Обикновен гений

89

Два дни по-късно Шон Кинг вече не помнеше дори името си.

— Моля ви, спрете! — молеше се той, но нямаше кой да го чуе.

Мъчителите му го пренесоха в друго помещение и го натикаха в продълговат сандък, наподобяващ ковчег. Завързаха го здраво и поставиха капака на два-три сантиметра от лицето му, предизвиквайки силно чувство на клаустрофобия. После включиха свързаните със сандъка тръби и температурата в сандъка започна да се понижава. Когато тялото му се скова малко над точката на пълна хипотермия, започнаха да изтеглят и кислорода. Той започна да се задушава, широко отворената му уста отчаяно търсеше глътка въздух. Получи я едва когато беше на прага на припадъка. Процедурата продължи десет часа, той все повече губеше сили. Накрая съвсем отмаля и припадна.

Свести се в предишната килия и установи, че има нов посетител.

— Здравей, Шон — каза Алиша Чадуик.

— Дойде да злорадстваш, а? — попита със слаб глас той.

— Не. Тази гледка не ми доставя никакво удоволствие.

— Наистина ли? — надигна се Шон и облегна гръб на стената. — Нещо не се връзва с дейността ти. Трафик на наркотици, убийство, отвличане, изтезания. Пропуснах ли нещо?

— Не съм сигурна, че те разбирам — спокойно отвърна тя.

— Имам предвид контрабандата на наркотици, която ти и Вал осъществявате с онези самолети.

— За теб може да изглежда така, но не и за мен.

— А как ще наречеш убийствата на Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Мънк беше застрелян на забранена територия.

— Но ти уби Лен, нали? Въпреки че уж го харесваше.

— Всички имаме своите задачи.

— Значи признаваш, че си го убила?

— Води се война, в която всеки от нас изпълнява своите задачи — повтори тя.

— Затова ли се опита да убиеш и мен?

— Бяхме наясно, че ти проникна в базата заедно с Мишел. Видели сте много неща. Ето причината да сте тук.

— Добре, ще ни изтезавате, докато изтръгнете всичко. А после? Ще ни пуснете да си вървим, така ли?

— Не знам. Други отговарят за вас.

— Ясно. Прехвърляш топката. До какво ще прибегнете този път? Газова експлозия, самоубийство или ще умра във ваната? Между другото, с протезата ли натисна горкия Лен под водата?

— Изпълнявам заповеди, нищо повече.

— Заповедите на Валъри? И те са достатъчни, за да убиваш? Заповедите на една психопатка? А какво ще кажеш за онзи доктор в моргата? С какво заслужи да бъде взривен?

— Невинните жертви са неизбежни, те са просто част от бойните действия. Лично на мен не ми харесва, но нищо не мога да направя.

— Можеш, разбира се. Просто престани да им сътрудничиш.

— Не знам в какъв свят живееш, но той очевидно е различен от моя.

— А твоят свят предвижда ли убийството на Виджи?

За пръв път от началото на разговора Алиша отклони поглед.

— Виджи ще бъде добре — прошепна тя.

— Няма да е добре, Алиша! — гневно извика той. — Тя също ще влезе в списъка на невинните жертви, ако вече не е там! Прекрасно го знаеш, нали?

Алиша се обърна към изхода.

— Защо дойде тук? — извика след нея Шон. — Да ме видиш за последен път, преди да падне гилотината? Да се увериш, че още един враг е отстранен от пътя към великата цел? Сигурен съм, че Лен е оценил този жест. Той изобщо разбра ли, че ти си му видяла сметката? Или е решил, че искаш да си поиграете във ваната?

— Млъквай! — остро отвърна тя.

— Няма да млъкна! Длъжен съм да ти кажа и ти ще чуеш!

Алиша излетя навън, а той продължи да крещи след нея.

— Ще дръпнеш ли спусъка и срещу Виджи, кучко? Отговори ми! И това ли ще направиш?

Алиша хукна по коридора, но виковете му я достигнаха. В един момент тя се подхлъзна на циментовия под, протезата се заби в здравия й крак. Просна се по очи и зарида, неспособна да избяга от виковете на Шон.

— Съжалявам, Виджи! — прошепна през сълзи тя. — Страшно съжалявам!

