Отклонение

Глава 8

Корабът на Луис Ненда не беше повреден. Отвън и отвътре всичко беше в пълна изправност. По главния двигател имаше следи от претоварване, но той все още можеше да развие пълна мощност.

— Сигурна съм, че претоварването е настъпило, докато са били на орбита около Куейк — рече Дариа. — Казах ви, че го видях включен на пълна мощност да се отдалечава от онази сребриста сфера.

— Да. Но вие казахте също, че е бил ускорен от сферата максимално, достатъчно да бъде смачкано всичко вътре в него — Ханс Ребка махна с ръка към подредената вътрешност. — Тук не виждам нищо смачкано.

— Което не е трудно да се обясни — Калик се беше навела към пода до люка на „Хев-ит-ол“, душеше и цъкаше. — Ако корабът е бил ускорен гравитационно или от някаква друга форма на материална сила, нито той, нито неговите обитатели ще бъдат наранени. Те биха се чувствали като птици свободно падане, независимо колко голямо може да изглежда ускорението на външния наблюдател.

— Което трябва да означава, че щом корабът не е пострадал, същото се отнася и за Луис Ненда и Атвар Х’сиал — Ребка проверяваше централния пулт за управление. — И двигателите му са изключени. Работят на малка мощност готови да излетят на минутата. Което ни изправя пред още една загадка — той погледна Дариа и вдигна рамене. — Къде, по дяволите, са двамата?

Те претърсиха основно „Хев-ит-ол“ Имаше достатъчно доказателства, че Атвар Х’сиал и Луис Ненда са били в кораба. Но нямаше никаква следа от тях и в гардеробите не липсваха никакви костюми за излизане на открито.

— Господарят Ненда сигурно е бил тук — каза Калик.

— Откъде знаеш?

— По миризмата. В каютата му и на контролното табло, и тук, близо до люка. Ако беше тук Д’жмерлиа, той със сигурност би могъл да определи по-точно времето. Неговото обоняние е много по-силно.

— Не виждам как това би могло да ни помогне дори Д’жмерлиа да може да помирише и определи времето с точност до милисекунда — Ребка крачеше замислено из голямата каюта, разглеждаше релефните стенни панели и опипваше с пръсти луксозните принадлежности. — Дариа, вие казахте, че сферата, отнесла неговия кораб, отначало е била сребриста, след това обаче станала черна…

— След това се превърна в нищо, казах аз. Беше като чупка в пространството.

— Добре, превърнала се е в нищо. Но не би ли могла отново да се промени? Странното на това място… Как го нарекохте вие — „Глистър“… е, че е сфера. В природата не се срещат сферични планетоиди. Не ви ли минава през ума, че това може да е същата онази сфера, която сте видели?

— Разбира се! Мина ми тази мисъл. Още преди да кацнем. Но това прави загадката още по-голяма. По време на летния прилив нещо изпраща лъч от околностите на Гаргантюа и сферата, която видях, се изкачва по него. Ако тази сфера е онези, същата, откъде е дошъл пусковият сигнал?

— Добре, значи тази сфера може би не е същата — Ребка беше развеселен от тона на Дариа. — Но да оставим този въпрос. Къде са те?

— Дайте ми една минута. Може би имам логически отговор, но не зная дали ще ви хареса — Дариа седна на едно от удобните канапета на Ненда и се опита да събере мислите си. Тя огледа обзавеждането и го сравни с познатия й износен и спартански интериор на „Съмър Дриймбоут“.

Контрастът беше голям. Цялото вътрешно пространство на звездния кораб на Ненда беше изпълнено с извънземни прибори и апаратура. Използваната тук техника беше усъвършенствана от зардалу много преди унищожаването на техния хилядолетен свят и след това възстановена парче по парче, за да стане обща собственост на смесицата от видове, съставяща днес общността Зардалу.

Но освен технологично, тази извънземна техника на „Хев-ит-ол“ съдържаше и едно друго важно послание — богатството.

Дариа никога не беше виждала такъв разкош, а тя беше от богат свят. Ако Луис Ненда е престъпник, както мнозина си мислят, престъплението сигурно си е струвало.

