Преследвана

— То и миналия път не беше много лесно — изкриви устни тя.

— … като имаме предвид срещу какво се изправяме — продължи Деймиън. — Гарваните-демони са навсякъде. Снощи те атакуваха хората напосоки. Създаде се бъркотия и това ни помогна да се измъкнем незабелязано. Днес са организирани и са разположили съгледвачи навсякъде.

— Обхванали са целия периметър. И са два пъти повече от предишната охрана — отбеляза Дарий.

— Но пред общежитието нямаше нито един — възразих аз.

— Защото не ги интересува дали сме в безопасност. Задачата им е да следят никой да не влиза и да не напуска училището.

— Защо? — попитах отпаднало, без да спирам да масажирам слепоочията си. Болката в главата ми ставаше непоносима.

— Каквото и да са намислили, явно не искат връзка с останалия свят — отвърна Дарий.

— Чакай, това не означава ли, че тук не става дума само за завладяване на «Дома на нощта»? Може би ще опитат да превземат Висшия Съвет? — каза Афродита.

Явно говореше на мен, но понеже не намерих думите, които биха я успокоили, както сигурно очакваше от мен, си замълчах. Дарий отговори вместо мен.

— Може би, но още е рано да кажем със сигурност. — Ледената буря ще им помогне да изолират мястото. Електричеството в града не работи. Мобилните връзки са пред разпад. С изключение на няколко генератора, Тулса е извън строя — каза Деймиън.

— Питам се дали Висшият Съвет на Никс знае, че Шекина е убита — замисли се Дарий.

— Какво става, когато Висшата жрица на всички вампири умре? — погледнах към Деймиън.

Той сбърчи чело:

— Доколкото си спомням от часовете по социология на вампирите, Съветът на Никс се събира и избира нова Висша жрица. Това се случва един път на триста до петстотин години. Веднъж избрана, Висшата жрица управлява до края на живота си. Изборите са трудна и сериозна работа, особено ако са непредвидени, както е сега.

Веднага наострих уши.

— И вероятно Съветът ще бъде любопитен да разбере какво се е случило с Шекина и каква е причината за неочакваната й смърт.

— Естествено — кимна бавно Деймиън.

— И може би това е главната причина Калона да държи «Дома на нощта» изолиран — присви очи Афродита. — Не иска да привлича вниманието на Съвета.

— Или иска, за да представи Неферет като следващата Висша жрица, но в момента действа подмолно, за да са сигурни във вота на членовете му.

Настъпи мъртва тишина и всички ме погледнаха с ужас.

— Не бива да позволяваме това да се случи — разтревожи се Дарий.

— Няма да го позволим — казах решително и се замолих да стане чудо, за да изпълня обещанието си.

— Калона още ли твърди, че той е завърналият се на земята Еребус?

— Да — отговори Ерин.

— И въпреки че звучи глупаво, всички му вярват — добави Шоуни.

— Всъщност днес видяхте ли Калона? — попитах отново. — Имам предвид, след срещата ни, когато се завърнахме?

— Не — поклати глава Шоуни.

Погледнах към Ерин.

— Аз също не съм го виждала — отвърна тя.

— И аз — това беше Деймиън.

— Нито пък аз, не че плача за него — добави Афродита.

— Да, но може би, само вие не сте го видели — измърморих и преместих поглед от близначките към Деймиън. — Вече уточнихме, че Калона притежава магическа сила и я използва, за да подчини останалите. Тя действа дори и на нас, ако не го погледнем право в очите и не се преборим, колкото и да е мъчително, със силата му. В противен случай ще заиграем и ние по свирката му. Но за разлика от останалите, ние знаем, че той е зъл ангел. По дяволите, трябваше да видя как стиска гърлото на Дарий, за да спра да въздишам по него!

— Копелето те е душило? — извика Афродита. — Направо побеснявам. И, ало, кокошарникът, в случай че първия път сте пропуснали, моля да си го отбележите с червени букви: на мен магията на онзи крилат изрод, която ви кара да припадате по него, не ми влияе. Аз не го харесвам. Изобщо.