90

През следващите три дни Шон отново беше принуден да стои неподвижно прав или клекнал. Храна почти не получаваше, чашата вода беше единственото, което го поддържаше жив. Преживя процедурата в ковчега още три пъти. Ледени струи вода или бой с палки го изваждаха от унеса, а в килията му пускаха оглушителна музика, която продължаваше с часове. Оголени кабели не му позволяваха да се доближи до нара и до определени части от стените. В крайна сметка беше принуден да се свие в един от ъглите. Страхуваше се да помръдне. Стомахът му беше празен, целият бе в рани. Духът му бе пречупен.

Дойде в съзнание два часа след поредната процедура в ковчега, вдигна глава и се огледа. Беше изгубил представа за времето. Не помнеше откога е тук: дни, месеци или години. Мозъкът му беше изключил. Вратата се отвори и той се разрида, вцепенен от ужаса на предстоящите изтезания.

— Здравей, Шон — каза Валъри. — Готов ли си вече да бъдеш добро момче?

Той не беше в състояние дори да повдигне глава.

— Твоята приятелка се оказа по-твърда — подхвърли Валъри. — Не успяхме да я разплачем.

— Къде е Мишел? — бързо вдигна глава той.

— Не е твоя работа, ревльо.

Заковал поглед в арогантното лице и изправената стойка на Валъри Месълайн, Шон усети как страхът го напуска и на негово място се появява бясна ярост. Опря ръка на стената, за да запази равновесие, после се стрелна напред и я сграбчи за гърлото. Искаше да я убие, да изцеди от това отвратително същество цялата му арогантност и превъзходство.

Тъмничарите го откъснаха от нея и го запратиха в ъгъла на килията. Валъри беше отстъпила до отсрещната стена и се опитваше да върне самообладанието си, но в очите й имаше страх. Макар и малка, тази победа му се стори изключително сладка.

Опря гръб на стената и започна да се надига.

— Имаш синини по шията, Вал — насмешливо подхвърли той. — Ще се наложи да изкараш няколко сеанса в онзи ковчег. Чувал съм, че ги оправя единствено липсата на кислород. Ако междувременно не се задушиш, разбира се…

— Не знаеш какво те чака! — изсъска тя. — Това досега ще ти се стори песен!

— Къде е Мишел?

— Вече ти казах, че трябва да мислиш само за себе си!

— Тя е мой партньор и приятел. Но ти май нямаш понятие от такива неща. — Очите му се насочиха към един от надзирателите — младеж с късо подстригана руса коса и мускулесто тяло. — Момче, гледай да не ядосаш дамата, защото като нищо ще те обяви за шпионин и ще те побърка от изтезания!

Младежът не отговори, но в сините му очи се мярна сянка на безпокойство.

Шон отново се обърна към Валъри.

— Къде е Мишел? — изкрещя той и сам се учуди на силата на гласа си.

— Виждам, че се налага да те обработим още малко — хладно процеди тя.

— Имам приятели в ЦРУ и съм абсолютно сигурен, че никой не те е упълномощил за това, което вършиш! И за което рано или късно ще гниеш в затвора!

— Върша си работата! — отвърна Валъри. — А ти си враг на тази страна. Враг и предател, който проникна в секретна база на правителството!

— Господи! Не мога да повярвам на ушите си!

— Разполагаме с доказателства, че си участник в нелегална мрежа за разпространение на наркотици!

— На това вече няма как да не повярвам, защото го чувам от твоята уста!

— Когато приключим тук, ще ни разкажеш всичко, което искаме да знаем.

— С изтезания можете да изтръгнете от мен каквото пожелаете, но то няма да промени истината!

— И каква е тя?

— Че ти си побъркана! — отсече той.

Валъри се обърна към тъмничаря и хладно нареди:

— Преминете на следващото ниво и го притиснете здраво!

Преди той да отвори уста, на вратата се появи мъж в цивилен костюм, придружен от двама въоръжени пазачи.

— Какво търсите тук? — остро попита Валъри.

— Изпраща ме Иън Уитфийлд — отвърна човекът с костюма. — Трябва да ви предам заповедите му.

— Уитфийлд не може да ми заповядва!

— Сигурно, но един друг човек може — рече мъжът и й подаде лист хартия. Шон внимателно следеше лицето й, докато четеше заповедта. Беше абсолютно наясно какво се случва. Жената пред него току-що бе поела ролята на жертвения агнец според класическия сценарий на Вашингтон. Сценарий, който е ясен на всички служители на сигурността в страната, но не и на обикновените граждани.