Нищо друго освен истината

Джуджето хвърли поглед към страничния прозорец, където се кълбеше мъглата. На Харди за миг му се стори, че се намират в самолет. Вятърът стенеше — всъщност виеше — почти като жив.

Торн отново обърна очи към Елиът.

— Не познавам господин Харди.

— А името му не ви ли е познато?

— Не зная. Доста често срещана фамилия. Възможно е да съм го чувал.

Елиът като че ли наблюдаваше събеседника си за някаква издайническа реакция, но и да е имало такава, Харди не я забеляза.

— В момента съпругата му е в затвора заради отказа си да даде свидетелски показания пред разширения състав от съдебни заседатели за смъртта на Брий Бомонт. Чували ли сте за нея? За Брий Бомонт?

Този път лицето на Торн изрази раздразнението му.

— Какво значи това? Игра на „Двайсет въпроса“? Кого познавам? Питахте ме за официалните изявления в пресата относно отравянето на водата. Казах ви, че можете да проверите материалите ми. Изявленията не са наши. Не са подготвени тук.

— Моя колежка ги е намерила в коридора в неделя, опаковани за разпращане.

Торн вдигна рамене.

— И какво от това? Не съм ги писал аз. Не съм ги оставил аз там. Очевидно някой се опитва да ни изкара недобронамерени, свързани с онази групировка, както опитаха и с господин Кери през почивните дни. Това са тенденциозни действия, съгласен съм, те не са ми в стила. — Разочарован от човечеството, той поклати глава. — Ако това е решаващата ви улика, господин Елиът… е, тук не се крие сензационна новина.

Разпери ръце и направи опит да се усмихне студено.

— Моите клиенти са добри хора, господин Елиът. Не са терористи. Загрижени са да извадят наяве безкрайните лъжи, които петролните компании пробутват на неосведомената общественост, лъжите, замърсявали години наред въздуха ни и заплашващи да…

— А Елис Джаксън? Каква е връзката ви с него?

Предоставил според представите си приемливо опровержение, Торн леко омекна, а гласът му прозвуча едва ли не добродушно:

— Какво ви интересува?

— Ваш клиент ли е?

Тъжно поклати глава.

— Вече ви казах, че не разполагам със свободата да разкривам самоличността на клиентите си. Разбира се, познавах се с Елис Джаксън, когато работех за СКО. — Последва нова сносна усмивка. — Когато за последен път се отбих при него, в това нямаше нищо престъпно. Той е голяма личност. И тъй, ако сте…

— Не съвсем — за пръв път заговори Харди. — Така и не отговорихте на въпроса на Джеф дали сте познавали Брий Бомонт. Сержант Грифин разпитва ли ви след смъртта й?

— Да, струва ми се така се казваше.

— Тогава как е възможно да не сте чували за нея?

— Не съм твърдял подобно нещо. Естествено знам коя е. През последните десет години името й бе най-шумното и най-често срещаното в тази област. Тя прояви изключително голяма смелост, като премина на противниковата страна и се изправи срещу Голиат. — Торн замълча за по-голям ефект, после добави сухо: — И те, разбира се, я убиха заради това.

— Петролните компании ли?

— Нима се съмнявате?

Харди изсумтя разярено:

— Не мисля така.

Но Торн си остана вбесяващо невъзмутим.

— Всъщност аз не мога да ви внушавам какво да мислите, господин Харди. Но ако смятате, че заради големите петролни компании не загиват хора, че не биват убивани хора, попълнете проучванията си. Следите ли последните събития в Нигерия? Съществуват буквално милиони примери. И то ако оставим настрана повечето наши войни, като се почне чак от Втората световна война и се стигне до Кувейт. За петрол и пазари.

Дребният, кротък, властен човек се изправи зад бюрото си.

— А сега наистина се боя, че времето ми се изчерпа. Надявам се, че сами ще намерите обратния път. О, господин Елиът — ухилване, — сигурно знаете, че законите за клевета са доста сурови в този щат. Това е единственият начин моите клиенти да се борят с безскрупулни врагове. И твърде напористо търсят юридическо удовлетворение за изпълнени с измислици новинарски репортажи.

Навън, докато Харди тикаше инвалидната количка на Джеф, сладуранката на рецепцията им пожела приятна сутрин и леко махна на Харди.