— Това е истина — потвърдих аз. — Забелязах го в лечебницата. Ти наистина не си запленена от него.

— От какво точно да се запленя? Той е един грамаден простак. И никога не е облечен добре. И още, изобщо не обичам птици. Защото да умреш от птичи грип е наистина гадно. Така че, не! Той наистина не ми влияе.

— Не мога да си обясня защо — замислих се на глас.

— Защото е не нормална — каза Шоуни.

— Откачалка в костюм от човешка кожа — добави Ерин.

— Ами ако просто съм супер интуитивна и мога да видя същността му зад готината външност? Това означава, че мога да видя какво се крие и зад вашата — каза Афродита.

— Знаете ли, че може и да е права? — развълнува се Деймиън. — Ние усетихме магнетичната му сила, но за разлика от другите хлапета, успяхме да й устоим, нали?

Всички кимнахме.

— Може да е, защото всички сме свързани със стихиите — физически и интуитивно — в много по-голяма степен от другите хлапета. Може би нашите екстрасензорни способности ни помагат да не се предадем пред Калона.

— Червените хлапета казаха, че не са се влюбили в него, също като Афродита — казах аз. — А те всички притежават специални психически способности.

— Виждам накъде биеш. И теорията пасва идеално, когато говорим за новаците, но какво ще кажеш за възрастните вампири? — попита Дарий.

— Може би и твоите психически способности се променят като нашите — замисли се Афродита. — Хлапетата говорят, че всички вампири могат да въздействат психически, но това не е истина, нали?

— Не е истина, въпреки че много от нас притежават силна интуиция — обясни Дарий.

— А ти притежаваш ли? — попитах аз.

Воинът се усмихна.

— Само когато се налага да защитавам тези, пред които съм положил клетва за вярност.

— Това означава, че все пак притежаваш силна интуиция — ентусиазира се Деймиън. — Добре, хайде да видим кой от останалите вампири в «Дома на нощта» има силно развита интуиция.

— Неферет — извикахме всички в един глас.

— Това го знаем, но тя вече е взела страната на Калона, затова в момента не можем да разчитаме на нея. Кой друг?

— Деймиън! Мисля, че си на прав път — казах аз.

Всички обърнаха погледи към мен, но аз гледах към новодошлите котки в стаята. Както винаги, Деймиън схвана веднага.

— Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия. Според мен те са най-интуитивните след Неферет.

— Следователно това, че котките им са тук, не е просто съвпадение — чукна се по главата Дарий.

— Те ни изпращат знак, за да ни покажат, че сме на прав път — каза Деймиън.

— Това е втората причина, поради която не можем да се измъкнем оттук тази нощ.

— Втората причина? — вдигна вежди Афродита.

— Първата е, че няма да мога да контролирам елементите достатъчно дълго, за да скрия всички от гарваните-демони — много съм уморена. А третата е, че ако Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия виждат истинската същност на Калона, може би ще ни помогнат да се отървем от него.

— Ох, каква лудница! Светът се разпада. Добре е в такъв момент човек да си попсува малко — обади се Афродита.

— Това, че светът се разпада, не е извинение за лошите ти навици — казах и усетих, че звуча назидателно, също като баба.

— Значи се разбрахме: оставаме тук още един ден. Зоуи трябва да се наспи, останалите — утре ще отидете на училище, както обикновено — разпореди се Дарий.

— Разбрахме се — кимнах аз и се приближих до Деймиън. — Ще можеш ли утре да се позавъртиш около Дракона и да разбереш дали е на наша страна?

— Ще намеря начин в часа по фехтовка.

— Кой има час по магии и ритуали при професор Анастасия?

Близначките вдигнаха ръце като прилежни ученички.

— Ще я проверите ли, момичета?

— Абсолютно — каза Ерин.

— Фасулска работа — добави Шоуни.

— Аз ще говоря с Ленобия — казах.

— А ние с Дарий ще разузнаем наоколо и ще проверим къде са се разположили гадните гарвани — предложи Афродита.

— Внимавай — казах тихо.

— Не се безпокой, ще внимавам — кимна ми Дарий.