Небесните господари

— Ще ти бъде ли прекалено тежко, ако поговорим за случилото се?

Тя поклати глава отрицателно.

— И аз бих искала.

— Разкажи ми най-напред за Минерва. Да си призная, не съм наясно как се е развивала напоследък. Познавам само историческите й корени. Учудих се, че още говорите основния вариант на Американо. Бих могъл и да предположа, че сте създали собствен феминистки език досега.

Тя се намръщи. Казаното от него й се струваше почти безсмислено. Но през следващите месеци това щеше да стане нещо съвсем привично.

— Историческите корени на Минерва ли?… Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш ли какво е било началото на Минерва?

— Разбира се, че знам. След като Майката богиня наказала Древните мъже за злото, сторено на тази земя, тя създала Минерва, та жените да бъдат истински свободни.

Майлоу само я гледаше, после каза тихо:

— Исусе Христе…

— Кой?

— Няма значение. Друг път ще ти кажа. Виж сега, нямахте ли никакви исторически книги в този ваш град?

— Книги ли? — каза тя недоумяващо.

Той въздъхна.

— Да, да, само се надявах. Гъбичките би трябвало отдавна да са им видели сметката. Но какво е станало с другите видове записи? С електрониката? С компютрите? Нали имахте някакви компютри там долу?

— Не знам какво е компютър, но там, долу, не допускахме злите измислици на Мъжа.

— Значи не знаеш нищо за нищо — той изумено разтърси глава. — Господи, ти си по-невинна даже отколкото изглеждаш.

Не беше сигурна, но й се стори, че той току-що я бе обидил.

— А ти как си представяш началото на Минерва? — попита го тя раздразнено.

— Не си представям. Зная. Била е държава в древна Америка. По-точно, една от основните държави, на които се разпаднала Америка в периода непосредствено преди Генетичните войни. Чувала ли си поне за Генетичните войни?

— Естествено.

— Но никога досега не си чувала за Съединените американски щати?

Тя си призна невежеството.

— Америка — започна той обясненията си — някога била велика империя. Заедно с друга голяма империя — Съветския съюз, тя създала могъщ съюз — Американо-съветския, който на практика управлявал целия свят повече от петдесет години през двадесет и първия век. — Той спря и я погледна. — Разбра ли нещо?

— Не — каза тя искрено.

Той пак въздъхна, но продължи.

— Ами Съюзът накрая се разпаднал и двете империи започнали да се раздробяват на множество независими държави. Минерва била една от тях и при това доста голяма. В нея имало по-малка държава, населена само с жени, но Минерва като цяло допускала и мъжко население. Обаче мъжете могли да станат нейни граждани, само ако приемели определени условия — да подложат на цялостни генетични изменения телата и мозъците си. Този генетичен „ремонт“ водел до смекчаване, ако не до пълно изчезване, на някои нежелани мъжки особености. Една от промените ги направила по-дребни, а жените от Минерва пък били изменени с по-големи размери. И така с един удар, естественото физическо превъзходство на мъжете, а то било първичната причина за обичайната експлоатация и потисничество спрямо жените в историята, било премах…

Той млъкна. Джан се прозяваше. Майлоу каза:

— Не те ли интересува как е била създадена Минерва?

— Минерва изобщо не е била създадена така. Говориш глупости.

— Но приказките за Майката богиня, която създала Минерва, не са глупости, щом вярваш в тях, нали? — попита той усмихнато.

— Разбира се, не са.

— Щом е така, ако Майката богиня е създала Минерва, за да бъдат жените истински свободни, как ще ми обясниш това? — Той махна с ръка към околните предмети. — Стотици години Минерва заедно с всички други земни общности по целия свят, е зависела напълно от волята на Небесните господари. Не бих нарекъл това свобода. Вашата богиня добре ви е измамила.

— Тя не е нашата богиня — каза Джан ядосано. — Тя е единствената, истинска Майка богиня, създателка на всичко съществуващо. Тя не е дала абсолютна свобода на Минерва. Тя оставила Небесните господари като символ на Мъжкото зло, тъй че никога да не сме безгрижни при неговата опасност.

— Ама че символ — измърмори Майлоу. — Вчера направо стъпка града ви в калта.

Тя примигна.

— Не е нужно да ми припомняш.

