Обикновен гений

— Не ми беше трудно да откажа — отвърна почти искрено Шон.

— Постъпил си правилно — кимна Уитфийлд. — В противен случай сега нямаше да си жив. Това беше причината да се появя на брега тогава. Знаех, че тя иска да разбере докъде е стигнало разследването ти. Проследих я и влязох в ролята на ревнив съпруг. Тя се вбеси, че ти дадох шанс да се измъкнеш.

— Значи отново си ми спасил живота? — смаяно го погледна Шон. — Благодаря ти.

— Длъжен съм да закрилям гражданите на тази страна, дори и на поста, който заемам.

— Питам се защо Валъри не ни уби и двамата още на плажа — замислено промърмори Шон.

— Защото искаше да ти отмъсти за намесата в плановете й. Но не и без да разбере докъде си стигнал.

— Но кой уби Лен Райвест?

— Мога да ти кажа само едно: интересът на Алиша към него съвсем не беше романтичен.

— И присъствието й в Бабидж Таун заедно с Чамп не е било случайно, така ли?

— Чамп и Алиша са били вербувани от ЦРУ преди много години. Внедрени са в Бабидж Таун още от самото начало на проекта. Между другото, и двамата имат висока репутация в научните среди.

— А задачата им е била да откраднат разработките, свързани с квантовия компютър, така ли? — попита Мишел.

— Да кажем, че са били заинтересовани наблюдатели. Истинската им дейност в Бабидж Таун беше свързана с разработката на устройство, което да противодейства на квантовия компютър.

— Какво? — вдигна вежди Мишел.

— В научните среди са наясно, че рано или късно квантовият компютър ще се появи на пазара. Собствениците на Бабидж Таун работят върху създаването на такъв с единствената цел да създадат уред, който може да му се противопостави.

— Значи те самите са се страхували от квантовия компютър? — вдигна вежди Шон.

— И можем да ги търсим сред банките и международните корпорации? — добави Мишел. — Онези с дълбоките джобове?

— Именно — кимна Уитфийлд. — Можете да си представите какво ще се случи с банките и фондовите пазари, когато квантовият компютър влезе в употреба. Но ЦРУ не можеше да позволи да се случи подобно нещо, при това под носа му. Не бих казал, че сме се интересували конкретно от някакви антиуреди. Все пак сме шпиони и нашата работа е друга.

— И докъде стигнаха в опитите си да спрат прогреса? — пожела да узнае Шон.

— Ако съм на ваше място, още днес ще започна да плащам в брой и да си държа парите под възглавницата — сви рамене Уитфийлд. — А за кореспонденцията си ще използвам писалка и хартия.

— Съвпадение ли е фактът, че Бабидж Таун действа в съседство с най-голямата секретна база на ЦРУ? — попита Шон.

Уитфийлд поклати глава.

— ЦРУ е собственик на мястото посредством фирма фантом. Купили са го именно защото е в съседство с Кемп Пиъри. Чамп е успял да убеди собствениците на Бабидж Таун да го вземат под наем.

— Като между другото е изпълнявал ролята на пилота, който е пренасял дрогата — добави Мишел.

— Нека бъдем наясно — мрачно я погледна Уитфийлд. — Чамп е добър агент, който само изпълняваше заповеди. Точка по въпроса. Не е работил нито за Валъри, нито за Алиша. — Замълча за миг, после добави: — Помоли ме да ти предам, че съжалява за развоя на събитията.

— Съжалява значи! Но това не му попречи да ме простреля в ръката!

— Ако е искал да те убие, бъди сигурна, че вече щеше да си мъртва.

— Виджи беше в самолета му. И нея ли щеше да убие?

— Не. Целта ни беше да спасим момиченцето от Валъри. Но точно в този момент ти реши да се намесиш!

— О, боже! — отчаяно въздъхна Мишел.

— Чамп ме помоли да ти предам и още нещо — добави след кратка пауза Уитфийлд. — Първо, че на света има много неща, за които си заслужава да живееш, и второ — да не си и помисляш някога отново да опитваш да управляваш самолет. Не съм много сигурен, че съм го разбрал…

Мишел сведе очи.

— Значи Чамп е добре, така ли? — тихо попита тя.

— Да. Получи ново назначение, също като мен.

— Защо отвлякоха Виджи? — вдигна глава тя.

