Преследвана

Афродита й обърна гръб и замънка:

— Просто очаквах да знам, ако ще умираш. Това е всичко.

— Ха! — възкликнах от името на всички, които я гледаха с ням въпрос.

Тя въздъхна.

— Знаеш много добре, че имах две видения за твоята смърт, така че е съвсем естествено да знам, ако ти е дошъл краят. Най-малкото, трябваше да има някакъв знак. Но Никс не ми изпрати друго видение и предположих, че футболистчето е объркало нещата. Богинята не е очаквала той да се появи тук — тя изгледа злобно Хийт и поклати глава. — Какво си ти, за Бога? Изпълняваш някакви специални задачи или какво? Забрави ли, че миналия път, когато беше тук, за малко не те убиха?

— Да, но Зоуи ме спаси, затова реших, че ако нещата отново тръгнат на зле, тя пак ще се превърне в супер герой и всичко ще е наред — отвърна нещастно Хийт. Сладкото глуповато изражение беше изчезнало от лицето му и сега ми заприлича на хлапе, на което току-що са откраднали рождения ден. — Но не мислех, че ще стана причина гадните същества почти да убият Зоуи.

— А казват, че футболистите не мислели. И как стигна до това брилянтно умозаключение? — извъртя саркастично устни Афродита.

— Хайде, стига вече — намесих се аз. — Хийт, не си виновен ти, че за малко не умрях, а онзи гарван. Мислиш ли, че бих се забъркала в това по своя воля? Да не съм луда?

— Но аз… — започна той.

Аз го прекъснах:

— Хийт, дори и да не беше дошъл, все някога щях да подам глава навън. Гадното птицеподобно каза, че ме издирват, което означава, че рано или късно щяха да ме намерят и щеше да се наложи да се бия с тях. Точка по въпроса. И, Афродита, не е задължително да знаеш всичко само защото имаш видения. Понякога нещата се случват непредвидено. Набий си го в главата и стига с тази твоя злоба. Освен това тук не става дума само за гарваните-демони. Преди да ме нападне, той изглеждаше като Неферет.

— Какво? — ахна Деймиън. — Как може да е изглеждал като Неферет?

— Нямам представа, но се кълна, че когато погледнах нагоре, тя беше там. Усмивката й беше зловеща, направо ме побиха тръпки. Примигнах и когато погледнах отново, беше изчезнала, а на нейно място стоеше онзи гарван. Само това знам.

Знаех, че има още нещо, което трябва да си спомня от случилото се, но мозъкът ми се замъгли от болката и аз се отпуснах върху възглавницата, изтощена до смърт.

— Трябва да я върнем в «Дома на нощта» настоя Дарий.

— И да я хвърлим в лапите на Неферет? Не ми звучи много разумно — начумери се Хийт.

— Въпреки това тя трябва да е там — каза Дарий.

— Няма ли друг начин? — погледнах го аз.

— Не, ако искаш да живееш.

— Тогава трябва да я върнем в училището — заключи Деймиън.

— Страхотно, няма що! Да им я поднесем на тепсия, защото чудовищата и Неферет я искат точно там — извика Афродита.

Вгледах се в нея и разбрах, че зад злобната маска, която носеше като броня, се криеше искрена тревога за мен. Беше изплашена и не можех да я виня за това. Аз също се страхувах — за себе си и за приятелите си. По дяволите, страхувах се за целия скапан свят.

— Те ме искат там, но ме искат жива — казах тържествено. — Това означава, че преди да ми направят нещо друго, първо ще ме излекуват.

— Нали не си забравила, че лечителят в «Дома на нощта» се нарича Неферет — попита Деймиън.

— Разбира се, че не съм — подразних се аз. — Просто се надявам, че Калона ще запази живота ми.

— Ами ако ти направят нещо ужасно, след като те излекуват — прошепна Афродита.

— Тогава ще се наложи да дойдете и да ме спасите — отвърнах.

— Ъ-ъ… Зоуи — заекна Деймиън. — Говориш така, сякаш се каниш да се върнеш там сама. Тая няма да стане.

— Да, няма начин — добави Ерин.

— Няма да те оставим — долетя като ехо гласът на Шоуни.

— Ние сме с теб. — Това беше Джак.

— Точно така. Няма да се делим — каза Стиви Рей. — Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.

— Не можем всички да се върнем там — разкъса единството Ерик.

