Нищо друго освен истината

— Той е бащата. Казала му е, че е бременна. Щяла е да го изнудва.

„Добре“, помисли си Харди. Няма да се наложи да нарушава клетвата си за мълчание, дадена на Джеф Елиът. Глицки сам бе стигнал до този извод.

— Разумно предположение — кротко се обади адвокатът.

— Изчакал е да се увери, че Рон е отвел децата на училище, поразходил се е…

Но Харди поклати глава.

— Защо не? — попита лейтенантът.

— Не. Не собственоръчно. Обадил се е на Торн. А Торн — на някого от хората си.

Глицки погледна факса.

— Във всеки случай не от собствения си клетъчен телефон.

— По дяволите — изрече Харди. — Защо винаги е заплетено?

— Това е едно от основните правила. Но защо смяташ, че ако Кери се бе обадил на Торн, щеше да е по-просто?

— Копелето е много ловко, Ейб. — И му разказа за дипляните, отпечатани преди отравянето с МТБЕ, за обясненията на Торн по случая.

Глицки се наслаждаваше на разказа му. Целият в слух, седеше облегнат на стола си със събрани пред устните длани. Щом Харди свърши, той заговори:

— Значи тези терористи, които са се опитали да хвърлят вината върху Торн, по някакъв начин са допуснали, че колежката на Джеф Елиът ще се отбие случайно в неделя следобед и ще намери листовките в коридора? — Глицки едва не се усмихна. — И това ако не са локуми, наречи ме циник.

— И ние си помислихме същото. Джеф и аз. — Харди се придвижи напред, опря ръце на бюрото помежду им и заговори настойчиво: — Ейб, ако свържеш Торн с шайката, изляла МТБЕ, ще спечелиш.

— Така де. Бе как не ми дойде на ума!

— Бас държа, че ти е дошло. Но виж как ще е най-добре. Торн е авторът на тези листовки, навярно ги е написал в апартамента си. Така че издействай заповед и накарай някого да претърси жилището му. Ако намериш някакви книжа или компютърен файл, ще изясниш поне едно от убийствата, а може би две или три.

Глицки наведе глава на една страна, цял слух.

— Слушам те. Какво ще рече две или три?

— Говорил е с Грифин в сутринта на убийството. Грифиновото.

— Кой? Торн ли?

Кимване.

— Сигурен ли си?

Харди му обясни как е разчел бележките на Грифин, че срещата с Торн е била един от последните записи на пети октомври, в осем и половина сутринта.

— Било е същия ден, Ейб, не се съмнявай. И ето нещо, което ще ти хареса: Елиът смята, че Торн чрез СКО по някакъв начин субсидира благородния кандидат за губернатор Деймън Кери.

— Как?

— Никой не знае, но ако наистина има такова нещо, то свързва калташките номера с Деймън Кери, който толкова ни се хареса снощи, а още повече тази сутрин.

Глицки все още седеше облегнат и размишляваше.

— Торн е изтрил компютърните си файлове, Диз. Ако не веднага, то със сигурност сега, след разговора си с теб и Елиът.

— Добре. Но все пак в кофите за боклук може и да се намери разпечатка.

— Зная, зная. — Глицки се приведе напред и взе да размества книжата по бюрото си. Изрече почти на себе си: — Обаче нямам свободни следователи.

Най-после отвори бюрото си и извади лист, в който Харди разпозна непопълнена бланка за заповеди. Взе химикалка от средното чекмедже на писалището си.

— Добре — промълви, докато пишеше. — Разполагаме с листовките. Със записките на Грифин от последния му ден. Така. Я ми помогни малко. Какво още търсим?

Харди помисли за миг.

— Уликата, свързваща го с Кери. Валънс. Разписки, разпечатки от телефонните разговори на Торн, каквото и да е.

— Ще са ми нужни много сериозни веществени доказателства, за да проникна по-близо до Кери. Необходимо ми е повече от един телефонен разговор, за който той е забравил.

— Може би да вземеш ДНК от него и да я сравниш с бебето на Брий?