Първото й впечатление от вътрешността на кораба на Ненда принуждаваше Дариа да промени мнението си. Тя беше срещнала Калик за първи път на Опал и тогава я беше видяла като грубо третирано низше същество, собственост на човека от Карелия Луис Ненда, който се отнасяше към нея почти като към водено на каишка, наплашено домашно животно. Но на кораба помещенията на Калик на „Хев-ит-ол“ бяха толкова хубави, колкото и на Ненда и далеч по-добри от онези, на които се радваха хората на Фемъс Съркъл. Калик имаше собствен кабинет, оборудван с мощни компютри и апаратура, собствено спално помещение, украсено със скъпи образци на хименоптското изкуство.

Дори негодниците заслужават справедливост. Дариа вкара тази мисъл във файл за използване в бъдеще. Ненда може да се държи като чудовище — може дори наистина да е чудовище, но щедрото отношение иначе към Калик се различаваше от имиджа, който си бе създал. Ненда беше груб, циничен, невежлив и невъзпитан с Дариа. Но дали това беше истинският Луис Ненда или бе само поза?

— Е? — Ханс Ребка я гледаше нетърпеливо.

Дариа трепна, върна се към действителността и разбра, че мислите й са се отклонили в съвсем неочаквана посока.

— Извинявайте — каза тя. — При пристигане на кораба тук Ненда и Атвар Х’сиал са били живи. Калик е сигурна в това. Не липсват никакви костюми за излизане от кораба. Въздухът на повърхността на планетоида може да се диша. Натрапва се недоказуемо за момента, но основателно предположение, че планетоидът е кух. Друго основателно предположение: във вътрешността на „Глистър“ въздухът сигурно е същият, както тук, на повърхността. Съпоставено, всичко това води до следния извод: ако Луис Ненда и Атвар Х’сиал са все още живи… или дори ако са мъртви… ние знаем къде можем да ги намерим — тя посочи надолу. — Вътре в „Глистър“.

Ребка се намръщи.

— Докато вие си седяхте и бълнувахте в будно състояние, аз стигнах до същото заключение. Но тази идея не ми харесва.

— Не съм казала, че трябва да ви харесва.

— Това поражда друг проблем.

— Зная. За да разберем дали сме прави, трябва да влезем вътре. А никъде не видяхме следа от отвор или люк.

— При слизане определено не видяхме — Ребка седна на стола пред контролното табло. — Но това не ме изненадва… Тогава ни занимаваха други неща. Такива може да има на сто метра от нас или в обратната посока, които не сме видели.

— Ако седим тук, няма да ги намерим — Дариа стана. Излъчваше негативна енергия. — Знаете ли какво? Искам да намеря Ненда и Атвар Х’сиал и да ги заплюя в лицето, задето се опитаха да ни убият на Куейк. Но дори те да не са тук, бих желала да намеря път към вътрешността. Както и вие. Претендирате, че не се интересувате от артефактите на Строителите, но преди да ви изпратят на Добел, вие бяхте човекът, който беше готов да рискува и да се спусне в Парадокс. А това е артефакт. Аз проучих всичките хиляда двеста трийсет и шест артефакта и съм сигурна, че е артефакт. Хайде да хвърлим един поглед вътре — Дариа включи костюма си от напълно отворено в напълно затворено състояние. — Предполага се, че въздухът вътре може да се диша. Все пак трябва да проверим. Наблюдавайте ме.

Тя тръгна към люка, очаквайки Ребка да я спре. Вместо това той каза развеселено:

— Кълна се, че ту един, ту друг от вас непрекъснато настоява да извърши някоя глупост. Почакайте ме.

— И мен — извика Калик.

— И не се безпокойте за въздуха — добави Ребка. — След като беше извършен анализът и резултатът излезе положителен, аз включих костюма си на частична проницаемост. Атмосферата на „Глистър“ е чудесна.

— И вие ме наричате луда?! — Дариа влезе в люка.

Докато бяха в кораба на Ненда „Глистър“ се бе завъртял на четвърт оборот около оста си. Гаргантюа се виждаше като половин диск, докато Андъл и Амарант бяха скрити зад планетоида. Дариа излезе под ярко светещите отломки, обикалящи по орбита, в студения оранжев полумрак. Въздухът в носа и белите й дробове беше без мирис, без вкус, студен. Дъхът й образуваше облачета бяла пара.