— В нотите на песента имаше закодирано послание, което Алиша успя да разчете, разбира се, с помощта на мощните компютри в Бабидж Таун. Оказа се, че в него е използван немският шифър „Енигма“ от времето на Втората световна война.

— Знаех си аз! — горчиво поклати глава Шон. — Идеята за „Енигма“ й я подхвърлих аз, а след това тя излъга, че не е успяла да разкодира посланието. А ключът към него е самата Виджи. Един жив ключ.

— Много ни помогна и заглавието на песента — добави Мишел. — „Шенандоа“.

— Вярно — кимна Шон.

— А какво научихте от разшифрованата песен?

— В нея се описват голяма част от нещата, които Мънк Тюринг е открил в Кемп Пиъри. Което беше достатъчно за Валъри да заповяда отвличането на детето.

— Алиша ли го е направила? — извика Мишел.

Уитфийлд кимна.

— Предполагам, че не е кой знае какво в сравнение с останалата й дейност, но тя ни помогна да качим Виджи на самолета. Предполагам, че е изпитвала силна привързаност към нея, защото операцията беше свързана с огромен риск.

— Вероятно е така — призна Шон.

— Едно нещо не мога да разбера, Иън — въздъхна Мишел. — Как можеш да работиш за хора, които се занимават с трафик на наркотици?!

Уитфийлд сви рамене.

— За да се направи опиум, е нужно маково семе. А за да се направи хероин е нужен опиум. В момента икономиката на Афганистан се крепи единствено на реколтата от мак. Ако ние не изкупуваме тази реколта, ще го сторят терористите. А огромната печалба от търговията с наркотици ще използват за нападенията си срещу нас. Понякога се получава така, че сме принудени да изберем по-малката от двете злини.

— Но тя си остава злина! — тръсна глава Мишел. — А Валъри вършеше чисто престъпление!

— Валъри беше истински престъпник — съгласи се Иън. Може да ви прозвучи налудничаво, но аз съм сигурен, че след изтезанията тя щеше да ви ликвидира — ей така, от злоба. Била е убедена, че ще й се размине. Смяташе, че ролята й в ЦРУ е доста по-различна от моята.

— Искам да те попитам и още нещо, Иън — погледна го в очите Шон. — По какъв начин е проникнал в базата Мънк Тюринг?

— Мисля, че ви дължа тази информация — кимна след кратко колебание Уитфийлд. — Прекосил е реката, използвайки специален уред за придвижване под вода. Открихме го в близост до брега.

Шон погледна Мишел.

— Не, това е…

— Всъщност открихме два — побърза да добави Уитфийлд. — На втория се натъкнахме през онази ужасна нощ. — Очите му подозрително пробягаха по лицата им: — Да знаете нещо по въпроса?

— Умните хора винаги мислят еднакво — усмихна се Шон.

Лимузината забави ход и спря.

— Пристигнахме — отвори вратата Уитфийлд. — Не бързайте, аз ще ви почакам отвън.

93

Жената, която им отвори, имаше поразителна прилика е Виджи.

— Вече ви чака — съобщи тя и ги покани да влязат.

— Вие ли сте майка й? — попита Мишел.

— Не, аз съм леля й. Горката ми сестра почина преди години. Хората казват, че много си приличаме.

Влязоха във всекидневната. Виджи започна да свири на пианото в момента, в който зърна Мишел. А тя седна до нея и я прегърна.

Лелята се представи като Хелън.

— Дори не знаех, че са във Вирджиния — каза тя. — Нищо не бях чула и за ужасния инцидент с Мънк. Един ден Виджи просто се появи на вратата и аз щях да припадна.

— Мънк е имал родителските права, така ли?

— Животът на сестра ми беше много объркан — понижи глас Хелън. — Наркотици, психическо заболяване. Опасявахме се, че малтретира и детето. В крайна сметка Мънк успя да се раздели с нея, но аз все си мисля, че и ние трябваше да се намесим. Но сега ще компенсирам този пропуск, тъй като възнамерявам да я осиновя.

— Чудесно, Хелън — обади се Мишел, която неусетно се беше отдалечила от Виджи. — Тя е много специално дете.

— Знам, че се нуждае от специализирана помощ. Отначало се страхувах, че ще струва много скъпо и няма да мога да си го позволя, но неотдавна научих, че Мънк й е оставил значително състояние. Виджи ще разполага с достатъчно средства за всичко, от което се нуждае.