— Ако не го изберат, ще са нужни месец и половина, а ако го изберат — няма да стане никога. Пък дори и той да е бащата, никой не е дал показания за присъствието му в жилището на Брий през онази сутрин. — Белегът върху устните на Ейб изпъкна. Поклати безизходно глава: — Дори и за обикновен простосмъртен, да не говорим за нашия обичан политик, изобщо няма повод за обвинение.

— Дори и за подвеждане под отговорност — съгласи се Харди.

— Добре тогава — обади се стратегът у Глицки. — Заемаме се с Торн и изстискваме всичко от тази възможност. Ти си говорил с него. Сещаш ли се за още нещо, свързано с него?

— Моята къща.

Лейтенантът пресрещна погледа на Харди и мрачно поклати глава. За успокоение на приятеля си се престори, че вписва и това.

— Ще проверя в отдела по пожарите. Друго?

Харди почовърка мозъка си, но така и не измисли нищо.

— Нищо, Ейб. — Въздъхна. — О, само дето открих къде Карл Грифин си е давал прането.

— Майтап ли си правиш? — намръщи се Глицки. — През целия си живот Карл не е стъпвал в химическо чистене.

След като Глицки отиде да се опита да издейства подпис за заповедта си, Харди преписа останалите телефонни номера срещу имената „М. Демпси“, после се облегна замислено. На излизане Глицки бе затворил вратата и в тясната кабинка Харди имаше възможност да поработи, без да се разсейва, а определено се нуждаеше от съсредоточаване.

Като че ли всеки получен отговор повдигаше нов въпрос. Колко хубаво, помисли си, че Глицки бе открил сутрешния продължителен разговор на Брий с Кери в деня на смъртта й. Но нещо в тази информация не му даваше мира, ето и сега. Върху копията му от Грифиновите бележки бе отбелязан часът „9:02“. Или това бе негово предположение и то го бе отвело право при разпечатките от телефонните разговори на Кери и към лъжата му.

Обаче обаждането не е било в девет и две. Било е в седем и десет.

Тогава какво означава „902“?

А ето и химическо чистене „Херитидж“, пералнята на Грифин. Харди придърпа телефона върху бюрото на Глицки и се свърза с жена, която говореше английски толкова зле, че той се задоволи само с адреса, както се надяваше, на ателието, благодари й любезно и затвори. Тази сутрин нямаше повече сили за несвързани разговори чрез това чудо на съвременните комуникации — телефона. Трябваше да намери време, да се отбие малко по-късно в пералнята — кога? кога? — и да провери с какво се занимават там и защо Грифин я е вписал в бележките си.

Пълна каша.

Погледна часовника си. Вече минаваше единайсет.

А днес бе последният ден за приключване, Франи му каза, че най-добре да не й се налага да признава, а единственият начин да го постигне бе, ако Харди осигури някои отговори преди повторния й разпит утре пред съдебните заседатели.

Внезапно, ей така, от само себе си, с освободения си и възприемчив ум той изведнъж разбра какво точно бе имала предвид Франи с последната си загадъчна, предизвикателна забележка. Харди й бе казал, че ще я слуша. Че ще вършат всичко заедно. Че ще се опита да обръща повече внимание на нейната работа, на грижите й. А тя го изслуша и се запъти към вратата, казвайки му: добре, само това е истински важно за мен.

Решавай или се откажи.

31

— Разрешете, ваша светлост!

Мариан Брон вдигна поглед от бюрото в кабинета си. Тя носеше очила, половинки в метални рамки под едва удържаната си посивяла грива и изобщо не си даде труда да скрие неудоволствието си както задето й пречат, така и от личността на посетителя.

— Не може. В обедна почивка съм. Ще се върна в залата след четирийсет и пет минути, адвокате. Говорете със секретаря ми.

Харди не помръдна. Поемаше риск, но усещаше, че няма друг избор.

— Ваша светлост, моля ви. Случаят не търпи отлагане.

Тя се намръщи още повече. Възмутителната безочливост и мъмренето на кмета, наглостта на областния прокурор и политическите й преструвки — и всичко това преди да е изпила сутрешното си кафе — все още дълбоко я наскърбяваха. Да не говорим за евентуалните правни последици, на които се бе изложила, допускайки да я принуди да остане до края на срещата. Беше извършила сериозно етично нарушение в случая с Франи Харди и можеше само да се надява, че то няма да й се върне тъпкано.