Краят на империята

Две години след като Кеа изстреля първия кораб, бяха открити седем интелигентни хуманоидни и нехуманоидни раси. Три от тях се бяха развили достатъчно, за да имат междупланетни кораби. Никоя нямаше звезден двигател. Щяха да ги получат. По условия на Кеа Ричардс.

Разузнавателната агенция на Ричардс тревожно докладва, че се носели невероятни слухове за това какво става на Ганимед. Кеа въздъхна — никоя тайна не можеше да бъде опазена вечно. Твърде много хора на Ганимед — въпреки предпазните мерки — бяха видели потеглящите звездни кораби. Слухове обикаляха баровете. Беше време за следващия етап.

В известната с дискретността си провинция Ливония бе основана нова компания. „Клайв, Анон“. Предметът на дейността бе максимално обобщаващ, та новата компания можеше да се занимава с всичко — от бояджийство и танцувални обувки до тераформиране на Слънцето. Тъй като ливонийските закони го позволяваха, в документите за собственост на компанията се споменаваше само едно име и то бе на местния жител Якоб Корленд. Същият получи солиден хонорар, за да позволи да използват личните му данни, след което забрави за случката — това вероятно бе петият комплект документи, който подписваше през този ден. Но това бе последният случай, в който компанията действаше анонимно.

Медиите получиха покана за участие в пресконференция, на която Кеа Ричардс щеше да направи голямо съобщение. Пресконференцията щеше да се състои в полуизоставения космопорт на Лонг Айланд, Ню Йорк. Беше обявена и друга пресконференция. На Марс, в космопорта на Кейпът Сити. Там също Кеа Ричардс щял да направи грандиозно съобщение. И двете пресконференции бяха в един и същи ден, само с два земни часа разлика. Никой не обърна внимание на очевидната грешка. Двете пресконференции се радваха на умерен интерес и бяха посетени от едва една десета от журналистите, заявили участие.

Оказа се обаче, че Кеа е присъствал и на двете пресконференции. Нещо повече, тъй като извади късмет да получи незабавно разрешение за излитане, наложи му се да чака цял час пристигането на журналистите в Кейпът Сити. Изявлението му бе съвсем кратко. Неговата изследователска компания успяла да направи сериозни подобрения в звездния двигател, благодарение на които — по мнение на юристите — това по същество било съвсем ново изобретение. Над хиляда заявления за патенти били подадени в офисите в Хага, на Марс и на Земята. Опитите да се откраднат тези патенти щели да бъдат пресичани със строги съдебни мерки.

След като Кеа приключи с изявлението си, около Марс петнайсет кораба очакваха заповед на ниска орбита. Всеки от тях носеше товар, какъвто нито един човек досега не бе виждал. Непознати минерали. Скъпоценни камъни. Херметически затворени растения от далечни светове. В два от случаите заедно с хората се приземиха и извънземни от непознат вид.

Кеа бе предложил на човечеството звездите, но на определена цена. Новите, подобрени двигатели нямаше да се продават, нито да се отдават под наем. Всички транспортни услуги щяха да се извършват единствено и само от компанията „Клайв, Анон“. След тези новини светът направо полудя и всички се опитваха да се доберат до Кеа Ричардс.

Той се прибра на Ганимед и се скри дълбоко в бункера си. Намираше се на голяма дълбочина под имението му. Тук би могъл да преживее всякаква атака, дори от пряко попадение на водородна бомба. Сега вече можеше да проследи събитията и да се забавлява. Всеки искаше да се качи на неговите кораби. Беше изработен гигантски списък на чакащите, въпреки цената на услугата.

Неговите конкуренти не можеха по никакъв начин да издържат на подобна надпревара. Все едно Ричардс току-що бе обявил откриването на парната машина, докато съперниците му още предлагат велосипеди. Въпреки това компанията бе засипана от съдебни искове. Адвокатите трябваше да запретнат ръкави.

Чрез своите правни съветници Ричардс отправи ново послание. Обяви, че, разбира се, не носи вина за нищо, но е готов да се уповава на мъдростта и справедливостта на съдилищата. За съжаление междувременно ще се наложи да преустанови транспортните полети до всеки град, област, страна или свят, където към него са предявени съдебни дирения.

