Мисията на посланика

— Сония. Влез! — той отвори по-широко врата и я пусна. — Седни. Искаш ли рака?

Тя огледа гостната му и се обърна с лице към него.

— Снощи Сери дойде да ме види. Открил е нова отстъпничка в града. Жената напълно контролирала силата си. Аз не мога да се разправям с нея, разбира се, но… смяташ ли, че Гилдията отново ще обърка нещата?

Ротан я гледаше изненадано, после погледна над рамото й.

— Готов съм да заложа семейното богатство, че ще объркат нещата дори още повече — разнесе се познат глас.

Сония затаи дъх. Тя наложи равнодушно изражение на лицето си и се обърна към мъжа, който излизаше от някогашната й стая, стиснал в ръка една от многобройните книги, които Ротан съхраняваше там.

— Двамата с Регин обсъждахме някои проблеми с учениците — каза Ротан с нотка на извинение в гласа.

Сония погледна към Регин. „Проклет да е. Това означава, че веднага ще трябва да кажа всичко на Висшите магове. Да се надяваме, че те ще ми простят, че първо съм се обърнала за съвет към Ротан“.

— Нови проблеми? — попита го тя.

— О, винаги има някакви проблеми — отвърна Регин, свивайки рамене.

— Що се отнася до тази отстъпничка… Аз съм съгласен с Регин — додаде Ротан. — Макар да не съм чак толкова песимистично настроен. Върховният повелител Болкан и Разпоредителят Оусън ще проявят повече изтънченост в методите на търсене, но те нямат проницателността, опита и ресурсите, с които разполагаме двамата с теб.

Сония го погледна.

— Как мога да проследя отстъпничката, когато нямам право да се движа из града без разрешение?

Ротан се усмихна.

— Не искай разрешение.

— Но те ще разберат, че съм душила наоколо или че не съм докладвала на Висшите магове, или дори, че съм говорила с Крадец и това само ще докаже, че всички онези хора, които твърдят, че не може да ми се вярва, са прави.

— Ако им доведеш отстъпничката, важните хора ще си затворят очите — каза Регин.

Тя скръсти ръце.

— Нямам намерение да рискувам работата на болниците само защото мога да направя нещо, което другите не могат.

— Лейди Винара и лечителите никога няма да позволят да затворят болниците — увери я Регин.

— Но могат да ми попречат да работя там — възрази Сония.

— Едва ли. Дори хулителите ти трябва да признаят, че това ще е чиста загуба на талант.

Тя го погледна за миг, след което извърна глава. Той се държеше твърде любезно, което подпали подозрения. Дали не се опитваше да я накара да се впусне в тайно преследване на отстъпничката, само за дая издаде по-късно? „Но с това няма да спечели нищо, освен жалкото удоволствие да наблюдава падението ми“.

— Когато дойде моментът да обясним какво сме правили, аз ще им кажа, че съм те съветвал и съм ти помагал — каза Ротан и погледна към Регин. — Убеден съм, че лорд Регин с удоволствие ще постъпи по същия начин.

— Разбира се. Ако желаете ще го направя писмено и ще се подпиша — в гласа на Регин се долавяше лек сарказъм. „Той знае, че аз все още не му вярвам“, помисли си тя и неочаквано изпита лека вина. При съвместната им работа, той не бе показал нито капчица непочтеност или опити за манипулация.

— Хората ще продължат да ти налагат ограничения, докато им позволяваш да го правят — каза й Ротан. — Досега не си им дала никакъв повод да не ти вярват. Това е, това е…

— Абсурдно — завърши Регин. — Не виждам Калън да иска позволение да обикаля града, нито пък вие изпращате лакеите си да следят всяка негова стъпка.

— Защото нямам лакеи — отвърна Сония. — Нито разполагам с време, за го правя сама.

— А ако имахте, щяхте ли да го направите? — попита Регин.

Тя го погледна с присвити очи.

— Вероятно.

Той повдигна вежди.

— Смятате ли го за опасен?

— Не — тя се намръщи и погледна през прозореца. — Не опасен. Но един ден неговата… неговата усърдност може да нанесе повече вреди от ползите.