— Виж, Ерик — подсмихна се Афродита, — всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата са сериозни.

Ерик се направи, че не я чува. Погледна ме и аз забелязах, че отново, за пореден път, е бръкнал в торбата с номерата си и е извадил маската на непознат. Взрях се внимателно в него, но не открих и грам от момчето, което само преди час ме бе пожелало толкова силно, че страстта му ме бе изплашила. Но също така нямаше и следа от онзи ревнив неандерталец, който искаше да насини задника на Хийт и да ме командва като куче. Беше прикрил и двете версии на себе си толкова успешно, че започнах да се питам кой, по дяволите, е истинският Ерик.

— Стиви Рей не може да се върне с теб. Ако отиде, кой ще остане да наглежда червените хлапета? Афродита също не може да дойде. Тя е човек и, колкото и да ми се ще някой да я изяде, предполагам, че ти и Никс предпочитате да я запазите цяла.

— Преди този фукльо да изтърси още нещо, искам да ти заявя, че идвам с теб, каквото и да става — каза Хийт.

Ерик дори не мигна:

— Иди и тъпият ти задник ще бъде излапан дори по-бързо от този на Афродита. А като добавка, вероятно и Зоуи ще бъде убита, този път, наистина. За нея няма спор, тя трябва да се върне, защото иначе ще умре, но мисля, че единствено Дарий трябва да отиде с нея. Всеки друг поема огромен риск. Ще бъде затворен в «Дома на нощта» и вероятно убит.

Залата гръмна от възмущение при лишеното от нормални емоции изказване на Ерик.

— Приятели… приятели — опитах се да ги надвикам, но не ми бяха останали сили.

— Тишина! — заповяда Дарий и всички най-после замлъкнаха.

— Благодаря — усмихнах му се аз, после се обърнах към другите. — Мисля, че Ерик е прав. Всеки, завърнал се с мен, ще бъде в опасност, а аз не искам да ви губя.

— Няма ли да сте по-силни, ако сте заедно? — попита Хийт.

— Да, по-силни ще сме — отговори Деймиън.

— Така си и мислех — кимна на себе си Хийт. — Защо тогава онези, които са в специални отношения с природните стихии, не отидат със Зоуи?

— Ние го наричаме връзка — обясни Деймиън. — Но иначе съм напълно съгласен с теб. Трябва да запазим кръга цял.

— Няма начин — възрази Дарий. — Стиви Рей трябва да остане с червените хлапета. Ако я затворят в училището или пък я убият, сигурни ли сме, че присъствието на Ерик като единствен, преминал през Промяната вампир, ще е достатъчно, за да ги държи в добро здраве и под контрол? В случай че никой, освен мен и Зоуи не е забелязал, държа да ви обърна внимание, че Крамиша не беше в състояние да се контролира около Хийт. Ако Стиви Рей не е тук, ефектът може да е катастрофален. Както виждате, кръгът не може да остане цял.

— Чакай, може и да може — замисли се Афродита.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Ами, аз вече не мога да представлявам земята. Стиви Рей се промени и връзката между нея и природната стихия се възстанови. Всички видяхте, че когато се опитах да я заместя отново, елементът се ядоса и едва не ме уби.

Кимнах и си спомних колко се разстрои Афродита, когато реши, че Никс се е отказала от нея, макар че всъщност не беше. Но оттогава тя вече не можеше да призовава земята.

— Но Зоуи може да призове земята, както може да призове всеки от петте елемента — продължи Афродита. — Нали така?

Кимнах отново.

— И аз току-що призовах духа без никакъв проблем. Защо тогава да не опитаме да променим позициите си? Зоуи да представлява земята, а аз да призова духа? Направихме го само преди няколко минути и се получи. И докато Зоуи е с нас, за да насочи духа към мен, няма причина да не се получи отново.

— Така ще можете да затворите кръга без мен — каза Стиви Рей. — Зо, много ми се иска да дойда с вас, но Дарий е прав. Не мога да поема този риск, трябва да държа под око моите хлапета.

— Има още една причина, поради която не можете да се върнете със Зоуи, и мисля, че всички забравяте за нея — заговори Дарий. — Неферет, а сигурно и Калона, могат да четат мислите ви. Което означава, че ще научат всичко за червените хлапета и за нашия спасителен рай тук, под земята.