Това незабавно му спечели поддръжници. Повечето от тях идеха от компании, които зависеха от постоянния транспорт на стоки. Всички негови конкуренти в транспортния бизнес обаче скоро просто престанаха да съществуват.

Сега дойде време на сцената да излезе тежката артилерия. Самите правителства. Те виждаха в Кеа Ричардс заплаха. Поискаха да сподели знанията си за тази чудна машина с всички останали, заради доброто на човечеството. Ричардс отказа. Човечеството, заяви той, ще печели достатъчно добре и от „Клайв, Анон“. Бяха издадени заповеди за арестуването му. Една от тях дойде от незабележимата провинция Рус, друга от Синалоа, все места, където с пари и власт можеше да се купи всичко. Адвокатите на Кеа информираха съдилищата, че Кеа не възнамерява при никакви обстоятелства да се яви там, тъй като не биха могли да гарантират живота му.

Добре тогава, ще бъде арестуван на Ганимед и екстрадиран. Неизвестна организация била готова да предостави свои въоръжени части. На този етап бесовете, погнали Кеа, установиха, че кредитите, инвестирани от него в ганимедските политици, са били похарчени добре. Политиците заявиха поддръжката си за Ричардс и той остана на свобода. В капана — поне засега — на малкия Ганимед. Но какво от това, след като имаше достъп до своите кораби, а чрез тях до всяка точка на галактиката. И на много други галактики.

Правителствата предприеха следващата стъпка. Предложиха конфискация на корабите му. Някой посочи, че няма да е никак лесно да бъде пленен кораб, който надхвърля по параметри всички използвани понастоящем летателни средства. И как, по-точно, предлагаха да бъде извършено това в открития космос? Постепенно бюрократите бяха принудени да се съгласят, че „Спри, в името на закона“ изглежда малко нелепо между планетите, а какво остава между звездите. Носеше се слух, че някой ги е подпомогнал финансово да вземат подобно решение.

Появи се ново предложение — да въоръжат корабите на отделните държави. Думата отново взеха адвокатите на Ричардс. Те припомниха, че според международното право никой не може да извършва военни действия и изследвания в космоса. Второ, и което бе по-важно, корабите на Кеа вече бяха въоръжени. Това беше факт — Кеа бе закупил няколко малки лунни шлепа, беше ги оборудвал с АМ2 двигатели, бе поставил в носовете им бойни глави и дистанционни детонатори и бе адаптирал за управлението им стандартни роботи от комерсиалните линии. Всеки от неговите звездни кораби получи по една от тези гигантски ракети. Сега вече те бяха оборудвани със зъби като акули. Освен това звездолетите получиха зенитни оръдия, монтирани в товарните хангари.

Какво пък — не се предаваха противниците — корабите му ще бъдат арестувани, когато се приземят на планетите. Адвокатите на компанията припомниха хладно, че ако в някой град бъде издадена подобна заповед за арест, той и областта му мигновено ще влязат в черния списък. Всяка употреба на сила ще доведе до печални резултати. Усилията да се заобиколи законът пък щяха сами по себе си да се сметнат за противозаконен акт. На силата щеше да бъде отговорено със сила. Възцари се неспокоен мир. Той бе подпомогнат и от слуховете, че звездолетите на Ричардс били минирани и при опит за похищение щели да се взривят.

Изглежда обаче имаше и такива, които не вярваха. Защото, докато един от корабите на Ричардс очакваше разрешение да стартира от космопорт Иксион — на най-развития свят на Алфа Кентавър, — корабът, космопортът, както и част от града внезапно изчезнаха, погълнати от страховита експлозия. Враговете на Ричардс веднага опитаха да се възползват от това — ето, двигателите му са несигурни и употребата им трябва да бъде забранена, а самият Кеа — изправен пред съда. Кеа бе разтревожен не на шега, но в този момент се появи аматьор радиолюбител с интересен запис на разговор между кораба и диспечерската кула. По време на разговора се чуваха викове, възгласи, възражения, накрая изстрели и после тишина. Критиците получиха поредния си урок. Но това бе предупреждение и за Кеа.