— Както сега, например — каза Ротан. — Той те е усмирил и ограничил до такава степен, че да не можеш да вършиш онова, в което си най-добра — да намериш тази отстъпничка и да я изправиш пред Гилдията.

Сония гледаше през прозореца. Пред очите й се издигаше Университетът, а зад него се простираше градът, в който се намираше жената, използваща магия — най-вероятно за да убива.

— Нима да е като преди. Сери каза, че тя е възрастна, значи години наред е практикувала магията. Освен това той подозира, че тя е Ловецът на Крадци.

— В такъв случай трябва да я намерим още по-бързо — каза Регин. — Преди да се е прехвърлила от убийствата на престъпници към всеки, който й се изпречи на пътя.

Сония се сети за семейството на Сери и потрепери. „Може вече да го е направила“. Тя се извърна от прозореца и погледна към Регин и Ротан.

— Но ако открито се противопоставя на ограниченията ми, ще привлека вниманието и неодобрението на всички, преди да съм я намерила.

Ротан се усмихна.

— В такъв случай вината за това, че трябва да работим в тайна, не е само наша. Все пак няма нужда от ненужни рискове. Щом откриеш нещо, прати послания и на двама ни. В такъв случай, ако не можеш да се измъкнеш, единият от нас ще отиде да разследва.

Сония погледна към Регин, който кимна. Заля я вълна от облекчение. Това беше добър компромис. Но не идеалният. Скриването на информацията от Висшите магове щеше да й донесе начумерени погледи, но поне щеше да избегне риска да объркат всичко. Ала това означаваше, че Ротан и Регин също щяха да се сблъскат с неодобрението на Гилдията, когато се разбере, че и те са укрили информация.

„Да се надяваме, че Регин е прав и всичко ще ни се размине, когато установят, че в ръцете им е попаднала една заловена отстъпничка“.

— По-добре да си тръгвам — каза Регин. Той наведе главата си към Сония. — Ще бъдат готов да окажа помощ при първо поискване — после кимна на Ротан, който му върна жеста и Регин излезе от стаята.

Щом останаха сами, Сония седна и въздъхна. „Поне знам, че преследването ще се води от правилните хора — помисли си тя. — И без това имам толкова много поводи за притеснения, след като Лоркин замина за Сачака, а болниците са пълни с пристрастени към роета“.

— Изглеждаш ми уморена — каза Ротан и отиде до масичката, за да приготви суми и рака.

— Бях нощна смяна.

— Напоследък прекарваш много време в болниците.

Тя сви рамене.

— Така имам с какво да се занимавам. — После се изсмя рязко. — А сега ще съм дори още по-заета, след като ще трябва да събирам информация за отстъпничката за теб и Регин.

— Болниците могат и сами да се грижат за себе си — каза й той. После се приближи до нея и й подаде чаша с димяща рака. — А ние ще се грижим за теб.

Тя го погледна и повдигна изненадано вежди.

— Ти и Регин?

Той кимна.

— Нали ти казах: той се е превърнал в един здравомислещ млад мъж.

— Млад мъж? — Сония се изсмя. — Само в сравнение с теб, стари приятелю. Той е само с година-две по-млад от мен и има две пораснали дъщери.

— И така да е — отвърна през смях Ротан. — Онзи ученик, когото разби на Арената, ужасно много се е променил.

Сония погледна встрани.

— Трябваше да го направи, нали? Иначе щеше да стане много по-лошо — тя го погледна изпитателно. — Според теб може ли да му се доверим?

Той отвърна на погледа й със сериозно изражение на лицето.

— Така мисля. Той винаги е ценял почтеността на Дома му и семейството, както и на цялата Гилдия. Тя бе източникът на младежката му арогантност, а сега, като възрастен, го мотивира. Притеснява го това, че беззаконието се промъква навсякъде. Това е един от начините да оправи нещата. Има достатъчно здрав разум, за да разбере, че най-добрият начин за нас е да действаме заедно, тайно. Гилдията може и да не обърка нещата при залавянето на отстъпничката, но вероятността да го направи е голяма. Не можем да рискуваме.

— Сигурно си прав — Сония се намръщи. — И дано да не бъркаш за Регин, защото ако той иска да ми вгорчи живота, сега е най-подходящото време да го направи.