Небесните господари

Човекът зад бюрото остави чашата, от която отпиваше и каза жизнерадостно:

— Това да не е новото земно червейче, войн Танит?

Танит я бутна напред.

— Точно то е.

Мъжът огледа Джан отгоре до долу със същия бавен поглед като човека в сектора за обеззаразяване. Този път тя поне не беше гола, но очите му като че ли лесно проникваха до тялото й и кожата й настръхна по същия начин.

— Ей, Бени — каза мъжът. — Заведи ги при шефа.

Един от мъжете стана от скамейката и им кимна да го последват. Джан забеляза, че единственото му оръжие е малка тояга, окачена на широкия кожен колан. Той ги преведе през къс коридор, после влязоха в обширна стая, замъглена от ароматен дим. По стените висяха парчета плат с груби рисунки. Големи възглавници заемаха значителна част от пода. Облегнат на купчина възглавници, в средата на стаята седеше най-дебелият мъж, който Джан беше виждала. Всъщност той беше единственият затлъстял човек, когото бе срещала досега, сред хората от Минерва нямаше такива. На око премери, че този тежи към двеста и петдесет фунта 1. Дрехата му беше от едно парче плат, украсен с цветни фигури, и не можеше да скрие големите гънки мазнина около гръдния кош, корема и бедрата му. А вратът му беше толкова плувнал в лой, че човекът като че ли изобщо нямаше брадичка.

Но не само той представляваше необичайна гледка в стаята. Зад дебелия мъж беше коленичила млада жена, която внимателно масажираше огромния му врат. Отпърво на Джан й се стори, че е напълно гола. Но после видя някаква тясна препаска на слабините й, нищо повече от няколко ивички кожа. Голотата на момичето и раболепното изражение, с което прислужваше на дебелака, накараха Джан да се засрами заради нея, но и да се отврати.

— Аха, амазонка! — възкликна дебелакът с дълбокия си глас, щом Танит я бутна напред. — Какво малко сочно парченце!

На Джан й мина през ума ужасната мисъл, че той ще накара и нея да се съблече, но дебелакът само се засмя и каза на Танит:

— От тази ще стане страхотна стъклоходка. Има ли и други амазонки за продажба?

Танит обясни какво се е случило. Дебелакът изхъмка съжалително, после бръкна под една възглавница и извади малка кожена кесийка, раздруса я и тя зазвъня метално.

— Парите ти, както се уговорихме, войнико — каза той и подхвърли кесийката на Танит. — Можеш да си вървиш вече.

Танит пъхна кесийката в по-голяма, увиснала от колана му, без да провери съдържанието й.

— Благодаря Ви, Гилдмайстор — каза той и бързо излезе от стаята.

Джан съжали, че той си отиде. Макар че той бе я пленил, беше по някакъв начин връзка с предишния й живот. Тя погледна неспокойно дебелия мъж, който взе дървен уред от паницата пред себе си и го засмука. Джан се изуми от дима, излизащ от другия край на уреда.

— И тъй, амазонке — каза той, — надявам се да харесаш положението си и да не проявяваш неподчинение. Предполагам, обяснили са ти последствията от такова поведение?

Джан кимна, опитвайки се да изглежда покорна.

— Добре. Ако се съди по вида ти, ще бъдеш ценен работник. Ще ми бъде неприятно да те загубя прекалено бързо. И внимавай, подчинявай се на този от моите роби, който те вземе. Само да чуя, че правиш някоя глупост от онези, на които си свикнала в Минерва, и ще заповядам да те набият с камшик. Сега живееш в мъжки свят, амазонке. Тук на жените не им се чува гласът.

Той изведнъж се разсмя.

— Не че моята покойна съпруга някога се примири с този житейски факт.

Другият мъж също се изсмя, но веднага млъкна, щом сериозното изражение се върна на дебелото лице.

— Хъм, струва ми се, че такава сочна малка мръвка може да създаде неприятности между робите. Бени, като я заведеш при тях, по-добре остани и виж дали ще се разберат кой да я вземе. Опитай се да измислиш нещо, за да няма търкания.

— Разбрано, шефе.

