Обикновен гений

По настояване на Шон Хорейшо Барнс отпътува за Северна Вирджиния, придружаван от двама агенти на АБН. Там му предстоеше продължително лечение на изкривения гръбнак, белите дробове и тежките поражения на нервната система. На раздяла Шон му предаде копие от записа на самолета, арабите и балите с дрога, заръчвайки му да направи няколко допълнителни копия и да ги заключи в различни банкови сейфове.

Вентрис спря пред входа и показа личната си карта и заповедта за обиск на тримата въоръжени охранители, които се приближиха към него.

— Най-добре повикайте началника си, момчета — подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.

— Мисля, че вашите началници вече са тук, сър — отговори сдържано един от тях.

От будката излязоха двама мъже — единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.

— Дайте ми заповедта, агент Вентрис — заповяда мъжът с костюма.

— Но, сър…

— Веднага!

Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно го скъса.

— Дайте ми видеозаписа! — нареди другият и протегна ръка към Хейс.

— Откъде знаете, че има видеозапис? — попита Хейс.

— Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!

Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.

— А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! — сухо се разпореди той.

Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.

— Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!

Шефът на Вентрис кимна и добави:

— Ти също!

Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.

— Вие двамата сте задържани.

— Какво?!

Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.

— Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! — кресна шефът на Вентрис. — Тук ние нямаме юрисдикция.

— Но ние имахме съдебна заповед! — гневно отвърна Вентрис.

— Какво искаш, Майк? — вдигна вежди онзи. — Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? — Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. — Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!

Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.

— Вървете, вървете — успокоително каза Шон. — Ние все някак ще се оправим.

Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.

Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.

Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.

— Добре дошли в Кемп Пиъри — хладно се усмихна тя. — Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.

88

Килията беше два на два — студена и влажна дупка с бетонни стени, без прозорци. Наредиха на Шон да свали дрехите си и да застане мирно до стената. Шест часа по-късно, обзет от крайно изтощение, той приклекна на пода. Но вратата с трясък се отвори и чифт силни ръце го изправиха.

След още един час краката му напълно изтръпнаха и той отново седна. Последва същата процедура, която продължи до безкрайност. Двайсет и два часа по-късно най-сетне му позволиха да легне по гръб на твърдия нар. Но в следващата секунда отгоре му се изля ледена вода. След принудителната „баня“ вратата се отвори и тъмничарят го застави да седне на ръба на железен стол със завинтени в пода крака. При най-малката смяна на позата вратата се отваряше и тъмничарят го караше да заеме първоначалната поза. След всяко помръдване парченца кожа от бедрата му оставаха върху студения метал. Мускулите му блокираха някъде около петия час, а след десетия започна да повръща. Така изтекоха шестнайсет часа, след които отново му позволиха да легне на нара — така, както си беше покрит с нечистотиите. Дадоха му само чаша вода, но никаква храна.

В момента, в който започна да се унася, вратата се отвори с трясък. Получи няколко удара с дървена палка и заповед да не спи. Това се повтори още няколко пъти. Два дни по-късно силите го напуснаха и той се строполи на пода, гърчейки се в конвулсии.

На третия ден набра достатъчно сили да изкрещи:

— Не можете да правите това, по дяволите! Аз съм гражданин на Съединените щати! Нямате право!

Скочи и се хвърли срещу вратата, но чифт здрави ръце го върнаха обратно. Той рухна на пода, ожулвайки жестоко кожата на коленете и лактите си.

— Нямате право — уморено повтори той, но вече беше твърде слаб, за да се съпротивлява. — Нямате право…

— Имаме всички права — осведоми го хладен глас и той вдигна глава към Валъри Месълайн, изправила се на прага на килията. — Вие проникнахте в разузнавателна централа на Съединените щати, за да се сдобиете с класифицирана информация.

— Ти си луда!

— Ти си предател на родината, Кинг. Разполагаме с доказателства, че целта на посещението ти в района е шпионаж, а не разследване на убийство.

— Говориш глупости и отлично го знаеш! Искам адвокат, веднага!

— Нашето разследване сочи, че ти и Мишел Максуел работите за враговете на САЩ срещу съответното заплащане — спокойно продължи Валъри. — Следователно нямате право на юридическа защита, преди да бъдете изправени пред съда с конкретни обвинения.

— Не можеш да ме държиш тук просто ей така, по дяволите! — избухна той.

— В това отношение законът ни е предоставил голяма свобода.

— Какво искаш от мен? — извика извън себе си той.

— Всичко, което си чул и видял. Дори и онова, което е било плод на въображението ти. Но ще поговорим, след като омекнеш още малко. По реката ни създадохте доста трудности. Сега е време да си платите.

Обърна се, но викът на Шон я спря.

— Вие убихте Мънк Тюринг и Лен Райвест! Вероятно пак вие взривихте и моргата. И все в служба на родината, а? Имаш ли представа колко закони сте нарушили?

— Мънк Тюринг направи това, което направи и ти — отвърна Валъри. — Проникна в забранената зона и беше застрелян. Имахме всички основания да го направим.

— Ако беше така, нямаше да си правите труда да представяте нещата като самоубийство. Застреляли сте го, защото е видял хората, които слизат от онези самолети, нали? Видял е и дрогата, ето защо е трябвало да умре. Но не сте знаели една малка подробност: той е бил тук и преди, след което е закодирал получената информация. Ние я предадохме на Алиша, която излъга, че не може да се справи, но всъщност я е дешифрирала. И в резултат Виджи изчезва. Прав ли съм, Вал? Хайде, кажи ми!

— Не си в положението да задаваш въпроси.

Макар и слаб, Шон набираше скорост.

— Ами Райвест? Той беше готов да ми разкаже всичко за Бабидж Таун, но вие го ликвидирахте. Вероятно е открил, че ЦРУ шпионира работата на учените, а после го е споделил с Алиша, която е демонстрирала фалшиви чувства към него. За съжаление не е подозирал, че тя също е ваш човек. И изведнъж го намират удавен във ваната. За всеки случай взривявате моргата, за да прикриете евентуалните улики. Как се справям, Вал? Готова ли си да заложиш хилядарка?

— Можеш да правиш предположения колкото желаеш.

— ФБР и АБН знаят, че сме тук. Този път няма начин да ви се размине.

— Ти май изобщо нямаш представа за тези неща, а? — снизходително го погледна Валъри. — Какво означава смъртта на двама души, ако трябва да се спасят милиони? Отговори ми на този въпрос, стига да можеш. Два смъртни случая! Ти си едно трудно забележимо петънце върху задника на историята, което примигва и изчезва. Никой няма да усети липсата ти.

След тези думи се обърна към тъмничаря и заповяда с леден глас:

— Удряй и не го жали!

Вратата на килията се захлопна зад гърба й.