— Съжалявам, опитвам се само да се обоснова. Вашата Майка богиня като че ли е прибягнала до ненужни крайности, за да покаже колко зъл е мъжът. Предполагам, че малцина са оцелели.

Джан наведе глава.

— Не — каза тя с прекършен глас. — Аз съм единствената. Искам да кажа, единствената жена. На кораба има и четирима мъже от Минерва…

Тя скри лице в ръцете си и зарида. Майлоу търпеливо изчака, после продължи:

— Не можеш да бъдеш сигурна, че си единствената оцеляла жена от твоя град. Небесните войни не са непогрешими. Доста вероятно е да са пропуснали мнозина, претърсвайки развалините.

Тя свали ръце и се вторачи в него.

— Наистина ли го мислиш? — попита тя умолително.

— Смятам, че има достатъчно голяма вероятност. И още нещо трябва да помниш — вашата Минерва не беше единствена по рода си.

Тя съвсем се обърка.

— За какво говориш?

— И това ли не знаеш? Минерва не е само една. Аз поне зная още един град под владичеството на Небесния господар. Голям е почти колкото вашия. Той също се нарича Минерва и е само на четвърт ден полет на изток. Чувал съм и за други общности като Минерва.

Той се отпусна назад на стола си и се усмихна на невярващото лице на Джан.

— Сама виждаш, не си толкова самотна, колкото си мислиш.

Глава девета

Общата тоалетна изглеждаше не по-добре, отколкото Майлоу я описа. Продълговато смърдящо помещение с редици мръсни умивалници, писоари и клекала в ниши без врати. За късмет, когато тя влезе, вътре имаше само един човек — жена, показваща се от нишата. Тя изгледа Джан с трудно разбираемо изражение.

Щом тя излезе, Джан се вмъкна в една от нишите. Беше нервна и се надяваше Майлоу да спази обещанието си, че ще стои пред входа на тоалетната. Каза му, че не иска нито един мъж да я вижда гола (което си беше вярно), но имаше и друга причина — искаше да извади от себе си запалителната бомба.

Просто вече не можеше да понася това нещо. Причиняваше й прекалено много неудобства.

Тя бързо съблече торбестата дреха и измъкна бомбата, чувствайки се уязвима и беззащитна. После клекна, за да облекчи червата си, махна плата от бомбата и я разгледа. Докато беше в нея, усещаше я огромна, но сега, върху дланта на ръката й, изглеждаше смешно малка за целта, за която беше направена. Джан въздъхна и я пусна в един от многобройните джобове на дрехата.

Безпокоеше се за съдбата си в Небесния господар, но поне духът й се съживи малко. Казаното от Майлоу за другите като Минерва сякаш промени всичко. Отначало не можа да му повярва. Струваше й се невероятно, че никой от нейната Минерва не е знаел за подобните й общности, но обяснението на Майлоу я убеди.

— Казах ти вече, първоначалната Минерва е обхващала твърде обширна територия. Щом пустошта започнала да се разпростира, и Минерва споделила съдбата на останалите държави — раздробила се на различни части, които загубили връзка една с друга. Нали вие от Минерва сте отрекли употребата на „зли“ изобретения като радиото, тъй като общуването между отделните ви общности трябва да е секнало преди цели епохи.

Мисълта, че някъде има друга Минерва, макар и населена с непознати, подкрепяше духа й. Някак ще се добере до нея… някога. Но най-напред трябва да се справи с простичката задача за унищожаването на „Господаря Панглот“, пък и да остане жива, за да я изпълни.

До клекалото от пода се подаваше някакъв олющен лост. Тя го дръпна, очаквайки струя вода. Но вместо това се чу съскане. Тя предположи, че лостът задейства въздушна помпа, която засмуква отпадъците и несъмнено ги изхвърля надолу към земята.

Бързешком се облече и излезе от нишата. В тоалетната все още нямаше никой. Отиде при една от зацапаните мивки и завъртя кранчето. Появи се тъничка струйка кафеникава вода. Майлоу й беше казал, че водата не достига във въздушния кораб и затова се разпределя строго. С тази вода можеше само да се измие. Мечтаеше си за още един душ, защото, както я предупреди Танит, бялата течност раздразни кожата й. Но трябваше да се задоволи само да поизмие лицето и ръцете си.