На Джан и се прииска да се бе върнала в клетката заедно с другите жени. Изобщо не смяташе да стане плътска собственост на някой подобен на животно роб. Нямаше друг избор, освен да се защити, а това рано или късно щеше да свърши с нейната смърт. Колкото по-скоро намереше начин да постави бомбата, толкова по-добре.

Дебелакът пак се пресегна към паницата, от която взе уреда за пушене. Този път вдигна малък метален прът със звездичка на края. Звездичката беше нажежена до червено. Той въздъхна.

— Страхувам се, че трябва да се занимаем и с тази дребна неприятност, преди да слезеш долу, амазонке. Хайде сега, ела по-наблизо и коленичи.

Джан веднага разбра какво иска да й направи, макар и да не знаеше точно къде. Тя инстинктивно се дръпна назад. Незабавно могъща ръка я сграбчи за врата и я обездвижи напълно. Дебелакът поклати глава, от движението цялата мазнина по врата му се разклати гадно. Той каза тъжно:

— Момиче, никога повече не проявявай неподчинение. Но ти си тук съвсем отскоро и ще бъда снизходителен. Бени, ако обичаш, само едно леко докосване с твоята наказателна палка.

Преди Джан да разбере какво става, видя с ъгълчето на окото си как мъжът допира върха на палката до дясната й ръка. Веднага й се наложи да открие, че това не е никаква палка. Всяка нервна клетка в тялото й избухна в пламъци. Не вярваше, че Майката богиня може да допусне такава мъка в света. Закрещя…

Болката изчезна, а тя се намери на колене, повръщаше стомашните си сокове. Беше изпразнила и пикочния си мехур, но след тази болка нищо нямаше значение. И когато Бени я довлече по-близо до дебелака, за да допре светещата звезда на клеймото до дясната й буза, тя не издаде звук. Само гледаше в празните очи на момичето, което не спираше да разтрива врата на дебелака, дори по време на заклеймяването. Джан вече не я презираше. За да не допрат пак до тялото й тази черна палка, в момента беше готова да заеме мястото на момичето и да прави същото.

Дебелакът остави металния прът в паницата и каза:

— Вече носиш робския знак. Завинаги. Като нея. Виж я.

Той посочи лицето на голото момиче. Джан чак сега забеляза малката черна звездичка на дясната й буза. Помисли си, че изглежда доста красиво.

— Можеш да влизаш и да се движиш само в онези части на Небесния господар, които са маркирани със същите черни звезди — продължи мъжът. — Ако те намерят извън очертанията им, веднага ще бъдеш изхвърлена от Небесния господар. Нали ме разбра, амазонке?

Тя бързо потвърди, за да не го разсърди отново.

— Добре. Бени, сега я заведи при другите роби.

Докато Бени й помагаше да стане, дебелакът добави:

— Надявам се да се окажеш чиста, тогава ще се опознаем много, много по-добре. Ще ти хареса ли?

Джан преглътна и каза:

— Да. Ще ми хареса.

Момичето за първи път прояви някаква реакция, като се намръщи. Дебелакът се засмя и им махна да тръгват. Бени бързо изведе Джан. Тя погледна надолу и с облекчение видя черната палка отново окачена на колана му.

Той я отведе в много тесен коридор, повече приличащ на тунел, лошо осветен и смрадлив. Джан трябваше да се навежда, за да не си удари главата в тавана. Не бяха вървели много и пред тях застана огромен плъх. Гледаше ги без никаква проява на страх и когато Джан го доближи само на няколко стъпки, внезапно изчезна в дупка на пода.

Най-накрая тунелът се разшири, вече беше по-добре осветен. Стигаше до нещо като кръстопът на коридори, водещи на различни страни. Един слизаше право надолу. От него се носеха звуци на продрани мъжки гласове и страховити кухненски миризми.

— Хайде, слизай — заповяда Бени, сочейки стълбата в тунела. Джан се подчини и Бени я последва. След малко стълбата се показа от тавана на тясна, но много дълга стая. Джан се поколеба и огледа лицата, всички я бяха зяпнали. Когато тя се появи, настъпи тишина, но после някакъв мъж се провикна:

— Не се стеснявай, сладурче! Слизай тука!

Избухна смях, последван от подвиквания и мяукане. Джан се опита да се върне, но Бени здраво я ритна по главата с тока на обувката си и тя по принуда прелетя остатъка от пътя.