то неотдавна е обрекло на гибел много техни приятели и близки роднини.

И за да отпразнуват собственото си оцеляване те пушат и дъвчат големи количества дрога, създаваща зависимост и предизвикваща ракови заболявания, с което съществено съкращават очакваната и без друго ниска продължителност на живота. Подозирайки, че поради някаква причина, като новодошъл, местните може би ме заблуждават за ефектите от тези вещества, лично ги опитах. Моят метаболизъм беше сериозно увреден няколко часа.

Тези лоши ефекти не са, трябва да отбележа, последица от различното минало и произход. Наистина установих, че подобни увреждания са обичайни между местните. И вместо да бъдат озадачени от тези си алогични дейности, те ги препоръчват на други — безсрамно, като често се хвалят с това.

Четвърто: Твърди се, че централните банки съдържат идиоматични изрази на всички писмени и разговорни езикови средства за общуване в спиралния ръкав.

Това не може да е вярно поради следната причина: при моето пристигане на Опал се срещнах с един човек, мъж, който се представи като комисар Бърди Кили. Той ме информира, че от имената, дадени ми за възможни контакти, всички хора, освен един вероятно са или мъртви, или са заминали да изследват други части на системата Мандъл. Единствено изключение е съветникът Джулиъс Грейвс, с когото ще се срещна след няколко часа. Беше добре да го зная и аз му го казах.

Не изпитах никаква трудност да разбера всяка дума от разговора с комисаря Кили. Разбира се, нямах основание да допусна, че последните езикови промени на Опал могат да попречат на комуникацията помежду ни.

След една среща, продължила по-малко от двайсет минути комисарят ми каза, че имал друга такава. Тръгнах си. Едва бях излязъл от стаята и той заговори, вероятно на себе си. Сигурно е смятал, че съм достатъчно далеч и не мога да го чуя, но аз съм направен от първокачествен генетичен материал и моят слух е по-чувствителен от този на повечето хора.

„Е, господин Е. К. Тали — каза той. — Сега мога наистина да говоря.

Да бърборя каквото си искам. Ти си смешен паток, нямаш грешка. Чудя се защо долетя.“

„Паток“ е наименованието на птица, пренесена от Земята, която живее безпроблемно на Опал. Очевидно човешкото същество не е патка, нито пък човек прилича на патка. И тъй като аз приличам на човек, не мога да бъда сбъркан с патка. Не е лесно да се разбере как комисарят Бърди Кили е могъл да направи такава грешка, освен ако самите езикови банки не съдържат грешки.

Тези въпроси изискват самонаблюдение.

Глава 5

Във Вселената съществуват само крайности. Или чудовищни гравитационни полета, или почти пълна липса на гравитация; невероятен студ или такава топлина, че твърди и течни тела не могат да съществуват; многомилионно атмосферно налягане или почти абсолютен вакуум.

Лед или огън. Древната алтернатива, за която хората са се досещали много преди Експанзията.

Изключение правят планетите — неутрална зона между слънцата и космоса, тънка разделителна повърхност, където могат да съществуват умерени температури и налягания, както и гравитационни полета. И ако това са аномалии, тогава планетите с условия за живот са още по-редки — нулева подсистема в тази система от странности?

И къде в тази напълно непривична среда е подходящо за хора?

— Искате ли да споделите мислите си? — гласът на Ханс Ребка прекъсна мрачните размишления на Дариа.

Тя се усмихна, но продължи да мълчи. Гледаше през илюминатора на „Съмър Дриймбоут“, с глава — изпълнена с неудовлетворителното настояще и далечните мечти от Сентинел Гейт. Беше на 800 светлинни години от дома. Вместо Сентинел — Гаргантюа, голяма колкото по време на летния прилив и далеч по-доминираща, изпълваше небето. „Окото“, задимен вихър от газове, беше достатъчно широко да погълне дузина човешки светове.

— Искате да ми помогнете?

— Сама не бихте могла да си помогнете — Ханс Ребка кимна с глава към контролното табло.

— Те няма да ме допуснат до него. Мисля, че на Калик му доставя удоволствие.

Беше приятно да знаеш, че някой го прави. Влизането в орбита около Гаргантюа беше депресирало силно Дариа — да дойде толкова далеч с такива неясни цели и да не намери нищо, което да посочи и да каже: „Там! Там е то. Точно това се надявах да намеря.“

Всъщност намериха онова, което тя трябваше да очаква. Планета, достатъчно голяма, за да бъде пред прага на ядрен синтез, недостъпна за човека, поради нейната плътност, отровна атмосфера и гигантско гравитационно поле. Танцуващо постоянно присъствие на Гаргантюа бяха четирите големи спътника със своите собствени атмосфери и океани, но въздухът на тях беше главно от азот плюс остър фотохимичен смог от етан и циановодород, а океаните — втечнен етан и метан. Повърхността на спътниците, неотдавна нагрети от приближаването на Мандъл и Амарант, изстиваха към обичайната температура от няколкостотин градуса под точката на замръзване.

Ако имаше вероятност да намерят нещо, това щеше да е на някой от по-малките спътници, лишени от атмосфера. Калик и Д’жмерлиа търпеливо ги идентифицираха и определяха тяхното местоположение за евентуално връщане в бъдеще. Беше невъзможно преплетените орбити да се проследят зрително; дори за компютъра на „Дриймбоут“ задачата беше трудна. Най-сетне екипът щеше да разгледа „нещо интересно“ по неясните критерии на Дариа.