30

Франи седеше върху масата в адвокатската стая на затвора и клатеше крака. Приличаше на ученичка, а впечатлението се подсилваше от обстоятелството, че бе вързала косата си на две опашки. Гледката на затворническия й комбинезон все още шокираше Харди. Но след двете й вчерашни посещения в отдел „Убийства“ му бе по-лесно да приеме затворническото облекло. „Скоро — каза си — всичко това ще остане зад гърба ни. Днес е последният й пълен ден тук.“ Молеше се да е така.

Преди всичко обаче стоеше въпросът за бележката на Рон.

А както и с всичко останало, и тук нещата не вървяха гладко.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Не си уверена, че ще се справиш добре с това? Да разкажеш за Рон?

Лицето й придоби упоритото изражение, което Харди не обичаше да вижда. Насили се да говори със спокоен тон:

— Франи, чуй ме. По времето, когато нещата пак стигнат до съдебните заседатели, вече няма да има значение. Дотогава той ще е изчезнал, ако вече не го е направил.

— Не. — Тя поклати глава. — Не мисля. Той не иска да мести децата, да започва отначало на друго място. Ще чака. Точно както сам заяви.

— Но и в двата случая Рон те освободи от дадената дума. — Харди не искаше да я притиска прекалено, мъчейки се да я убеди, но усещаше, че се налага да спечели съгласието й. Ако се стигне дотам, утре Франи ще бъде принудена да разкрие тайната на Рон.

Тази мисъл изобщо не й допадаше. Но тя кимна.

— Омерзително ми е да угаждам на онзи мръсник Скот Рандъл. Освен това от всичките ти думи личи, че Рон вече съвсем не е най-заподозрения.

— Не е, и аз така мисля — призна Харди. — Обаче, докато някой друг не им падне сам в ръчичките, те ще се преструват, че е той.

— Но все пак аз ще решавам, нали?

— Какво имаш предвид?

— Че ти си на път да разкриеш убиеца. Ейб също. Може би е въпрос на ден-два… — Беше спряла да си клати краката. Седеше със скръстени ръце и сведени очи. — Искам да кажа, че ако продължа да мълча, Рон може би ще има още мъничко време да си поеме дъх.

Харди седеше нехайно на един от дървените столове, наредени около масата. Успя само да запази позата си. Усети как кръвта запулсира в слепоочията му, наложи си да говори с безизразен глас:

— Рон не иска от теб да го правиш, Франи. И не разбирам защо _ти_ искаш да го направиш.

Тя вдигна изтерзаните си очи.

— Не става дума за искане, Дизмъс. Изобщо не искам да върша подобно нещо. Но зная какво са изтърпели Макс и Касандра, а още щом отворя уста, с техния свят е свършено, не разбираш ли? Ако съм в състояние да осигуря на теб и на Ейб повече време, за да ги спасите…

Но Харди разтърси глава.

— Няма да стане така, Франи. Дори и да не проговориш във вторник, твоето приятелче господин Рандъл ще възбуди съдебно преследване срещу Рон — ето какво ще стане.

— Защо? Все още няма никакви улики, нали? Както нямаше и миналата седмица!

Харди се съгласи.

— Почти. Но това няма значение. Стигат, колкото за пред съдебните заседатели. Дори самото бягство на Рон е достатъчно, фалшивите кредитни карти, лъжливите самоличности, съзнанието за вина. А щом го подведат под отговорност, с него и децата е свършено. Ще го въвлекат в правораздавателната система и от двама им превес ще има системата. Независимо как ще постъпиш ти. Ето я добрата новина, Франи. Не зависи от теб.

— Значи твърдиш, че трябва да кажа.

— Твърдя, че няма да постигнеш нищо, ако не кажеш. — Внезапно кипна. — Господи, Франи! Нали така ще се измъкнеш оттук! Какво искаш?

— Какво искам ли? — викна му тя в отговор. — Да се прибера в дома си, който вече не съществува. — Ядосано разтърси глава, за да възпре напиращите сълзи. — И да съм в състояние да прегърна децата ни.

Харди закопня да протегне ръце към нея, да й каже, че всичко е наред, че при тях двамата нещата вървят добре. Но не беше сигурен, че е така. Не му убягна, че той самият не бе споменат сред онези, които тя иска да прегърне.